- Операциите „Банда за 1 евро“, „Гебрев и Дунарит“ и планът „България“ писани като по учебник на КГБ
- Банкерът беглец обещава крадените от КТБ активи в замяна на щит от родното правосъдие

Още по темата:

Ако искате да разберете как са се развили събитията след най-голямата финансова афера у нас – фалита на КТБ, търсете руската следа. Просто защото дългата ръка на Кремъл има доста активна роля не просто в укриването на банкера беглец Цветан Василев от родното правосъдие, но и в протичащия вече 5 години вторичен грабеж на активи, купени с пари на фалирания трезор. Василев може да се пробва да го пришие на враговете си, основният от които депутата и издател на "Телеграф медиа" Делян Пеевски, но дори бегъл поглед върху активите, откраднати при вторичния грабеж и кръговете, под чието влияние са в момента, водят следите именно към банкера-беглец и покровителите му в Русия.

Първото действие на руската операция по овладяване на ключови активи в страната стартира няколко месеца след като Цветан Василев стяга куфарите за сръбската столица, за да намери там спокоен пристан и убежище от преследващите го гневни вложители и разследващи органи в страната. Още тогава се появяват съмнения, че подсъдимият финансист не случайно е избрал Белград – близо е до България, а благодарение на паричните потоци, изливани към бившия сръбски президент, местните власти са благоразположени към Василев. И не на последно място – стратегическата връзка с Кремъл.

А тя веднага започва да се набива на очи. Най-вече когато на публичната сцена се появява т.нар „Банда за 1 евро“, оглавявана от белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие.

Той се появява с апломб в началото на 2015 г., малко след като държавата е започнала изплащането на гарантираните депозити в КТБ.

Началото на първата офанзива е дадено с кратко прессъобщение, в което се съобщава, че Цветан Василев прехвърля срещу 1 евро 6 от най-скъпите активи, купени с пари на КТБ – БТК, Нуртс, Фърст Диджитал, ГАРБ, Дунарит и Авионамс. Говори се за бъдещо партньорство и за ТВ7 и хотелската верига „Сана Спейс“. От листата липсват само няколко от другите стратегически активи, отмъкнати под носа на квесторите на КТБ – „Петрол“, „Гипс“, „Костенец“ и „Парачин“. Просто защото на Василев не му е нужно да ги дава на руснаците, за да ги открадне – те вече са овладени от негови хора и на практика се намират под негов контрол.

Появата на Луврие съвпада и с друго важно събитие – няколко дни по-рано Народното събрание у нас приема поправки в Закона за банковата несъстоятелност, с които в КТБ влизат временни синдици. Целта е да се спре течащото (не без благословията на квесторите) разграбване на активи на КТБ. Тези фирми са едни от малкото, които имат реална дейност и струват наистина нещо. Останали над 100 компании – кредитополучатели, са просто кухи дружества, през които са завъртени парите, източени от Василев от КТБ.

За да запази за себе си (и покровителите си от Кремъл) само „златните активи“, а пасивите да остави за вложителите и държавата, Василев вика на помощ своите руски другари. Всъщност връзките на подсъдимия аферист с Москва не са от вчера (виж карето), но те стават жизненоважни за него именно по време на бягството му от закона. Така на сцената в лъскав столичен хотел се появява лъснатият Пиер Луврие, който се пробва да прикрие руските си обвързаности зад амплоато на предприемач и „собственик“ на новосъздадената офшорка LIC33. Маските обаче падат бързо. Буквално за часове медиите у нас (сред които и изданията на „Телеграф медиа“) засичат контактите на Луврие с кремълския олигарх с православни възгледи Константин Малофеев. Последният е част от забранителния списък на ЕС заради дейността му като дясна ръка на руския президент Владимир Путин.

След провала на „Бандата за 1 евро“, на комичната белгийска марионетка Пиер Луврие на сцената се появява друга от марионетките на Малофеев – Дмитрий Косарев.

Схемата, по която Василев се договаря с подставеното лице на олигарха Малофеев, също лъсва още през 2015 г., когато „Труд“ публикува договор между БГ Мадоф и Косарев. Текстът на краткия, но иначе прелюбопитен документ гласи: „Този меморандум за разбирателство (МЗР) се сключи като документ, който да придвижи напред отношенията между г-н Цветан Василев (Партньор 1) и г-н Дмитрий Косарев (Партньор 2), представлявани от оторизиран пълномощник или лично (според текущия случай). Партньорите се съгласяват, че този МЗР отразява най-актуалните разговори и ще контролира техните отношения по отношение на дейностите, описани по-долу, и ще оформи основите за договаряне на взаимно приемливо конкретно споразумение (я). Сега и занапред, вземайки предвид взаимните задължения, които произтичат от разумните разсъждения“.

