Трагедия е да си болен на село. Трагедия е дори да си болен в малкия град. Трагедия е да си пациент в общинска болница. Проблемът не е, че там ще ти затръшнат вратата под носа, нито че ще се налага да плащаш нерегламентирано, а защото нивата на компетентност са ниски, тъй като тези структури не ползват иновативни медицински технологии и модерна апаратура, а лекарите нямат по няколко специалности, както се случва в големия град.

В страната те са общо 75. Някои от тях, като Карловската, например, която е голяма почти колкото Сливенската, са представени с всички основни отделения – вътрешни болести, педиатрии, родилно и т.н. В същото време тези лечебни заведения обслужват между 1,5 и 2 млн. души. Обикновено, това са хора с куп хронични заболявания, някои твърде стари и нелекувани от години, възрастни и такива на ръба на социалния минимум, за които това са единствените места, където може да ги обслужи лекар.

Впрочем, такава е практиката в цяла Европа. С едно малко уточнение, че за работещите в общинско лечебно заведение в страните от Европейския съюз (да, има и там такива болници!) е непонятно как осигурителният или социалният фонд, ако става дума за лечение на бедни и неосигурени, няма да им плати надлимитна дейност. Нещо повече, такова понятие там не съществува, защото лекарят по призвание следва да оказва спешна и неотложна помощ и да лекува, а не да се свива в лимити. У нас обаче се оказва, че към момента НЗОК не е платила близо 5 млн. лева точно надлимитна дейност на общинските болници. Общо тя дължи по това перо на всички лечебни заведения 156 млн. лева.

„Но те взимат пари и от общините“ би възразил някой. Да, взимат, но те не са за лечебна дейност, а за ремонти, купуване на нова апаратура, когато това е възможно и поемане на битовите дейности – храна, пране и транспорт.

Вярно е и това, че има твърде малки болници, които работят повече като такива за долекуване, макар и да са регистрирани като многопрофилни за активно лечение. В тях през зимата се приютяват бедни и самотни възрастни хора, които буквално преживяват там на топло и с храна виелиците навън. За такива пациенти все ще се намери клинична пътека, по която да бъдат прехвърлени, когато едната свърши. Така и двете страни са доволни. Изключение обаче прави третата, НЗОК, която не стига, че трябва да покрива разходите по въпросните пътеки на всичките 347 болници в страната (всички, работещи по договор с нея), така и на малките лечебници, които действат повече като такива за долекуване и хосписи, отколкото като медицински заведения. Истината е, че общинските болници, които не вършат кой знае каква работа, остават всякога „актив“ на кметовете. Затова и те не ги преобразуват в друг тип лечебни заведения, които също биха вършили много добра работа на населението. Но нали сте наясно, че хоспис не звучи така добре, както болница. Така се стига до там, че в някои поддържани изкуствено структури от този тип отдавна са изгубили предназначението си да лекуват, но в тях се наливат средства.

Крайно време е местните управници да прецизират какво е нужно и какво не на населението. Защото има общински болници, които работят на ниво, според компетентността си, но и такива, в които лекарите могат спокойно да не перат престилката си по цял месец, защото в тях пациент не влиза. Едва ли възрастните хора ще им се разсърдят, ако вместо такава никому ненужна структура бъде открит хоспис или заведение да долекуване.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

На болен гръб и сто тояги са малко

Изненадващо предложение на Националната здравноосигурителна каса за ограничаване броя на изписваните и плащани от нея лекарства за едно заболяване в новия рамков договор с лекарския съюз е на път да отключи обществено недоволство.

Защо никой не вярва в съдебната реформа?

Никой у нас не вярва, че съдебната реформа се случва. При гражданите това се дължи на факта, че вярват във фалшивите новини доста по-често, отколкото трябва, или пък доста по-рядко, отколкото заслужават, срещат справедливост.

Родителски неволи

Свикнали сме да чуваме как родители се жалват, че детето им не е прието в ясла, детска градина или първи клас. Сагите тогава са големи. Да не говорим, че имаше времена, в които за елитно училище майки, баби и татковци се редуваха по цели нощи в колите, за да се уредят с място.