Туризъм с разправии не се прави

Туризъм с разправии не се прави

Един уникален природен феномен като Стобските пирамиди би трябвало да привлича хиляди туристи. И като ги привлича, те би трябвало не с досада, а с удоволствие да отварят портфейлите си. В цял свят въпросното удоволствие се заплаща и с това пътешествениците са наясно.

Да се върнем пак в началото. Един уникален природен феномен като скалните пирамиди край с. Стоб в Рила би трябвало да храни, ако не района, то поне хората от селото. Основните неща, с които може да се развива туризъм на това място, ги има. Има природа, има и желаещи да й се насладят. Създадена е екопътека, построен информационен център.

И тук съвсем по български започват разправиите. Екопътеката трябва да се поддържа, за инфоцентъра е необходим персонал. С това общината в Кочериново, към която е и село Стоб, не може да се справи, затова съветниците решават да отдадат природната забележителност под наем. Очевидно самата забележителност си е на българите, но туристическата инфраструктура, разбира се, може да се предложи на търг или друга форма на конкурс за наем.

Тук обаче веднага скачат хората от селото, самите общински съветници се разделят на две, решението се връща от областния управител. Съмненията, че частник ще затвори входа на пирамидите като си направи паркинг и грандиозната такса от 2 лева, която май в последно време даже няма кой да събира, ще влиза в джоба на някой друг.

Обаче туризъм със селски разправии не се прави. Още повече че няма нужда да откриваме топлата вода. Много по-просто и ефективно би било да се вземе пример от туристически забележителности по света, където отдавна се прилагат различни варианти като концесия, публично-частно партньорство, търг с определени изисквания. В крайна сметка общината е властта, която е най-близо до хората и която трябва да направи така, че местната общност да се развива и все повече да благоденства. Чуждото не щем, но и нашето не си го даваме е принцип, който може и да храни местния патриотизъм, но определено не развива туризма и местната икономика.

Факт е, че един друг проблем обикновено затруднява предприемачеството на всякакво ниво – държавно, общинско и частно. Това е раздробената и парцелирана собственост на територията. Както в случая имотът е на Регионалната агенция по горите в Кюстендил и Горско стопанство „Рилски манастир“. От друга страна, пирамидите с площ 7,6 хектара са изключително държавна собственост. И проблемът не е в раздробеността, защото собствеността е свещена в пазарната икономика, а за това, което се нарича с чисто българската дума консенсус. Ако няма разбирателство между отделните институции, ако няма съгласие между хората, ако не може да се види общата перспектива, няма и да има просперитет.

Тоест те, туристите, сигурно ще продължат да посещават Стобските пирамиди, защото мястото е мистично и притегателно. Местната общност обаче ще си остане с крамолите и с празните ръце, защото туризъм с разправии не се прави.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.