Трагедия е да си болен на село. Трагедия е дори да си болен в малкия град. Трагедия е да си пациент в общинска болница. Проблемът не е, че там ще ти затръшнат вратата под носа, нито че ще се налага да плащаш нерегламентирано, а защото нивата на компетентност са ниски, тъй като тези структури не ползват иновативни медицински технологии и модерна апаратура, а лекарите нямат по няколко специалности, както се случва в големия град.

В страната те са общо 75. Някои от тях, като Карловската, например, която е голяма почти колкото Сливенската, са представени с всички основни отделения – вътрешни болести, педиатрии, родилно и т.н. В същото време тези лечебни заведения обслужват между 1,5 и 2 млн. души. Обикновено, това са хора с куп хронични заболявания, някои твърде стари и нелекувани от години, възрастни и такива на ръба на социалния минимум, за които това са единствените места, където може да ги обслужи лекар.

Впрочем, такава е практиката в цяла Европа. С едно малко уточнение, че за работещите в общинско лечебно заведение в страните от Европейския съюз (да, има и там такива болници!) е непонятно как осигурителният или социалният фонд, ако става дума за лечение на бедни и неосигурени, няма да им плати надлимитна дейност. Нещо повече, такова понятие там не съществува, защото лекарят по призвание следва да оказва спешна и неотложна помощ и да лекува, а не да се свива в лимити. У нас обаче се оказва, че към момента НЗОК не е платила близо 5 млн. лева точно надлимитна дейност на общинските болници. Общо тя дължи по това перо на всички лечебни заведения 156 млн. лева.

„Но те взимат пари и от общините“ би възразил някой. Да, взимат, но те не са за лечебна дейност, а за ремонти, купуване на нова апаратура, когато това е възможно и поемане на битовите дейности – храна, пране и транспорт.

Вярно е и това, че има твърде малки болници, които работят повече като такива за долекуване, макар и да са регистрирани като многопрофилни за активно лечение. В тях през зимата се приютяват бедни и самотни възрастни хора, които буквално преживяват там на топло и с храна виелиците навън. За такива пациенти все ще се намери клинична пътека, по която да бъдат прехвърлени, когато едната свърши. Така и двете страни са доволни. Изключение обаче прави третата, НЗОК, която не стига, че трябва да покрива разходите по въпросните пътеки на всичките 347 болници в страната (всички, работещи по договор с нея), така и на малките лечебници, които действат повече като такива за долекуване и хосписи, отколкото като медицински заведения. Истината е, че общинските болници, които не вършат кой знае каква работа, остават всякога „актив“ на кметовете. Затова и те не ги преобразуват в друг тип лечебни заведения, които също биха вършили много добра работа на населението. Но нали сте наясно, че хоспис не звучи така добре, както болница. Така се стига до там, че в някои поддържани изкуствено структури от този тип отдавна са изгубили предназначението си да лекуват, но в тях се наливат средства.

Крайно време е местните управници да прецизират какво е нужно и какво не на населението. Защото има общински болници, които работят на ниво, според компетентността си, но и такива, в които лекарите могат спокойно да не перат престилката си по цял месец, защото в тях пациент не влиза. Едва ли възрастните хора ще им се разсърдят, ако вместо такава никому ненужна структура бъде открит хоспис или заведение да долекуване.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

БГ печалба

Всеизвестен факт е, че разбиранията за търговия и печалба в България са изкривени като сварен макарон. И правилото важи за почти всяка обществена услуга, без значение дали я предлага частник или държавата и дали заплащаш за нея кеш, чрез осигуровки, данъци и т.н. Традицията у нас повелява ден година да храни, а законът за БГ печалбарството е суров и се спазва безотказно.

Умря човекът от диагнозата

Българинът е от онези представители на пациентския вид, които умират не от какво да е, а от диагнозата си. И в това няма никакво съмнение. Потвърждават го съвсем немалобройните жалби и сигнали до Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ и до различните пациентски организации. Нещо повече, вместо те да намаляват с внасянето на модерна медицинска апаратура и преоборудването на болниците, за които държавата дава милиарди лева всяка година, те се увеличават.