0

Н а 7 януари една различна новина обиколи света, отбелязвайки първия път, когато орган на генетично модифицирано прасе (и то не какъв да е, а сърце!) е трансплантиран на човек. Очакванията на специалистите са той да има шанс да се възстанови и да продължи живота си.

На 7 януари една различна новина обиколи света, отбелязвайки първия път, когато орган на генетично модифицирано прасе (и то не какъв да е, а сърце!) е трансплантиран на човек. Очакванията на специалистите са той да има шанс да се възстанови и да продължи живота си.

Операцията е осъществена от екипа на д-р Мухамад Мохиудин в Университета в Балтимор, Мериленд – САЩ. Учените се надяват тя да даде тласък за решаването на едно от най-големите предизвикателства в медицината.

Само през 2017 г. в списъци на чакащи за трансплантация на органи в САЩ са включени 114 000 пациенти. Средно 20 от тях умират всеки ден поради невъзможност да получат подходящ орган. Притеснително е, че несъответствието между броя на хората в тези списъци спрямо количеството на наличните органи продължава да се увеличава. Причините за това са различни, а едно от възможните решения е


използването на органи от животни (т.нар. ксенотрансплантации).


Ако се окаже успешен, този подход може да осигури решение в кратки срокове, да промени съдбата и да даде надежда на милиони хора по света.

Работата в тази област започва през 60-те години, когато е направена серия от трансплантации на бъбреци от шимпанзе при хора. Резултатите са скромни, един от пациентите успява да оцелее девет месеца след процедурата. Става ясно и друго - като защитен вид шимпанзетата не могат да задоволят нарастващата нужда от органи за трансплантация. Неуспешни са и последвалите опити да бъдат използвани бъбреци и сърце от по-лесно достъпните бабуини. Към използване на други, по-нисши видове бозайници, не се пристъпва, тъй като такива трансплантации при нечовекоподобни маймуни са били отхвърлени изключително бързо (за минути до часове) поради високото ниво на естествени антитела, които не позволяват нарушаването на границите между видовете.

В края на 80-те години интересът към ксенотрансплантациите отново се възражда. Повод за това става напредъкът във възможностите на имуносупресивната терапия. Използването на шимпанзета като източници на органи е забранено, а работата с други нечовекоподобни маймуни се сблъсква с редица проблеми (свързани с размера на органите, наличността, опасността от вирусни патогени и етичните норми). Въпреки това са направени няколко опита за използване на органи от павиани при хора, като преживяемостта на пациентите е едва 20 до 70 дни. Взети заедно, тези проблеми насърчават учените да потърсят друг, по-малко проблематичен животински източник за ксенотрансплантации.

В навечерието на 20-и век се оформя становището, че това е свинята. Причините за това са много, водещо значение имат физиологичните


прилики с човешките същества.

Основната пречка за използването на прасето за тази цел и тук е присъствието на естествени антитела към свинските антигени у хората, което би довело до т. нар. свръхостро отхвърляне на трансплантираните органи. На ход е генното инженерство.

За щастие, до голяма степен благодарение и на благоприятните си разплодни характеристики, прасетата са особено податливи към манипулиране на генома им – това дава възможност за получаване на линии генномодифицирани животни с желани от нас характеристики. Опознаването на механизмите на имунологичното отхвърляне и неговите генетични/епигенетични основи, както и появата на стратегии за редактиране на генома (т.нар. CRISPR-CAS техника, чието откриване беше отличено с Нобелова награда през 2021 г.), улесни създаването на свински органи, които е по-малко вероятно да бъдат атакувани от човешката имунна система.

През последните две десетилетия беше постигнат огромен напредък в преодоляването на междувидовата несъвместимост с помощта на генното инженерство.

През 2021 г. специалисти от университет в Ню Йорк трансплантираха бъбреци от генетично модифицирани прасета (същите са използвани и при присаждането на сърце в Балтимор) на двама намиращи се в мозъчна смърт пациенти. Органите не са отхвърлени и функционират нормално, докато животоподдържащите системи работят.

Кандидатстването на изследователския екип от Университета в Мериленд към Американската администрация за контрол на храни и лекарства (FDA) за разрешение да проведе клинично изпитване на трансплантация на сърце от свиня при хора първоначално е отхвърлено. От FDA настояват учените да трансплантират сърце на десет бабуини, преди да преминат към хора. Събитията обаче се развиват по друг начин. 57-годишният Дейвид Бенет е със сериозни сърдечни проблеми и е изправен пред сигурна смърт, а часовникът, отмерващ останалото му време, застрашително тиктака. Нужно е бързо действие и FDA дава зелена светлина на екипа на д-р Мохиудин.

Присаденото сърце е от линия свине с десет генетични модификации. Три от гените на прасето са отстранени, за да не предизвикат атака от страна на човешката имунна система. Добавени са шест човешки гена, които помагат на тялото да приеме органа. Последната модификация има за цел да попречи на присаденото сърце да реагира на хормоните на растежа и гарантира, че сърцето на тези 400-килограмови животни ще остане с нормалния за хората размер (при взимането на органа прасето е тежало малко над 100 кг).

Ако проведената операция се окаже успешна и повече екипи тръгнат по този път, регулаторните институции и специалистите в областта на медицинската етика ще трябва да определят в кои случаи


даден индивид би бил подходящ за подобна ксенотрансплантация.

Най-важният въпрос е при какви обстоятелства очакваната полза ще надвишава поетите рискове в очакване на подходящ орган за трансплантация с човешки произход.

Междувременно учените продължават да работят и върху усъвършенстването на други подходи за преодоляване на проблема с недостига на органи за трансплантация и неблагоприятните ефекти от последващата имуносупресивна терапия. Става дума за развитието на т.нар. тъканно инженерство и регенеративната медицина, които се надяваме да ни помогнат за осигуряването не само на по-продължителен живот, но и да подобрят качеството му. Едно е сигурно – науката върви с бързи крачки напред, сливайки границите между фантазията и реалността. Да й стискаме палци!