Тромбонистът Вили Стоянов: Това, че съм внук на Йосиф Цанков,  не ми е помагало в професията

Тромбонистът Вили Стоянов: Това, че съм внук на Йосиф Цанков, не ми е помагало в професията

  • Дядо ми не е само веселият човек, който е ходел и черпел всички, а много повече 
  • Извънредното положение ми донесе повече позитиви, отколкото негативи
  • Албумът "Онзи вятър от първата среща" е част от моята среща с деди Йожи
  • Аз съм човек, който свири много, във всякакви проекти и си създавам непрекъснато нови предизвикателства

- Г-н Стоянов, преди седмица представихте новия си албум с музика на Йосиф Цанков - "Онзи вятър от първата среща". Моля, разкажете малко повече за него и как се прие от публиката програмата „Среща с деди Йожи“?

- Албумът е дълго чакана моя среща с дядо ми. С много единични опити с различни проекти сме поставяли по 1-2 от неговите песни и най-накрая с Мишо Йосифов след много бърз, категоричен и ясен разговор решихме, че ще направим инструментална джазова програма за секстет с негови песни. Като казвам направихме, имам предвид, че аз организирах, а Мишо аранжира цялата програма. След това дойде извънредното положение, което ни даде необходимото време и идеята за бигбендови аранжименти, отново дело на Мишо Йосифов. Албумът стана факт благодарение на подкрепата от Министерството на културата.

И двете програми са почти изцяло в соло тромбон, тоест аз „пея” вокалните партии с тромбона си. Веднъж съм Мими Николова, веднъж - Йорданка Христова, друг път - Маргарита Радинска. Албумът се приема наистина много добре както от по-възрастното поколение, които нормално са някак емоционално въвлечени, но по-важното за мен е, че успяхме веднага да докоснем и младите. Хора, които в голяма степен не познават дядо ми и творчеството му. Това означава само едно - че сме успели да направим висококачествен продукт, а красивите мелодии на дядо ми ще се събудят за нов живот. Един от най-хубавите комплименти, които получаваме последните дни, е, че който е седнал да го слуша въобще, не може да спре. Буквално.

- Защо кръстихте албума „Онзи вятър от първата среща"?

- Не искам да използвам думата „заигравка“, но всъщност е нещо точно такова, защото това е един проект - „Среща с деди Йожи“ - моята среща с моя деди Йожи. Среща, която не спира в това, че направихме секстетска програма и издадохме албум. Напротив, тепърва ще продължава. Първата сериозна изява е този диск с бигбендови аранжименти, който решихме да носи друго име. Име на негова песен, която не е включена в албума. Тази песен ще бъде включена в следваща инициатива, с която сме се заели и която засега няма да издавам.

Йосиф Цанков  Снимка: Личен Архив

- Вие самият имате ли любима песен от репертоара на Йосиф Цанков?

- Имам, да. Винаги страшно силно ми е въздействал първият запис на Йорданка Христова на песента „Песен моя, обич моя“. Това изпълнение почти винаги ме разплаква и не се срамувам от това. Страшно силно ми въздейства. От около една година съм запленен от една друга негова песен, която не бях чувал до този момент - „Под жълтите листа на старата липа“, в изпълнение на Маргрет Николова и естрадния оркестър на Българското национално радио и телевизия с ръководител в този момент Емил Георгиев. Страшно красиво изпълнение от 60-те. Историята на песента е интересна. Дедо Йожи отива на поредна среща с маминка Таня, моята баба, в столичния ресторант „Под липите“. И като излизат навън да си ходят, тя за първи път го целува. Когато се прибира вкъщи, той написва тази песен - „Под жълтите листа на старата липа, където за пръв път с жар ме целуна ти“. Изпълнението на Маргрет е учебник. Много е красиво.

- Срещали ли сте се професионално с някои от колегите на вашия дядо, когото вие не познавате лично?