Най-съществените неща, за които се договарят партньорите Василев и Косарев са да се основе фонд, в който БГ аферистът да внесе „конкретни активи“, като „запазва пълен и безусловен контрол над активите“. Когато тези активи се продадат, пък Василев получава 80% от стойността им, а останалите 20% са за братушките. Цветан Василев и руският му другар писмено се уточняват и за още един ключов ангажимент: „Партньор 2 ще осигури на Партньор 1 всякаква възможна и необходима сигурност и защита (включително личната сигурност на Партньор 1 и неговото семейство)“.

Партньорът по схемата 80 на 20 Дмитрий Косарев е силно приближен на олигарха Константин Малофеев, който пък е сред първите руски граждани, включени в забранителните списъци на ЕС и САЩ. Според руския "Коммерсант" Косарев е бивш вицепрезидент на "Инфра инжиниринг" - дружество под контрола на олигарха. Доказателство за това е и че Косарев ползва услугите на същата мощна адвокатска кантора, която обслужва Малофеев в други негови бизнес начинания. Сред другите служители на руския православен олигарх се отличават Александър Бородай и Игор Гиркин-Стрелков. Бородай е първият "министър-председател" на самопровъзгласилата се Донецка народна република, а преди това PR консултант в компанията на Малофеев Marshall Capital. Игор Гиркин-Стрелков пък е бивш бодигард на Малофеев. След това е командир на руските паравоенни формирования, воюващи в Украйна и военен министър на Донецка народна република. В това му качество той бе осъден от американски съд на 400 млн. долара компенсация за близките на загиналите пътници от сваления малайзийски „Боинг“.

Планът на „Русофилите“

„Кремъл никога не слага всичките си яйца в една кошница“. Цитатът е на бившия соцдепутат и шеф на движение „Русофили“ Николай Малинов. През есента на 2019 г. той става и първият за последните 20 години обвиняем у нас за шпионаж в полза на чужда държава – естествено това е Русия.

Русофилът е обвиняем за подготвян пълзящ преврат с крайна цел геополитически завой и превръщането на България от прозападна държава с евроатлантически профил в сателит на Русия. Хората, заети с тази задача, били приближеният до Кремъл олигарх Константин Малофеев и съветският генерал от ГРУ ген. Леонид Решетников. Основен двигател у нас на „Плана България“, както условно е бил кръстен проектът, е бил бившият соцдепутат, ексиздател на партийния вестник на БСП „Дума“ и председател на движение „Русофили“, а за целите на реализирането на заговора са били прехвърлени активи за над половин милиард евро (1 милиард лева) от банкера беглец Цветан Василев. На Малинов бе повдигнато обвинение по главата „Престъпления срещу Републиката“ от НК. То е по чл. 105, ал. 1 и предвижда от 5 до 15 г. затвор за всеки, който се постави в услуга на чужда държава или чужда организация.

Да, Кремъл не слага всичките си яйца в една кошница и затова, докато публично се развива театрото с Косарев, на заден план вече тече подготовката за поредния опит за овладяване на активите на КТБ. Малинов се появява в публичното пространство отново с легендата на „спасител“ – така любима постановка за руските тайни служби. Той заявява през 2015 г., че е намерил начин да спаси от фалит ТВ7, в която до този момент са потънали 300 млн. лв. от КТБ. А идеята е телевизията да стане… православен канал. И тук следите отново повеждат към Малофеев и неговите медийни проекти. Важно е да се отбележи, че заради участието си в схемата през ноември 2019 г. Малинов е награден лично от Путин с орден „Дружба“, а съпругата му Даниела Малинова получава възхитата на руския президент за нейното „мъжеството и кураж“.

И това не е случайно - Малинова работи за явната кремълска пропаганда в лицето на проекта „Русия отвъд“ (предишното име е Russia Beyond the Headlines (RBTH) - „Русия отвъд заглавията” - б.р.). В България проектът се реализира на основата на лицензионен договор, сключен между Малинова - официален представител на RBTH за страната, и "Российская газета". Онлайн медията „Русия отвъд заглавията” е една от амбициозните идеи на Владимир Путин и московския апарат за влияние на Запад. Проектът е създаден като руска версия на американското „Радио Свобода“ и има за цел да разпръсва положителни новини за Големия брат в съответната държава. Негов идеолог е олигархът Малофеев, интервю с когото стартира българската секция на RBTH. Във френския клон на изданието пък работи съпругата на друг изкушен от схемите на банкера беглец „журналист“ - Мария Онучко, жена на главния редактор на рекетьорския сайт „Бивол“Атанас Чобанов.

