Пътешествие с кино: С кои филми можете да утолите копнежа за пътуване насред изолацията
8

Пътешествие с кино: С кои филми можете да утолите копнежа за пътуване насред изолацията

Изолацията ви блокира у дома, а много, много ви се пътува? Останахте с поредните отменени планове? А може би пък търсите вдъхновение за интересни локации? Направете го в света на киното! В следващите редове сме подбрали няколко любими филми за пътувания, с които ще се пренесем на най-различни точки по света, ще се срещнем с множество култури и може би поне малко ще утолим копнежа си да достигнем до друга дестинация, без дори да е нужно да ставаме от дивана.

И тук просто няма как да не започнем с Уди Алън – вечния нюйоркчанин, който парадоксално неведнъж се е обяснявал в любов на многобройни други градове по света. “Ясно е, че съм пристрастен към Ню Йорк, защото съм роден и съм израснал там, но ако не живеех тук, щях да живея в Париж. Някой друг може да дойде и да заснеме Париж по съвсем различен начин. Аз искам да го представя по свой начин, като проектирам своите чувства към него”, споделял е сам режисьорът.

Най-добре изразени тези негови трепети срещаме в романтична комедия с фантастични нотки „Полунощ в Париж“ (2011). Тя ни отвежда не просто на пътуване из пространството, но и през времето, предоставяйки ни шанс да 

опознаем Париж по времето на Хемингуей, Фицджералд

 Пикасо и дори Дали и Бунюел. Обичайният черен хумор отстъпва място на малко по-екзистенциални проблеми, като невъзможността да се адаптираш към настоящето, вечната носталгия по митичния „златен век“, рухването на мечтателските илюзии и, разбира се – любовта.

Но предложенията от „туристическия“ репертоар на „най-европейския“ американски режисьор, както мнозина определят Алън, не спират дотук. Ако все пак ви се ходи до Голямата ябълка, може да си изберете „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ (2019), а ако ви се иска да се отбиете до Испания, но същевременно да се впуснете в заплетен любовен шестоъгълник, няма да сбъркате с „Вики, Кристина, Барселона“ (2008). Задължителна за любителите на красивите градове е и валентинката „На Рим с любов“ (2012).

В случай че последното предложение не ви е достатъчно и искате да опознаете Вечния град, спретнете си една „Римска ваканция“ (1953). Във филма, където с участие се разписват Одри Хепбърн и Грегъри Пек, един от „златните“ режисьори на Холивуд – Уилям Уайлър, ни запознава с красивата принцеса Ан. Тя е на екскурзионна обиколка през няколко европейски столици, но една вечер решава да избяга от кралския протокол и да се втурне в приключение из улиците на красивата италианската столица. Така обстоятелствата съвсем случайно я срещат с американския журналист Джо Брадли, който търси сензация и се преструва, че не знае истинската самоличност на новата си позната. Планът му обаче се проваля, а между тях пламва любов…

И докато любовта и пътуването изглежда никога не съществуват поотделно в света на седмото изкуство, трилогията на режисьора Ричард Линклейтър – Before, e може би един от най-добрите примери в това отношение. Проследявайки пътя, който две човешки същества изминават, за да достигнат едно до друго, филмите „Преди изгрев“ (1995), „Преди залез“ (2004) и „Преди полунощ“ (2013)

 ни пренасят последователно през Виена, Париж и Гърция

 и през историята на Джеси (Итън Хоук) и Селин (Джули Делпи) в три различни времена от живота им. Филмите са уникални с това, че са заснети в продължение на 18 години и всеки от тях успява да улови отделни аспекти от сложния процес на влюбването, човешките взаимоотношения и техните перипетии. Любопитно е, че в една от култовите сцени на първия филм, докато двамата минават през Нотр Дам и се възхищават на катедралата, Джеси отбелязва „че и тя ще изчезне някой ден“.

Ако обаче ви е писнало от Европа и Америка и искате да излекувате безсънието си с качествени разговори и доза японски забележителности, нека се насочим към „Изгубени в превода“ (2003). Лентата на София Копола среща двама непознати американци в бара на луксозен хотел в Токио. Изгубили вяра в живота, те ще я намерят отново в изненадващо зародилото се между тях приятелство и в приключението из необятния мегаполис. Като 

любовно писмо към японската столица

 филмът ще ни разведе из някои от неговите най-романтични кътчета и онези редки и ценни моменти в живота, когато неподправената духовна взаимност с някого може да преобърне целия ни мироглед независимо колко кратка е била тя.

Когато говорим за приключения, няма как „Плажът“ (2000) с Леонардо ди Каприо да не попадне в списъка. Базиран на едноименната книга на Алекс Гарланд, филмът проследява историята на млад американец, който грабва само една раница и тръгва на пътешествие из Тайланд. Там той среща двама французи и заедно откриват тайнствен остров с най-прекрасния плаж на света. Пленяваща ни с красиви кадри на екзотични природни кътчета, лентата „говори“ за нашите вечни копнежи да открием своя романтичен рай, за очакванията от пътуването, за мечтите и за реалността. Всъщност райските кадри, увековечени в холивудската филмова продукция, са привлекли толкова много туристи след излизането на филма, че преди 2 години се

 наложи да бъде затворен плажът Мая Бей

 където е снимано заглавието.

Пътуванията невинаги поемат в посоката, която очакваме. Такъв пример срещаме в „Животът на Пи“ (2012), където семейството на индийско момче, чийто баща управлява зоопарк, решава да се премести от Индия в Канада. Прави го с огромен товарен кораб, но претърпява корабокрушение. Тогава Пи намира себе си в спасителна лодка насред безкрайния Тихи океан заедно със зебра, хиена, орангутан и огромен и един гладен бенгалски тигър на име Ричард Паркър. Заедно те се изправят срещу могъществото на Майката природа, за да преминат през едно смайващо приключение. Необикновената визуална история е създадена по продадения в рекорден тираж роман на Ян Мартел.

Не по-малко вдъхновяващо е и пътуването на австрийския алпинист Хайнрих Харер, който прекарва „Седем години в Тибет“ (1997) с младия Далай Лама. Лентата, която е по действителен случай, разказва за решението му да прослави страната си, като покори връх Нанга Парбат в Британска Индия, след като оставя бременната си жена в Австрия. Той обаче не подозира, че няма да се върне в родината си за повече от десетилетие, когато избухването на Втората световна война го застига и той е изпратен в британски концентрационен лагер. Тогава той се опитва да избяга неуспешно няколко пъти, но в крайна сметка се справя и заедно с неговия приятел Питър Ауфшнайтер 

намира убежище в „Забранения град“

  – Лхаса. Именно там алпинистът, който в началото е с нацистки убеждения, се сприятелява с младия Далай Лама, който го посвещава във висшите будистки добродетели и променя светогледа му. Лентата е незабравим портрет на тибетската религия, култура и обичаи, който ще ни остави замечтани за пътешествие дълго време.

През подобно, но в същото време много различно себеоткриване преминава и разведената писателка Елизабет Гилбърт, която, изправена на кръстопът, тръгва на пътешествие именно в търсене на нови хоризонти. Така, смело оставяйки се в ръцете на съдбата, тя започва да обикаля едни от най-красивите кътчета под мотото „Яж, моли се и обичай“ (2010). От красивия Рим и хората, които знаят какво е dolce vitа и хубава храна, през Индия и просветлението от молитвата, чак до Бали, където отново ще открием вътрешния мир и любовта, филмът ни потапя в истинско околосветско пътешествие, на което с всеки следващ кадър ни се иска да я придружим…

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.