Започналите пръскания на посевите и градините увеличават рисковете не само от отравяне на пчелите, но и от попадане на химикалите в меда, алармират стопани.

Според пчеларя Сребрин Илиев използването на пестициди в страната се контролира слабо и масово се използват неразрешени препарати. По думите му не се правят проверки какво има в резервоарите на пръскачките, а само се събират етикети от опаковките на използваните химикали, без да има гаранция


дали това съответства на действителността


„Пчеларите се задължават да стоят при кошерите си и след пръскането да видят дали са им изтровени пчелите. До 24 часа те трябва да занесат загиналите насекоми за изследване. В събота и неделя обаче двете лаборатории не работят и често най-големите пръскания се правят именно тогава и в други неработни дни. На всичкото отгоре изследванията са скъпи - поне 400 лв.“, обяснява той.

Пчеларят твърди още, че в много западни страни е забранено да се пръскат химикали за растителна защита от въздуха, а в Испания, Франция и в американския щат Калифорния са минали само на нощни пръскания, като по този начин се намаляват рисковете за пчелите. „Трябва в България да има джипиеси на пръскачките и да се знае във всеки един момент къде се намират“, смята той.

Илиев твърди, че в много други страни попадат отрови в меда, защото


пчели се отглеждат в райони основно с интензивно земеделие


и се получава натрупване на препаратите в растенията, земята и от там пчелите го носят. Рискът от мед с отрови е по-нисък, ако е добит от район, където няма интензивно земеделие.

Според пчеларя качеството на меда може да се провери само в лаборатория. „Друг проблем е, че масово се продават буркани без етикети. Практиката на доста колеги е, че те изкарват документ за една тенекия мед и след това с тоя документ продават много по-големи количества“, твърди той.

Освен проблема с нерегламентираните пръскания пчеларят припомни и ненужното използване на лекарства за профилактика на пчелите. “Медикаментът е безплатен и затова те го взимат и тъпчат кошерите. Профилактиката не трябва да е само със синтетични лекарства, които се предозират.

Остатъци от тях също има в меда


който се продава по магазините“, обясни Илиев.

Относно вноса на мед от трети страни у нас инж. Михаил Михайлов, председател на едно от браншовите сдружения, обясни, че тези количества намаляват възможностите за пласмент на родните продукти. По думите му, за да се напише на етикета „монофлорен мед“, то съдържанието от един полен трябва да бъде над 33%.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

До 1 ноември оранжериите кандидатстват за помощ за борба с вредителите

До 1 ноември оранжерийните производители могат да кандидатстват за подкрепа за борба с вредителите по доматите. Средствата са осигурени по схемата „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по „Национална програма от мерки за контрол на доматен миниращ молец - Tuta absoluta Meyrick (Lepidoptera)“. Утвърденият финансов ресурс за помощта е в размер на 500 хил. лв.

Дребните земеделци ще кандидатстват за преработка на собствена продукция

Започва прием на проектни предложения по подмярка 4.2.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти по тематичната подпрограма" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съобщиха от МЗХГ. Ще се подпомагат изцяло стопанства с икономически размер между 6000 и 7999 евро.

Шефът на БАБХ подозира укриване на умрели глигани

„Положителните случаи на Африканска чума по свинете (АЧС) са много малко - около 10-15 случая от началото на сезона. Малко повече са случаите на трихинела”, коментира проф. Паскал Желязков, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Той подозира, че информацията за намерени умрели диви прасета се укрива.