Туристическият бранш настоява за 1,5 млрд. лева по Плана за възстановяване

Туристическият бранш настоява за 1,5 млрд. лева по Плана за възстановяване

Туристическият бранш поиска минимум 1.5 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост. Според представения  от вицепремиера в оставка Томислав Дончев план за туризма са отделени едва 17 млн. лв. Най-много средства са предвидени за строителния сектор - над 6.5 млрд. лв., които ще отидат нови канали и системи за напояване, нови медицински центрове, модернизация на училища и гари, 2.5 млрд. лв. от тях пък ще отидат за саниране на жилищни сгради.

“В санирането и строителството са комисионните и затова има отделен най-голям бюджет за този сектор. Определено трябва да го има санирането, но строителството не е в криза и сред най-засегнатите сектори, какъвто е например туризмът“, коментира председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Георги Щерев, предава travelnews.bg. По думите му за туризма трябва да бъдат отделени минимум 1.5 млрд. лв., тъй като преди кризата той е заемал между 12-14% от БВП на България и пропорционално толкова средства трябва да бъдат отделени по плана за неговото възстановяване.

"Предвидените 17 млн. лв. за туризма няма да стигнат за нищо. Целта на плана е да възстанови икономиката и най-засегнатите сектори след кризата", смята Павлина Русева, член на УС на Сдружението на туроператорите и туристическите агенти „Обединение Бъдеще за туризма“. Те настояват по плана да се осигурят допълнителни 20 млн. лв. за  създаването на Гаранционен фонд за туроператорите  За бизнеса трябва да бъдат отделени пари и за оздравяване на малките и средни фирми, които са гръбнакът на всяка икономика.

Председател на Асоциацията на българската авиационна индустрия (АБАИ ) Тодор Иванджиков подчерта, че авиацията е сред най-засегнатите подсектори на туризма, а дори не фигурира в Плана за възстановяване. Той бе категоричен, че от другия месец се очакват фалити на български авиокомпании. 

От БХРА настояват още за отделни бюджети в плана за туризма. По предвидения стълб 2 “Зелена България” например хотелите и ресторантите могат да бъдат подпомогнати чрез средства за осигуряване на филтри и климатични системи за защита от фин прах, плесени, алергени, полени и микроби. Сред останалите идеи е и финансирането на обособени зони за свободно къмпингуване около водоемите с прилежащи ток, вода, осветление, санитарни помещения и видеонаблюдение. Туристическият сектор може да бъде подпомогнат и чрез програми за енергийна ефективност, имайки предвид че намаляването на въглеродния отпечатък е част от приоритетите на Европейския съюз (ЕС). В Плана могат да бъдат включени и мерки за подкрепа на изграждане на малки възобновяеми източници за производство на електричество за собствени нужди и топла вода за туристическите обекти.

По стълб 3 “Свързана България” туризмът може да се възползва от инвестиции в туристическа и транспорна инфраструктура като изграждането на бързи влакове от летищата в Бургас до Слънчев бряг и от летище Варна до центъра на града. Останалите предложения включват още строителството на въжени панорамни линии в курортите, закупуване на автобуси на ток и електрически влакчета в курортите, изграждане на мрежа от зарядни станции за автомобили и на малки туристически лифтове.

Относно четвъртия стълб на Плана, според БХРА туризмът трябва да получи финансиране за дигитализация на процесите в сектора, които ще укрепят ефективно потенциала на индустрията. От организацията предлагат да се инвестира в онлайн резервационни системи и платформи, изкуствен интелект, а също и да се създадат дигитални борси за селскостопанска продукция. Освен това чрез средствата от ЕС може да се повиши устойчивостта на здравната система чрез превенция и въвеждане на ваучери за спа, балнео и медикъл туризъм. 

От „Обединение Бъдеще за туризма“ настояват още за създаване на модернизиран Контролен орган, регулиращ туристическите дейности и подобряващ средата за посрещане и обслужване на нашите гости – контрол на качеството на предлаганите услуги, създаване на модерни и икономически целесъобразни инфо-пунктове. Освен това разработване на гъвкава рекламна стратегия на България с акцент целогодишен  културен туризъм и привличане на приоритетни пазари идващи по суша, въздух, по река Дунав и Черно море чрез насърчаване на круизните пътувания с модернизиране на всички съпътстващи дейности по обслужване и съвместни проекти с областните и регионални туристически центрове.

Припомняме, че индикативният срок за предаване на Плана за възстановяване и устойчивост в Брюксел е 30 април. Миналата седмица заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис заяви, че не е фатално българските власти да преработят допълнително плана, ако смятат за нужно.  По този начин обаче европейската помощ ще може да дойде най-рано през есента.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.