Преди няколко месеца пък прокуратурата разгласи някои от доказателствата по делото за шпионаж срещу Малинов, като едно от тях е споразумение от 10 февруари 2015 г. между издателство „Российская газета“ и вестника, издаван от Малинов в София, за публикуването на материали под формата на рекламни карета и приложения в изданието и неговия сайт. Материалите трябвало да бъдат от руски печатни медии. За услугата руснаците се наели да плащат на българския издател 450 000 рубли месечно (около 12 000 лв.), а цялата сума да достигне 900 000 рубли.

Заради разкрития заговор срещу държавата Малинов става обвиняем, но това не му попречва да пътува за Русия нелегално, след като съдия от спецсъда отмени временно забраната му да напуска страната в разрез със законовите правила. По-късно пък лъсна, че е използвал престоя си в Москва, за да търси защита срещу разследването у нас, както и да се види с менторите си – генерала от ГРУ Леонид Решетников и приближения до Кремъл олигарх Константин Малофеев. От изказванията на Малинов след пътуването му стана ясно, че той се е опитал да получи и дипломатическа защита срещу разследванията у нас. По метода на авера си Цветан Василев, който търси подкрепа зад граница, Малинов заявил, че у нас се води разследване срещу него, защото бил „приятел на Русия“, а не за шпионаж в полза на друга страна. Путин пък го успокоил, че върху „българските власти се оказва натиск“. Какъв е натискът не бил казал, но фактът е, че малко по-късно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков си позволи да заплаши България, като заяви, че щяло да има „пагубни последствия“, ако наградата, която русофилът получил в Москва, станела причина за преследването му в България. Решетников пък коментира в профила си във Фейсбук награждаването на Малинов от Путин с думите: „Русия помни своите приятели и никога не ги забравя. Нито в радост, нито в мъка. Заедно сме били, заедно ще бъдем“.

Банкоматът „Дунарит“

От всички операции на Цветан Василев и неговите руски покровители у нас за успешна засега може да се приеме само една – тази по овладяването на военния завод „Дунарит“. Тя минава през няколко етапа, а най-ключов се оказва моментът с предполагаемото отравяне с новичок на оръжейния бос Емилиян Гебрев, който днес е вярна пионка на Цветан Василев.

Но да се върнем на руската следа – в началото на 2015 г., още докато Пиер Луврие и Дмтирий Косарев се борят да овладеят 6-те „златни актива“, сред които и „Дунарит“, у нас са засечени руснаци от кремълските тайни служби. Според Гебрев именно те се пробват да го отровят, при това неуспешно. А причината е „Дунарит“. Днес Гебрев разказва леко преиначено историята за този опит за убийството му, но основните факти в нея са доста красноречиви.

В момента Гебрев твърди, че е тровен заради оповестеното от него публично желание да придобие „Дунарит“. Не казваме да „купи“, защото целта на Гебрев и неговия партньор в аферата по овладяването на оръжейния завод – банкера беглец Цветан Василев, никога не е била да се плати реалната цена на дружеството, а просто то ловко да бъде задигнато под носа на държавата, която му се явява основен кредитор (макар и косвен, защото преките и непреките задължения на „Дунарит“ към КТБ, а оттам и към държавата надхвърлят 200 млн. лв. – б.р.).

Гебрев дословно заявява, че предполагаемото му отравяне се е случило само месец-два след като „през февруари в публичното пространство се е появила информацията, че има интерес към „Дунарит“. Очевидно Гебрев обаче доста сериозно лъже за хронологията на събитията, защото проста проверка в новинарския поток от началото на 2015 г. до средата на същата година показва, че подобна информация по това време не се е появявала изобщо в нито една медия. Вероятно защото през 2015 г. той е имал амбиции към друго предприятие от оръжейната индустрия, както става ясно от архивите. Той е хоспитализиран във ВМА на 28 април 2015 г. със симптоми на отравяне след вечеря с руски и полски партньори на оръжейния търговец. Малко след като излиза от болницата пък, Гебрев наистина подава документи за придобиването на български военен завод, но това не е „Дунарит“, а НИТИ, който произвежда родните автомати „Калашников“. Любопитна подробност е, че сделката за продажбата на НИТИ се проваля през януари 2016 г., а само месец по-късно Гебрев пренасочва интереса си към „Дунарит“, като подава документи към КЗК с искане да му бъде разрешено придобиването на русенската оръжейница.

