Б ългарската национална филмотека за пореден път ще кандидатства пред Норвежкия финансов механизъм , за да получи пари, с които да бъде дигитализиран поне част от архива й, съобщи директорът на културния институт Антония Ковачева.
Българската национална филмотека за пореден път ще кандидатства пред Норвежкия финансов механизъм , за да получи пари, с които да бъде дигитализиран поне част от архива й, съобщи директорът на културния институт Антония Ковачева.
Тя припомня, че в няколкото хранилища на филмотеката се съхраняват 9 528 родни заглавия и 4 348 чуждестранни от 54 страни.До момента е цифровизирана една много малка част от оригиналните ленти.
От т.г. филмотеката е обявена за второстепен разпоредител на бюджета, с 80 на сто са увеличени парите за издържката, които едва стигали за заплати и малки ремонти на сградния фонд. Едва 27 са служителите в институцията, почти всички до преди месец са били на минимална работна заплата. Оказва се, че в най-голямото извънстолично хранилище /в Стара Загора/ има само един служител и той е назначен на половин бройка като…пазач. Там се съхраняват над 200 т филмови ленти, използвани за прожекции във времена, когато само в Югоизточна България е имало 380 покрити и 40 летни държавни киносалона. Преди две години БНФ е подготвил проект , с който е кандидатствано пред норвежкия механизъм, но така и не се стигнало до финансирането му. Антония Ковачева, която е директор на филмотеката от 2013 година се надява сегашният опит да бъде успешен, според експертните пресмятания за пълната дигитализация на фондовете ще са необходими поне 10 години и 2 млн евро, без в сумата да е включено закупуване на техниката. При използване на външна услуга сумата набъбва двойно. До сега държавата е предоставила целево само 400 000 лв за цифровизация на кинонаследството.
Почти невъзможно е използването на кинофонда за прожекции, както заради авторските права /70 години след смъртта и на последния участник в направата на филма/така и заради липсата на подготвени оператори за няколкото оцелели /в Стара Загора и София/ киномашини , сподели Ковачева по повод предложения от жители на Града на липите там да се отвори аналог на столичното кино „Одеон“. Тя напомня, че хранилището в Стара Загора е с особен режим на охрана, въпреки че нямало опасност от пожар в трезорите, където се съхраняват ацетатните ленти . В старозагорското хранилище, чийто киносалон разполага със 148 места се пазят над 7 хиляди копия от 2500 заглавия на наши и чуждестранни филми, а картотеката започва с шведския филм "АББА", който е пристигнал в Града на липите на 26 юни 1985-а, след което е обиколил салоните на Ивайловград, Казанлък, Кърджали, Тополовград, Сливен и Кърджали, за да стигне до някогашното детско селище Качулка в Балкана над Сливен и да се завърне завинаги в гнездо под номер 955 - гнездо на металния стелаж. Следват "А бяхме млади", турският "Автобусът" и т.н. чак до "Ян Бибиян", постъпил на 6 август 1985-а г.В трезора се съхраняват и 3 копия от първия български пълнометражен игрален филм "Калин Орела" на режисьора Борис Борозанов. Те са заведени по описите през 1978-а заедно с плаката, чиято съдба обаче е неизвестна, след като го изискали от столичната централа и пропуснали да го върнат. Преди време за София са отпътували и всички 213 плаката, припомня бившият вече шеф на институцията Симеон Първанов, който е отговарял за старозагорското хранилище цели 27 години.
Монитор
