Троен скок на жалбите от камери в блока и офиса (ТЕМАТА)

Троен скок на жалбите от камери в блока и офиса (ТЕМАТА)

Длъжници разбират, че са „теглили“ кредити чак когато започват да ги търсят колектори

Троен скок на жалбите срещу камери в блока отчитат от Комисията за защита на личните данни. Това съобщиха от там за „Монитор“.

Според тяхната статистика жалбите срещу видеонаблюдение най-често идват от съседи, кооператори и етажна собственост, но и от служители, които се оплакват от камери на работното им място.

„Практически повече от 3 пъти се увеличи дейността по упражняване на контрол поради повишения брой жалби и сигнали. Видеонаблюдението намира широко приложение в ежедневието на физическите лица и в дейността на фирмите с цел охрана и превенция, но от своя страна води до повишаване на жалбите между съседи, между кооператори и етажната собственост, както и жалби за видеонаблюдение на работното място“, обясни пред „Монитор“ шефът на КЗЛД Венцислав Караджов. Според него един от основните проблеми е неразбирането на хората, че поставяйки камера за видеонаблюдение в сградата си, те са задължени от закона да обработват лични данни както всяка друга фирма или държавна институция, независимо че не са такава.

„В този случай те обработват лични данни на трети лица

и се явяват администратори на събраните чрез видеонаблюдението данни

По тази причина следва да спазват и правилата за обработване на тези данни, както и утвърдената практика, че не могат да наблюдават публични места, когато поставят камери в общите части на етажната собственост трябва да има решение на общото събрание, а не да се извършва видеонаблюдение по собствено усмотрение!“, категоричен е Караджов.

Данните на Комисията обаче показват, че не по-малко жалби има срещу обработване на лични данни за целите на предоставяне на телекомуникационни, банкови или пощенски услуги. Увеличават се и жалбите срещу фирмите за бързи кредити, колектори и директния маркетинг. След влизане в сила на Европейския регламент за защита на данните работата на комисията е многократно увеличена. Например проверките по жалби през 2017 са били 135, а през 2019 г. те са вече повече от 880.

Най-честите нарушители, срещу които постъпват най-много жалби, са три –

телекомуникации, банков и кредитен сектор, и комунални доставчици

като ВиК дружества и „Топлофикация“. Лидер по жалби за неправилно обработване на лични данни е телекомуникационният сектор. Жалбите са насочени срещу предоставяне на лични данни за събиране на задължения, произтекли от сключени договори за електронни услуги. В тези случаи личните данни, име и адрес се предоставят на колекторска фирма за събиране на задълженията. Обикновено става въпрос за неплатени сметки за използвани услуги или закупена на лизинг мобилна техника. Тези задължения се „продават“ на колектори въз основа на сключен договор между мобилния оператор и фирмата или продаване на задължението, което мобилният оператор счита, че не може сам да събере.

На следващо място са жалбите срещу банки и дружества, предлагащи кредитни услуги. По данни на комисията в тази категория най-често попадат освен твърдения за

неправомерно предоставяне на лични данни за събиране на задължения

от физическите лица, но и твърдения, свързани с употребата на лични данни за отпускане на кредити, без същите да са поискани. Тоест пострадалият разбира, че „теглил“ кредит чак когато колекторската фирма започва да го тормози, включително със заплахи да му запорира имуществото или заплатата. ВИК и топлофикационните дружества, пощенските оператори и куриерските фирми са също обект на множество сигнали за незаконосъобразно обработване на лични данни.

Броят на жалбите, подадени срещу държавни институции обаче, е в пъти по-малък от тези, подадени срещу физически или юридически лица в частния сектор, отчитат от комисията. От там допълват, че съответно това води и до по-малък брой наложени глоби срещу държавни дружества.

Тенденция има и към увеличаване на броя на подадени срещу медии жалби, с твърдения за неправомерно обработване на лични данни при публикуване на журналистически материали.

Още по темата четете в хартиеното издание на "Монитор"! 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.