- С колегите му - не. Но имам щастието да работя с хора, които са имали възможност да работят с него, различни инструменталисти като Недко Трошанов, Емануил Манолов - Бадема, Людмил Георгиев. Две години бях гост преподавател в ежегодния Майсторски клас на Милчо Левиев, който за съжаление вече не е сред нас. Мир на праха му! С почти всички, които са пели песни на дядо ми, сме говорили и са ми споделяли за работата ми с него. От тях знам най-вече, че е бил много добър човек. Винаги е бил център на компанията, не е спирал да свири на акордеон и да пее. Винаги е черпел всички (смее се). Като питам някого за дядо ми, и всеки казва: „Ей, страхотни приятели бяхме, винаги на кръчма плащаше сметката“. Така е било с него.

- Вие приличате ли си с него?

- Не съм сигурен. Нямам щастието да го познавам лично, защото си е отишъл няколко години преди аз да се родя. Майка ми твърди, че много си приличаме. На мен ми се иска да е така, защото колкото повече го опознавам, чрез музиката, която ни е оставил, и по разказите, на хората, които са се докоснали до него, толкова повече му се възхищавам.

- Замисляли ли сте се някога, ако имате възможността да се срещнете, какво бихте го попитали?

- Това е много труден въпрос, защото съм мислил и като мисля, ми изскачат милиони въпроси. На мен първо той ми липсва като дядо. За съжаление не познавам нито един от моите баби и дядовци, до първата ми година вече ги е нямало. За всеки един от тях поотделно съм си мислил доста, но специално за деди Йожи предполагам, че ако беше жив и съм във възраст, в която мога да разбирам какво ми се говори и да знам какво да попитам, може би щяхме доста да си говорим за музика. Но първо бих го прегърнал, много силно.

- Вие сте професионален музикант, завършили сте Музикалното училище и Консерваторията, свирили сте в десетки състави. Имало ли е някога по-различно отношение към вас, защото сте внук на Йосиф Цанков?

- Честно казано, не знам. Хората около нас винаги са знаели, че съм негов внук. Музикантската гилдия не е толкова голяма, все пак. Още повече аз никога не съм крил този факт. Но и никога досега това не е било водещо за мен. Може би и до този момент на издаването на албума не съм ходил никога с неговото име напред - хората просто знаеха, че съм негов внук. Никога не съм чувствал по-различно отношение. Аз съм доста усърдно работещ човек. Държа на работата си и на начина, по който работя, и предпочитам професионализмът ми да говори за мен, а не родствените ми връзки. Понеже съм стигнал ниво, в което съм доказал, че съм безкомпромисен в много отношения и както се казва - представяте ли си на Луис Армстронг да дойде вуйчо му в оркестъра и да му надува тромпета. Това, че съм внук на Йосиф Цанков, не прави по-лесни нещата в професионален план. Напротив.

- Вие сте баща на три деца. Най-голямата ви дъщеря е кръстена на вашия дядо - Йосифа. Знаят ли те кой е той и какъв човек е?

- Гледайки децата си, особено двете по-големите, си давам сметка какво й е било на майка ми да ми обяснява на мен кой е Йосиф Цанков, когато съм бил на тяхната възраст (тийнейджърска възраст). Трябва да си дадем сметка, че говорим за човек, който е от друга епоха. Донякъде далечна за мен, пък какво остава за децата. Надежда (най-малката) вече пее песните на прадядо си. Обяснението е дълъг процес. Майка ми толкова ми е говорила за дядо ми, толкова не съм я слушал в началото. Същевременно заради факта, че толкова ми е говорила, аз съм запомнил ужасно много неща. Най-накрая вече това е нейното упорство - да се интересувам, да знам, да помня, да създам образ за дядо ми. И накрая успя - да ми покаже как да пазя паметта за него. Той не е само веселият огромен човек, който е ходел и черпел всички. Той е много повече от това.

- Вие сте роден на Коледа. Като професионален музикант, участващ в различни формации, задържате ли се често вкъщи на този празник?

- Аз съм роден на Коледа, а понеже се казвам Велислав, кръстен съм на баба ми Велика, имам и имен ден на Великден (смее се). Двата ми най-големи лични празника съвпадат с двата най-големи православни християнски празника. В такива дни човек обикновено си седи вкъщи. Не знам дали си спомняте, имаше един период през 90-те години, когато на Великден се излизаше навън, след това ставаха едни безкрайни партита и купони. Това време отмина. Великден и Коледа, поне що се отнася до моето семейство, си останаха строго домашни празници. Това не е време да се ходи по участия, аз не знам кой ходи и свири. Няколко пъти през тези мои 43 години съм се опитвал да организирам купони на Коледа, но автоматично ме лишава от 80% от гостите. При мен рожденият ден е по-различен, по-личен, семеен.

