Здравейте! Отново съм аз-Лудото Майче. И както сигурно се досещате, неволите ми нямат край. Лятото вече е към края си и остават само няколко седмици до първия училищен звънец. И направо започва да ме тресе.

Вярно е, че тази година няма да съм с първолак. Не искам да се сещам какво беше миналата година, но сега май ме обхващат още по-големи притеснения, защото знам какво ме очаква. То не е ставане рано, търчане до училището, писането на домашни, диктовки…А сега чавето и книги има да чете. Не ми се мисли. Очаква ни и таблицата за уморение, както казва Пипи. И нея отново си припомних, не се чудете. Не си мислете, че е лесно. Ще ви питам какво ще отговорите на хлапето, като ви пита как така Пипи живее сама във Вила Вилекула, или защо 9-годишно момиченце пие кафе и това означава ли, че е позволено. Ами как така баба Цоцолана бие с чехъла здраво-здраво децата? Та това не е ли домашно насилие? Та вече ми се налага да отговарям на ей такива екзистенциални въпроси. Представям си какво ме очаква.

На всичкото отгоре, чавето вече припира-„Искам нова раница. Не може пак с Елза и Ана. Всички ще ми се смеят и ще викат, че съм бебе. А и от класа никой не харесва Елза и Ана, смятат, че са тъпи!“ И нов несесер за пособията трябвало. Не може пак със стария. И боички, нищо, че у нас има три кутии-какви ли не. А бе общо взето, с мъжа ми трябва да се приготвим здраво и да бръкнем дълбоко в джоба. Ами тетрадки, ами някои учебници. Чакам с трепет и първата родителска среща. За нея дори не искам да мисля, че веднага посягам към валериана. Другата дилема е частните уроци. Да записвам ли от малко чавето на такива или да изчакам. А те са си голямо перо. Затова главата ми е гръмнала. Имам май само още две седмици почивка и се започва търчането. Стискайте палци. Защото никак не е лесно да имаш малък ученик. Нищо, че не кандидатстват за елитни гимназии. Все си е напрежение. Аз още отсега съм луднала, а какво остава за 7-ми клас? Живи и здрави, ще разберем. Сега ви оставям да почивате, а аз се отдавам на моите майчини неволи.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Лудото майче в ада на институциите

Ох, в депресия съм. Аз – Лудото ви майче, дето съм раждала без упойка два пъти естествено, открих болка на света, която не мога да понеса... Не се радвайте предварително, ако обичате. Няма да ви разказвам тука за някакви нови садо-мазо практики, които съм намерила в Кама сутра. Въпреки че като се замисля, моето си беше жив секс – един ден в лутане по институции в търсене на БЕЛЕЖКАТА. Но да почна отначало.

Мълчаливият сомалиец, недоспиването и истината

Спя. Сигурно е 6 сутринта и за това спя толкова дълбоко. Винаги съм сънувала странни неща, но това, което сънувам в момента, води класацията. Аз съм облечена празнично, пред мен има торта. В ръката си държа нож и почти с висяща лига се приготвям да си отрежа едно парче, за секунди си представям как хапвам от него и отпивам глътка от ароматното си кафе, толкова е хубаво... и крясък.

Третото дете – на свекървата

- Защо не внимаваш? Дъв-че се, дъвче.

Младежите от съседната маса поглеждат към нас с любопитство. Мятам им един убийствен поглед и те забождат засрамено глави в чиниите си. На никой не позволявам да ми се бърка във възпитанието! Нищо, че детето, което току-що съм скастрила е на 45+. Щом оная ми го е зачислила на мен, ще му се карам, колкото си искам. И заради нея.