Три момичета в поза слагат „Край на играта“ в „Сфумато“
2

Три момичета в поза слагат „Край на играта“ в „Сфумато“

Спектакълът е по текстове и вдъхновение от романа на Хулио Кортасар

Първата премиера за новия сезон на Театрална работилница „Сфумато“ – „Край на играта“, е днес от 17 часа в камерната зала на театъра. Представлението е с номинация от онлайн работилницата на „Малък сезон 2020“, което му даде привилегията да влезе в афиша на театъра. То получи подкрепа в размер на 3500 лв. (2000 лв. за хонорари и 1500 лв. за производствени разходи) за реализация на сцената на "Сфумато" .

Заглавието „Край на играта“ може и да напомня за Самюъл Бекет, но всъщност спектакълът е по текстове на Хулио Кортасар (да, великият аржентинец има роман със същото име), Хосе де Еспронседа и стари испански романси. Драматургичният вариант и постановката са на Бюрхан Керим, ученик на проф. Маргарита Младенова в НАТФИЗ. Сценографията е на Никол Трендафилова. Участват актьорите Ангела Канева, Дениза Павлова (момичето от видеото в постановката на Театър 199 „Г-н Нощ“ по пиесата на Яна Борисова), Елена Траянова, Бюрхан Керим и Георги Величков, който свири и на баян.

„Край на играта“ е теaтрална поема, която започва един вторник в два часа и осем минути с падането на бележка от влака Сентрал Архентино и завършва в същата минута 13 дена по-късно.

Слънцето над Палермо, вятърът откъм реката, отблясъците на кварц и фелдшпат между траверсите в горещината на следобеда образуват особено време-пространство, за да уловят един-единствен миг, в който животът се издига на пръсти и се докосва почти до абсолюта. В тази минута три момичета правят своите "статуи” или “пози" – живи картини на балерина, срамежлива китайска принцеса или ужасeна фигура като видение на Мунк... И заживяват в непознатото тъмно и трепетно дуенде, чак докато влакът се изгуби зад завоя.

Последните дни на играта са изпитание – първи срещи с любовта и раздялата, познание за високото и ниското в самите нас, тринадесет дни, изписани като красива и тъжна поема за порастването. Краят е не само на играта, а и на детството, повдига лекичко символичната завеса режисьорът Бюрхан Керим.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.