З дравейте, скъпи блондинкофили!
Днес, като горди представителки на този странен вид хомо сапиенс, ще изследваме защо, да му се не види, се носи несправедлива слава на нас, чаровниците с руси коси...
Здравейте, скъпи блондинкофили!
Днес, като горди представителки на този странен вид хомо сапиенс, ще изследваме защо, да му се не види, се носи несправедлива слава на нас, чаровниците с руси коси...
"Това е равно на 0 нютона, или както блондинката в класа би го прочела – ON („он“)"
Чувството за хумор и самоирония са задължителни, когато учителят ти по физика или приятелите на гаджето, комшията, продавачът в магазина, че и дядото, седнал до теб в градския, решат да се пошегуват „на гърба“ на русата ти коса. Така е, носят се легенди за цвета на косата ни. Той, както знаем всички, е неразривно свързан с броя на мозъчните ни гънки, които аха и ще са по-малко от тези на двугодишно хлапе.
Теза – която наистина звучи донякъде достоверно, гласи, че брюнетките ни завиждат откакто свят светува и затова от векове насам разпространяват клюката, че блондинките са тъпи и нарцистични същества, които прелъстяват мъжете им заради пари.
Историята, уви, не подкрепя това така добре аргументирано твърдение. Смята се, всъщност, че стереотипът (макар че мразим тази дума!) за блондинките се ражда преди повече от 2000 години в Римската империя. За разлика от римлянките, които традиционно били с тъмни коси, завладяните и поробени славяни се отличавали с руса коса. По това време – смятани за особено екзотични, славянките са били ползвани като секс робини. Асоциацията на светлокосите жени със секса била толкова силна, че по-късно Римската империя излязла със закон, че всички проститутки трябва да боядисват косите си в русо.
За интелекта на блондинките (или по-скоро за липсата на такъв) се заговаря векове по-късно. Случило се преди 250 години, когато била представена постановката „Панаирни куриози“ (Les Curiosités de la Foire), базирана на провиненията на легендарната куртизанка Розали Дуте. В пиесата се наблягало на това, че Дуте (която по стечение на обстоятелствата е блондинка) винаги правела продължителни паузи преди всяка своя реплика. Това провокирало мнозина да вярват, че тя е глупава. И така, от частния случай на една жена, през 1775 г. цяла Франция се смеела на новоизлюпения стереотип за русата дама.
По-късно – през 1953 – излиза филмът „Джентълмените предпочитат блондинки“. Тук пък виждаме Мерилин Монро, чиято роля всъщност просто заковава поредния пирон в ковчега на нашата репутация. Тя е представена като доста разсеяна и заинтересувана единствено в брака по сметка. Въпреки това изрича и някои истини с реплики като „Мога да съм умна, но това не се харесва на повечето мъже“.
Всъщност никак не са малко блондинките, които са оставили отпечатък в историята ни. Сред тях са Клеопатра (да, за разлика от филмовите образи, истинската владетелка е била с руса коса) , Мария Кюри, Мерилин Монро, Джийн Харлоу, Грейс Кели, Бриджит Бардо, принцеса Даяни и Туиги. В списъка с русокоски, които към днешна дата още са под светлината на прожекторите, фигурират имената на Памела Андерсън, Мадона, Мерил Стрийп, Марая Кери, Жизел Бюндхен, Никол Кидман, Рийз Уидърспуун, Бритни Спиарс, Лейди Гага и още куп звезди. Разбира се, има велики представителки в отбора на блондинките, които не се изявяват в шоубизнеса, като Желязната лейди Маргарет Тачър, бизнесдамата Мариса Майър (която ръководи Yahoo и има пръст в създаването на Google) , писателката Джоан Роулинг („майката“ на Хари Потър) , Алекса Вон Тобел (създала бизнес сайт за жени) и т. н. Подбрахме вдъхновяващи цитати на горепосочените дачи, които можете да видите в нашата ГАЛЕРИЯ.
Монитор
