Тънката граница между любовта и убийството

Тънката граница между любовта и убийството

- И той я уби?
- Да, имаше прекрасен мотив - той я обича.

Това го е написал Реймънд Чандлър преди 60 години, все едно е имал наум случаите, които ни заливат в последно време. Никой не може да надникне дълбоко в главата на един човек, пък дори да имате уменията на Фройд и Юнг, взети заедно. А и да надникнеш, не е ясно до каква дълбочина си стигнал. Това не е романът на Жул Верн „Пътуване до центъра на Земята“. Това са съдби и отношения, които се дълбоко стаени в човешката психика и възможността да се премине някакъв ужасен праг изобщо не е изключена. А този праг притеснително започна да бъде преминаван на все по-къси интервали. Почти всяка година има по 2-3 случая на мъже, които убиват съпругите си, приятелките си, а и децата си понякога, нека не забравяме този факт. Социопатията и фрустрацията у някои хора се проявяват все по-често в рамките на някакви лични отношения. Да кажем, че това е добре, би било напълно идиотско, но другият вариант е да сме свидетели на случаи като тези в Норвегия, заради което и покорно благодарим, че ни се разминава. Това отклонение обаче не може да неглижира проблем, който става все по-сериозен. Данни от 2019 г. сочат, че през последните три години убийствата на жени, извършени от съпрузи, партньори и близки роднини, са се увеличили с 50 процента. През 2016 година те са 22, година по-късно вече са 27, а през 2018 г. са убити 33 жени. Данните са плашещи, защото всяко трето умишлено убийство в България е на жена в нейния дом. Убиецът е сред най-близките й хора.

Най-често срещаният мотив е ревност. Такава е посочената причината за над половината от убийствата на жени.

Ревността е много мръсно чувство. То е социален проблем като психичните заболявания, дори според мен граничи с тях. Поредният случай е от вчера, когато ревнив мъж простреля съпругата си на обществено място.

Така или иначе ние не сме измислили побоищата и гадостите над жени. Кенет Кларк в забележителната си книга „Цивилизацията“ разказва за епохалния труд на някакъв рицар от Кула дьо Траси във Франция, който написал книга „Какво да правим, за да бъде жената добра и благонравна“. Влаченето за косата из двора и боят с пръчка и шутове е най-допустимото в тези възпитателни мерки. Любопитното е, че книгата станала абсолютен бестселър и дори е издавана век по-късно с илюстрации на Дюрер. Това нека си остане в Средновековието, но нека да видим какво да правим сега с нашите насилници. Нищо, че Станислав Йежи Лец казва, че всеки век си има своето Средновековие. Е, това ли трябва да бъде нашето - домашно насилие и убийства на жени от половинките им през XXI в. Работата ни като общество е не да наблягаме на статистиката, а на действията. Защото засега нещата са точно в този вариант - отчитаме насилниците, хващаме ги и чат-пат ги и наказваме. Проблемът не е за констатиране от някакви неправителствени организации. Проблемът става с размери, които изискват ефективна превенция. Тя включва наблюдение в регистър на евентуалните насилници, следене доколко се изпълняват издадените ограничителни заповеди от съда, пълно лишаване на достъп до тормозените в семейството и свирепи ефективни присъди при рецидив на тормоза. По трудния начин установихме, че отсъствието на адекватно наказание води до ескалация при домашните насилници. По този път те за отрицателно време стават и домашни убийци. Които се оправдават с любовни страдания и ревност. Не, в любовта такава болка няма. От нас зависи къде ще прокараме границата.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.