Тръбната алтернатива на изключения радиатор

Тръбната алтернатива на изключения радиатор

Настава зима. Едни са нацепили дървата, други са натрупали въглищата. За абонатите на топлофикация обаче се задава Хамлетовата дилема - да се топли ли като цивилизован човек или да се облича с 2-3 ката дрехи, за да спести някой и друг лев.

В най-големите студове има известна надежда съседите от по-горните етажи да са по-разточителни и да си пускат парното на воля. Така тръбите по вертикала ще са винаги топли и ще ни греят почти на аванта. Това „почти“ обаче винаги има много условности. Основната от тях са прословутите изравнителни сметки. Те са и надежда, и проклятие за абонатите.

Показателен в това отношение е последният отоплителен сезон. Още преди да свърши, бяхме залети от обещания за огромни отстъпки. Газът поевтиня със задна дата с над 40%, топлоенергията обаче падна с доста по-малко. Надеждите на хората, че ще спестят нещо, се изпариха яко дим, а част от абонатите дори доплатиха огромни суми, сякаш е имало яко поскъпване на цената на природния газ.

Монополистите удобно забравиха (кога ли са го помнили), че ни продават отпадна топлина, добита при производството на електроенергия по т. нар. когенерация. Същият този ток, който им се изкупува по завишени цени и разликата в стойностите се плаща от всички хора в страната, закачени за електромер. Как биха реагирали топлофикациите, ако потребителите имаха алтернатива например с по-евтин природен газ или ток? Тогава тази отпадна топлина къде да я дяват в централите на топлофикациите? Оранжерии ли щяха да строят?

100 долара обаче са си 100 долара, както викат янките, и нашенският монопол си е безграничен монопол. Нищо че на книга има разни комисии и неправителствени организации, които искат да го ограничат. Софийската топлофикация например е така „ограничена“ с почти милиард лева „на червено“, ама не й пука. На принципала й - Столична община - също. В същото време пък от софийското парно казват, че имат над 90% събираемост на сметките.

От доста години никой така и не се хвана да разбере защо дружеството е вечен длъжник, и то с огромни суми, които на всичкото отгоре нарастват. На Вальо Топлото му намериха само някакви си към 40 млн. евро, че му висят. А останалите стотици милиони къде са се изпарили?

В случай че въпросните суми бяха наистина инвестирани в топлопреносната мрежа, щяха ли толкова често да стават аварии посред зима? Така, когато навън е студено и радиаторът остава студен, хората искат не искат пускат печките. През лятото обаче страхотните изравнителни сметки ни качват кръвното. Затова и повечето абонати на парното винаги ще продължават да се надяват на по-топла и по-къса зима и по-горещи вертикални щрангове. Въпросните тръби на практика са вечната алтернатива на оставения на 2 или направо на нула радиатор.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.