Следването на хронологията на събитията очевидно е сериозен проблем за Гебрев и целия кръг около Цветан Василев. Те удобно забравят, че през цялата 2015 г. Василев пробваше да даде „Дунарит“ на руснаци. По това време банкерът беглец усилено реализира подмолния си план да сложи ръка заедно с руските си партньори на златни активи за 1 млрд. евро, купени с откраднатите от вложителите на КТБ пари. Самото дружество впрочем е в добро икономическо състояние и именно затова е апетитна хапка за Василев и оръжейния търговец - пазарната му стойност се оценява на близо 300 млн. лева, годишният му оборот надхвърля 160 млн. лева, чистата му печалба е над 35 млн. лева. И към момента оръжейният търговец пък не е вписан като собственик на завода. Въпреки всичките опити на престъпния тандем Гебрев-Василев да постигне това - дотук 3 на брой.

Защо всъщност му е на тандема Гебрев-Василев „Дунарит“? Най-очевидната причина е, че заводът играе ролята на касичка, благодарение на която Василев вече години поддържа луксозен живот в странство. Факт, по който тече, както вече стана ясно, и досъдебно производство. Той обаче далеч не изчерпва причините. Не ги изчерпва и фактът, че предприятието има ноу хау и пазари, до които всеки оръжеен търговец би искал да се добере. Особено предвид обстоятелството, указано и в становището, с което КЗК започна след решението на ВАС задълбочено разглеждане на сделката за придобиване на „Дунарит“ от страна на ЕМКО, че двете предприятия са конкуренти.

Далеч по-важното е друго - руските ортаци на Цветан Василев отдавна искат да сложат ръка на завода. Благодарение на Гебрев сега имат достъп до тайните му, макар да не успяха да го превземат пряко. Тук е моментът да се отбележи, че докато ЕМКО е в забранителния списък на САЩ, „Дунарит“ изпълнява поръчки по натовски стандарти. Това означава, че всеки, който има достъп до документацията му – а от думите на Караниколов става ясно, че Гебрев има такъв – получава и достъп до цялата информация за стандартите, на които трябва да отговарят боеприпасите в държавите от алианса. Както и до данни за различните поръчки, изпълнявани не само от България. Както и да се погледне, това е информация мечта за всяко разузнаване на държава извън алианса. За Русия да не говорим.


Антикорупционният фонд освети

участието на афериста в Южен поток

Руските връзки на банкера беглец Цветан Василев, който той е поддържал, докато е бил начело на КТБ, пък излязоха наяве благодарение на…Антикорупционния фонд, създаден от авера му олигарх Иво Прокопиев. До нелепата ситуация се стигна, след като питомниците на „Капитал“ пуснаха филм за аферата „Южен поток“.

Прокопиевата чета, без да иска, затвърди разкритията за дебели руски връзки на Василев, като го закова, че е контактувал лично с един от най-доверените хора на Путин – Александър Бабаков. Руснакът е депутат от горната камара на руския парламент и специален пратеник на президента Путин за връзка с руснаците извън страната. От т.нар разследване на Антикорупционния фонд става ясно, че руснакът е един от посетителите на Цветан Василев, като е отишъл на крака в кабинета на Василев, придружен от охранителите си, в сградата на столичния бул. „Борис III” 159 на 22 ноември 2013 г. Друг показан документ от делото "КТБ" пък доказва, че банката е издала гаранция за 2,5 милиона евро за проекта "Южен поток" на името на руската фирма "Стройтрансгаз".

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Нагласяли постфактум кредитните досиета в КТБ

КТБ първо е отпускала кредитите на дружествата-заемодатели, контролирани от Цветан Василев, а чак след това са били обосновавани парите и изготвяни договорите за кредитиране. Те самите пък са били абсолютно формални. Това заяви пред спецсъда основният свидетел по делото за източването на банката Бисер Лазов.

5 г. плаща с откраднатото от КТБ кампании за очерняне на враговете си и заблуда на обществото

Цветан Василев и неговите 1001 лъжи

5 г. плаща с откраднатото от КТБ кампании за очерняне на враговете си и заблуда на обществото

  • Олигархично ОФ залива публичното пространство с клевети в опит да задуши истината за престъпленията си
  • Пеевски, останалите врагове на олигарсите и цялото общество мишени на кампанията

Адвокат на Цветан Василев натискал основния свидетел делото КТБ

Скандалният адвокат Лазар Карадалиев се е настанил в кабинета на Цветан Василев и е тормозил яростно бившия му главен счетоводител Бисер Лазов, който сега е основен свидетел по делото за разграбените между 4 и 5 млрд. лева от КТБ.