Здравейте! Отново съм аз-Лудото Майче. И както сигурно се досещате, неволите ми нямат край. Лятото вече е към края си и остават само няколко седмици до първия училищен звънец. И направо започва да ме тресе.

Вярно е, че тази година няма да съм с първолак. Не искам да се сещам какво беше миналата година, но сега май ме обхващат още по-големи притеснения, защото знам какво ме очаква. То не е ставане рано, търчане до училището, писането на домашни, диктовки…А сега чавето и книги има да чете. Не ми се мисли. Очаква ни и таблицата за уморение, както казва Пипи. И нея отново си припомних, не се чудете. Не си мислете, че е лесно. Ще ви питам какво ще отговорите на хлапето, като ви пита как така Пипи живее сама във Вила Вилекула, или защо 9-годишно момиченце пие кафе и това означава ли, че е позволено. Ами как така баба Цоцолана бие с чехъла здраво-здраво децата? Та това не е ли домашно насилие? Та вече ми се налага да отговарям на ей такива екзистенциални въпроси. Представям си какво ме очаква.

На всичкото отгоре, чавето вече припира-„Искам нова раница. Не може пак с Елза и Ана. Всички ще ми се смеят и ще викат, че съм бебе. А и от класа никой не харесва Елза и Ана, смятат, че са тъпи!“ И нов несесер за пособията трябвало. Не може пак със стария. И боички, нищо, че у нас има три кутии-какви ли не. А бе общо взето, с мъжа ми трябва да се приготвим здраво и да бръкнем дълбоко в джоба. Ами тетрадки, ами някои учебници. Чакам с трепет и първата родителска среща. За нея дори не искам да мисля, че веднага посягам към валериана. Другата дилема е частните уроци. Да записвам ли от малко чавето на такива или да изчакам. А те са си голямо перо. Затова главата ми е гръмнала. Имам май само още две седмици почивка и се започва търчането. Стискайте палци. Защото никак не е лесно да имаш малък ученик. Нищо, че не кандидатстват за елитни гимназии. Все си е напрежение. Аз още отсега съм луднала, а какво остава за 7-ми клас? Живи и здрави, ще разберем. Сега ви оставям да почивате, а аз се отдавам на моите майчини неволи.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Кажи, баба, тенкю... на турски (Госпожа Фазилет, нейните дъщери и аз – продължението)

Чухте ли, че ще има продължение на „Госпожа Фазилет и нейните дъщери"? Не, не сте. Няма да има. Будалкам ви. Това е нещо като встъпление, за да ви подготвя, че днес ще си говорим за сериали. Турски и индийски предимно.

Юруш на гимназиите! (или как седми клас ме превърна в бакшиш и банка едновременно)

„Сори за притеснението, ама заминавам в командировка, а малката в сряда е на два урока – по български и математика и има само 15 минути време да се премести от единия на другия. Можеш ли да я метнеш?“.

Ако си мислите, че съм го казала толкова бързо, колкото го четете, жестоко грешите. Вярно, че майките на кандидат-гимназисти слагаме Наполеон в малкия си джоб и правим не по пет, а по 10 неща едновременно.

Мама е космата като мечка – Лудото майче Vs. детската уста

Последни дни на откраднатото лято. Стоим с детето в тих чужбински курорт и аз, Лудото ви майче се възхищавам на живота. Слънце грее, птички не пеят, ама ягодовото дайкири вече идва към мен. Виждам го на таблата на симпатичния сервитьор (който както почти целия обслужващ персонал в тази уж далечна дестинация се оказва българин).

„Питието Ви, мадам“, долита до мен нежния баритон на младежа. И тъкмо когато си мисля, че животът верно ме обича, се случва Това.