Тримата амигос, или как Мексико покори оскарите

Тримата амигос, или как Мексико покори оскарите

Алфонсо Куарон, Гилермо дел Торо и Алехандро Иняриту утвърдиха страната си на картата на световното кино

„Имало едно време трима братя, в чийто двор ежегодно се появява златна статуетка“. Така вероятно би звучала приказката за професионалния път на Алфонсо Куарон, Гилермо дел Торо и Алехандро Иняриту, ако някой би дръзнал да я напише. Не са братя. Популярни са обаче като Тримата амигос, или тримата приятели, чиято обща майка е Мексико, а споделената им страст е киното.

Всеки самоуважаващ се любител на седмото изкуство (или просто редовен посетител на филмови прожекции) е чувал поне веднъж имената им. Последно в светлината на прожекторите бе Алфонсо Куарон, който вкара хеттрик на наградите „Оскар“ с емоционалния си филм „Рома“, като взе призовете за кинематография, чуждоезичен филм и режисьор.

С последната категория Тримата амигос всъщност сложиха своеобразната Оскарова корона на главата на Мексико, като в последните шест години само веднъж пропускат да я приберат в родината. Смелчагата, позволил си да им отмъкне режисьорския „Оскар“ в периода на тяхното властване над наградата, е единствено Деймиан Шазел, който пък се прочу като най-младия кинодеец със статуетката.

Всичко започна през 2014 г., отново с Куарон и неговата „Гравитация“. В следващите две години на върха се изкачи Инярито, съответно с „Бърдмен“ и „Завръщането“, а след година пропуск Тримата амигос отново завзеха наградите на Американската филмова академия. Миналата година в светлината на прожекторите бе Дел Торо с „Формата на водата“ и ето че стигнахме до „Рома“. В архива си от награди тримата крият цяла съкровищница и извън заветните оскари – носители са още на БАФТА, „Сезар“, „Сателит“ „Златен глобус“, „Златна палма“ и т.н. Тази година пък на Инярито се пада честта да връчи голямата награда на Филмовия фестивал в Кан, като режисьорът ще застане начело на панела на оценяващите.

Интересен факт е, че и тримата често засвидетелстват любовта си към своята родина. Дел Торо например основа стипендия в полза на мексиканските аниматори. Целият „Рома“ пък е вдъхновен от детските спомени на Куарон за страната. Въпреки това множество филмови критици свързват успеха им именно с това, че и тримата се решават на крачката да напуснат страната си.

Те предвидиха още в началото, че Мексико не може да им даде нито условията, нито бюджетите, необходими за развитие в кариерата

казва мексиканският киноексперт Фернанда Солорсано.

В кулминацията на техния творчески подем към световното кино - ето и кратка ретроспекция как всеки от тях стигна до тук.


Гилермо дел Торо


„Той все още е същото дете по душа, с озъртащи се от любопитство и вълнение зелени очи“, казва Алехандро Иняриту по адрес на приятеля си. Познанството му с Дел Торо датира от преди близо 20 години, когато авторът на „Формата на водата“ помага на колегата си за заглавието Amores perros („Кучката любов“).

Дебютът си в снимането обаче Гилермо прави много по-рано – едва на 8-годишна възраст, когато се добира до стара камера на баща си. В лентите на тогавашното дете участвало цялото му семейство, а фантастиката го влече още от тогава, имайки предвид, че един от ключовите злодеи в късометражките му по онова време бил картоф - сериен убиец.

Гилермо дел Торо е роден на 9 октомври 1964 г. Отгледан предимно от своята баба, която е стриктна католичка, но това не спира интереса му към готическите ужаси. Преди да поеме по пътя на киното, от позицията на режисьор младият Гилермо се увлича обаче по специалните ефекти. Той взима не само ценз за това, но учредява и собствена компания в сферата. Издава и книга, макар отново на филмова тематика, преди да заснеме първата си продукция в средата на 80-те. Заглавието, което го поставя в А-листата на киното пък, е „Кронос“ от 1993 г., с който Дел Торо си завоюва наградата на критиката в Кан.


Алфонсо Куарон


Родословното дърво на Алфонсо Куарон не загатва по никакъв начин потенциала му на завидна творческа сила в киноиндустрията. Роден в семейството на учен в областта на ядрената медицина и биохимик, по всичко личи, че бъдещето на малкия Алфонсо би следвало да поеме в коренно различна посока. Уви, явно родителите му не оказват натиск за продължаване на научния им завет, като едва един от тримата им синове се увлича по химията и биологията. Алфонсо, както и по-малкият му брат Карлос обаче, предпочитат кариера в киното.

Първата любов на автора на „Рома“ е телевизията. Там започва и професионалният му път, като успява да се изкачи по стълбицата от ролята си на техник до режисьор. Чак по-късно – на 30-годишна възраст, прави първия си пълнометражен игрален филм - Solo con Tu Pareja, по който работи заедно с брат си Карлос. Да работи с членове на семейството си явно се харесва на Куарон. След като прави няколко филма съвместно с брат си, по-късно крои сюжетни истории със сина си Джонас.

Любопитен факт е, че сред заглавията във филмографията на Куарон е и третият филм от поредицата за Хари Потър - „Затворникът от Азкабан“.


Алехандро Иняриту


За едно от най-големите си вдъхновения в кариерата си Алехандро Иняриту посочва десетките пътувания, които още на невръстната 16-годишна възраст го отделят от бащината къща в Мексико. Едва навлязъл в пубертета, бъдещият носител на „Оскар“ се качва да работи по товарните кораби, като обикаля различни дестинации в Европа и Африка. Казва, че голяма част от филмите, които по-късно създава, са позиционирани именно на локациите, които е посетил в този 2-годишен период от живота си. Следва завръщане в родината, диплома от един от най-престижните частни университети в Мексико и работа като радиоводещ и диджей в станцията WFM – най-популярното радио в държавата за рок музика.

Кариерата си на разказвач на истории той започва да гради именно там, като стартира с няколко аудиопроекта, като съчетава изграждането на сюжети с композирането на филмова музика. „Музиката имаше по-силно влияние в кариерата ми от киното“, заявявал е неведнъж Иняриту. В този му период обаче се ражда тази любов към седмото изкуство.

От Тримата амигос той прави най-късно режисьорския си дебют в пълнометражното кино с „Кучката любов“. Той обаче му носи заслужени награди, сред които награда на журито в Кан и БАФТА.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.