Вили Стоянов Снимка: Don Floyd / Nighthawks

- През пролетта си стояхме по-дълго вкъщи, бяхме социално изолирани заради епидемията от Covid-19. Вие самият как прекарахте това време и какво ново научихте за себе си?

- В началото страшно се изнервих, защото това ми върза ръцете за единственото нещо, което мога да правя - да свиря пред публика. Аз съм човек, който свири много, във всякакви проекти и си създавам непрекъснато нови предизвикателства. Когато всичко спря, изпаднах в безтегловност, и то не говоря за финансовата несигурност, която беше жесток шок, но и всичко останало. Да, мога и да си седя вкъщи, но нямам стройна концепция какво да правя, особено по начина, по който съм го правел досега. Преди да започне извънредното положение, моят календар беше пълен до края на годината. И изведнъж той се изпразни. И аз разбрах, че нямам какво да правя. Малко след първоначалното паникьосване и лутане в главата ми започнаха да изникват всякакви идеи, които с учудване осъзнах, че мога да реализирам сравнително лесно. Заехме се с Марина, жената до мен и основен двигател на организационната част на нещата, първо със записа и издаването на албума по музика на деди, след това със самата промоция. Паралелно веднага след края на извънредното положение се родиха два нови мои проекта - Just Bossa с Петър Терзиев, Димитър Благоев и Даниеле Феббо, както и новата група, която направих - The Essential Funk Trombone, заедно с едни много хубави млади музиканти - Виктор Викторов на барабаните, Даниеле Феббо на баса, Димитър Благоев на китарата, Александър Васев на клавишни, а след първоначалния фурор и редица фестивални участия към нас се присъедини и Иван Йорданов (саксофон). Бандата е моя отдавнашна мечта, свирим сериозен, авторски. Като се събрахме на първа репетиция, вече имахме 7 готови авторски парчета. Месец по-късно парчетата са вече 15 и всъщност това е следващият албум, който предстои да издадем. От друга страна, ми дойде идея за една инициатива в областта на камерната музика. Това са 20 миниатюри за 4 тромбона по музика на Йосиф Цанков, само че този път ще ги разпиша аз. Това е съвсем друг тип реализиране на тази музика. Зародиха се и други неща, смятам, че са интересни и се получават на доста високо ниво. Като цяло изводът за мен е, че извънредното положение и пандемията ми донесоха повече позитиви, отколкото негативи.

- Според вас какво донесоха на музиката цялата тази епидемия и мерки, произтекли от нея?

- Ако погледнем колкото се може по-назад в историята, по различни начини трудни моменти винаги е имало. Вече няколко пъти в живота ми се случва музикалният бизнес да изпада в доста критични ситуации. Не само бизнесът, но и като цяло България изпада в криза. Когато ни удари световната финансова криза, преди това Виденовата зима. Бяха страшно тежки времена, за всички. Наясно съм, че каквото и да се случва, просто се променят правилата. Но в това няма нищо лошо, това е друг вид предизвикателство. Ако сме реалисти, ще видим, че не само аз съм се почувствал малко по-креативен през това време, а и доста други музиканти. Сега започват да се появяват много нови проекти, всеки е потърсил и намерил някакъв вариант да порови в себе си, да извади каквото е намерил и да го сподели. Тепърва този музикален свят ще се променя, според мен за хубаво. Нека да не са правилата като преди, но пак ще има нови. Като свърши извънредното положение, видях на първите ни концерти как започнаха малко по малко да идват хора. Предпазливо и спазвайки дистанция и всякакви мерки за безопасност. Но в очите им имаше пламък и огромно желание да са пак там, където се случва живата музика. Това няма еквивалент и хората, които имат афинитет към това, а те не са никак малко и го търсят. Човешката душа търси такива неща и удовлетворение. Когато знаеш къде да отидеш и да го получиш по хубав начин, ти го правиш независимо от всичко.

Съставът на The essential FUNK trombone  Снимка: Евгени Димитров / Булфото

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.