И нкубационният период на Африканската чума по свинете (АЧС) в природата обикновено е между 4 и 19 дена, но в острата й форма, той е само 3-4 дни. За целите на Кодекса за здраве на сухоземните животни инкубационният период в Sus scrofa се приема да е 15 дни, се обяснява на сайта на Българската агенция по безопасност на храните.
Инкубационният период на Африканската чума по свинете (АЧС) в природата обикновено е между 4 и 19 дена, но в острата й форма, той е само 3-4 дни. За целите на Кодекса за здраве на сухоземните животни инкубационният период в Sus scrofa се приема да е 15 дни, се обяснява на сайта на Българската агенция по безопасност на храните.
Признаци
При перакутната форма (силно вирулентен вирус) е характерна внезапна смърт с няколко клинични признака. При акутната форма пък имаме треска (40,5-42 ° C), ранна левкопения и тромбоцитопения (48-72 часа). Характерен признак е зачервяване на кожата (бели прасета) – по върховете на ушите, опашката, задните крайници, вентралните страни на гръдния кош и корема. Други признаци са анорексия, отпустаност, цианоза и липса на координираност в рамките на 24-48 часа преди смъртта. Животните също така имат повишени пулс и учестено дишане. Възможни са повръщане, диария (понякога кървава) и сълзене от очите. Смъртта настъпва в рамките на 6-13 дни или до 20 дни. Възможни са аборти при бременни свине. Преживелите са носители на вируси за цял живот. При домашните прасета смъртността често достига до 100%.
При субакутна форма (умерено вирулентен вирус) има по-слабо интензивни признаци, лека треска, намален апетит и депресия. Продължителността на заболяването е от 5 до 30 дни. Възможно са аборти при бременни свине майки. Смърт настъпва в рамките на от 15 до 45 дни. Смъртността е в по-малка честота (напр. между 30% и 70%, като варира значително).
При хроничната форма (умерено или слабо вирулентен вирус) има разнообразни клинични признаци: загуба на тегло, нерегулярни повишения на температурата, респираторни признаци, некроза в области от кожата, хронични кожни язви, артрит. Характерни са перикардит, адхезии на белите дробове, подувания на ставите. При тази форма заболяването се развива в продължение на от 2 до 15 месеца. Смъртността е ниска.
Лезии
За болестта са характерни и редица увреждания (лезии), някои от които обаче не са видими. При острата форма има ясно изразени кръвоизливи в гастро-чернодробните и бъбречните лимфни възли. Има също петехиални кръвоизливи в бъбречната кора, също и в медулата и пелвиса на бъбреците. Характерна е застойна спленомегалия. Друг признак са еодематозни области на цианоза в безкосместите части, както и кожни екхимози на краката и корема. Признак също така е излишък от плеврална, перикардна или перитонеална течност;
Получават се и малки кръвоизливи в лигавиците на ларинкса и пикочния мехур и на вътрешните повърхности на органите. Възможен е оток в мезентериалните структури на дебелото черво и в близост до жлъчния мехур, също на стената на жлъчния мехур.
При хроничната форма е въможна фокална некроза и минерализация на белите дробове. Лимфните възли се увеличават.
Вирусът се предава и от кърлежи
Предаването на вируса става чрез контакт между болни и здрави животни; хранене на боклук, съдържащ заразено месо (вирусът може да остане инфекциозен в продължение на 3-6 месеца при продукти от свинско месо, които не са подготвени); чрез меки кърлежи от рода Ornithodoros.
Фомитите (т.е. поразени от заразни организми и способни да бъдат средство за тяхното предаване) включват: помещения, превозни средства, инструменти, дрехи.
Източниците на вируса са кръв, тъкани, секрети и екскрети на болни и мъртви животни. Животните, които са се възстановили от остри или хронични инфекции, могат да станат устойчиво заразени и да играят ролята на приносители на вируси.
Монитор
