Туризъм по време на пандемия

Туризъм по време на пандемия

Търговци на сувенири затварят сергиите и магазинчетата си в старите български столици Плиска, Велики Преслав и Велико Търново заради липсата на туристи и оборот. За някои търговци това е единственият бизнес, с който те от 20-30 години изхранват себе си и близките си и ликвидирането му ги оставя без средства за препитание. Световната COVID пандемия обаче, наред с останалите браншове на икономиката, нанесе жесток удар и върху туризма. Който пък за посочените три града е основното перо на оцеляване.

Според местните жители след тоталния срив през 2020 г. сега през 2021 г. браншът започва леко да се съживява. Леко, но все още недостатъчно и причината за това е липсата на чуждестранни туристи.

Няма какво да се лъжем, че ако търговците на сувенири трябваше да разчитат на българските туристи, за да оцелеят, те отдавна щяха да са умрели от глад. През последните десетилетия българите обедняха. Но всъщност българинът дори и когато има пари не е особено склонен да ги харчи за сувенири и спомени. Той предпочита повече да седне в ресторант, да яде и пие до насита, да се вози с джет или да се издига с парашут над морето, вместо да си купи някой сувенир. За това, разбира се, има и обяснение. Докато за чужденците българските сувенири като мускалчетата с розово масло, керамиката и бродираните пана с шевици са екзотика (друг е въпросът, че повечето идват от Китай и нямат нищо общо с българските майстори занаятчии), то за самите българи родните сувенири не предизвикват почти никакъв интерес. За какво да се харчат пари за нещо, което ще събира прах в някой ъгъл или на стената, когато тези пари могат много по-добре и по-пълноценно да бъда оползотворени за напълване на стомаха.

„Българите не купуват. Те само гледат, снимат, или ако решат да купят някоя дребна джунджурийка, се пазарят по половин час и са истински щастливи, когато успеят да свалят цената й с 50 ст. С такива туристи търговия не се прави и семейство не се храни”, възмущава се един от доайените на търговците на сувенири в старата столица Търновград. Това е мнението и на останалите му колеги. Те с носталгия си спомнят за годините преди пандемията от коронавируса, когато на ден през магазините и сергиите им са минавали десетки и дори стотици чужди туристи и три- и четирицифрения оборот, които са правили. А днес, ако успеят да продадат цял ден нещо за 20-30 лв., трябва да бъдат щастливи. Да, ама с такъв мижав оборот не може да се плати само наемът на помещението и консумативите, да не говорим за някаква печалба, с която да се изхранват жената и децата.

Заради това една част от бившите търговци на сувенири потърсиха спасение и сигурност в други браншове като строителния. Където работата може и да е тежка, но пък заплащането е високо и най-важното, е гарантирано в края на всеки работен ден. На Самоводската чаршия във Велико Търново все още фронта удържат последните мохикани, занаятчиите. Но ако до началото на следващия активен туристически сезон нещата не се оправят и гостите от чужбина не се появят, сигурно катинарите ще увиснат и на занаятчийските дюкяни. А това ще бъде и началото на агонията на родния културно-исторически туризъм.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.