Столицата се пренасели. То е ясно. Няма място за паркиране.

Има задръствания. Всеки си хвали квартала с „поне има къде да си оставиш колата“. И всеки плюе паяците, които вдигат колите. Но при 1000 регистрирани на ден автомобила, които се движат по столичните улици, няма как да няма паяци, да не ги вдигат и да не ги вкарват в някакви нормални граници и норми на придвижване. Неизбежно е. И няма кой да се сърди, че колата му е била репатрирана. Просто да иде и да си плати глобата. Особено, след като не си плаща данъците в тази община, както и такса смет. Поне ще си плаща репатрирането. И никой няма право да си „изходи“ колата на улицата или тротоара и да я остави там с месеци и дори години. Да са длъжни другите да я заобикалят и да се съобразяват с него. За това поздравления на Столична община, че прибира бараките от улиците. Но всичките натрупани глоби от репатрираните автомобили трябва да си се събират. Както се събират данъците от години назад. Това, че някой е решил, че няма да си взима 20-годишната бангия и ще я остави да гние на някой наказателен паркинг с години, не бива да отказва общината да си прибере всяка една стотинка. Била тя и стократно повече от стойността на колата. Все пак търговците в Горубляне плащат по 400 лева на месец за паркомясто, на което държат стоката си за продан. Какво трябва да лишава от това задължение някой си, който е решил с години да не си потърси колата? Да ги дават на публични и частни съдебни изпълнители, или да си прибира общината дължимото. Дано поне с тези пари да направят по-хубави тротоари или да ремонтират някоя квартална уличка. Защото всеки роптае срещу общинските власти, но никой не им дава и стотинка. Готови са да качат колата си на някоя полянка, да газят в кал, да се въргалят, но не и да дадат 2 лева за синя зона или левче за зелена. И после пак недоволстват, че имат 600 лева акт.

Когато искаш да печелиш от урбанизирането на един град, от многото му хора, от работата в него, от натовареността му, то трябва да си готов и да дадеш своя дан за него. А той се изразява в данъците, таксите, цените и плащането на паркинг. Защото не може половин България да е в един град, да смуче от него и да очаква да си живее като на село. Не става. Всеки един налог трябва да се плаща. Бил той за паркиране, глоба или такса смет. Защото не можем да цапаме и да очакваме някой да ни почисти безплатно, не можем да оставяме колите си за 500 лева на пътя и да очакваме някой да плати ремонта от милион лева за този път. Не можем само да изискваме, без да даваме. Глобите се плащат, за да продължи съществуването на столицата. В противен случай тя ще се превърне в голямо провинциално село, пропито от селяния, дупки и изоставени по улиците коли.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Нашето си е най-хубаво, ама друг път!

Нашето си е най-хубаво! Българинът обича да се бие в гърдите с това. Че образът на патриот не е нищо повече от поза обаче прозира в малките неща. Като във факта, че нашенецът уж всичко родно люби, тачи и милее, но не съвсем.

Скъпото евтино

Евтиното обикновено излиза скъпо. Тази неоспорима истина усетиха върху себе си европейските пациенти, в това число и българският болен.