Топгенетикът проф. Иво Кременски: Вярвам, че скоро ще забравим за коронавирус 2019

Топгенетикът проф. Иво Кременски: Вярвам, че скоро ще забравим за коронавирус 2019

Генетичните болести са реалната заплаха в глобален план

Най-вероятно се е появил първо при прилепи и чрез друг животински гостоприемник е попаднал в човека, казва топгенетикът в интервю за "Монитор"

- Проф. Кременски, смята се, че на около десет години има мутации на коронавируса. Но имало ли е друг път такава смъртоносна заплаха?

- От семейството на коронавирусите в последните 20 години са известни 7 варианта, от които само 2 бяха с доказан патогенен ефект. Първият - през 2002 година в Китай, довел до заразяване при 8000 болни (774 смъртни случая в 37 страни) и вторият- през 2012-а в Близкия изток (Саудитска Арабия), довел до 2494 доказани заразени, от които 858 починали. Натрупаният опит с тези и много други вируси и използването на най-новите геномни технологии позволиха на китайците в безпрецедентни кратки срокове от 2-3 седмици да открият „новия“ коронавирус 2019. Това даде възможност за въвеждане на генетични методи (включително и у нас) за скринингови и диагностични процедури за откриване на вируса за броени часове и информация за адекватни мерки при ограничаване на епидемията по света. Информацията за спецификата на новооткрития вирус е достъпна за целия свят и от седмици световно водещи фармацевтични фирми и научни институти денонощно работят и се „надпреварват“ при разработване в рамките на година - година и половина да разработят ваксини и въвеждане на ефективни лекарства не само при този вирус, но и при редица други. Отново на база генетични изследвания се прогнозира, че този „нов“ вариант на коронавирус се е появил в края октомври 2019 г. и в рамките на около 10 години може да мутира отново.

- Можем ли да кажем, че има някаква цикличност?

- Не само при конкретния вирус се очаква да има цикличност, а и при десетки други.

- Новият коронавирус прилича ли на други през годините, или е напълно различен?

- Новият коронавирус прилича в различна висока степен (над 80%) на известните до момента 7 варианта и ако не е точно същият, при непрекъснато настъпващите мутации в неговата РНК може да се появи отново „нов вариант“.

- Може ли заразата да е разпространена от човек, как смятате, че е предадена?

- Отново на база генетичните, епидемиологичните и множество други данни е доказано, че най-вероятно вирусът се е появил първо при прилепи и чрез друг животински гостоприемник е попаднал в човека. В края на декември 2019 г. за няколко пациенти с вирусна пневмония е установено, че са епидемиологично свързани с пазара на морски дарове в град Хуан, китайската провинция Хубей, където са били продадени редица неводни животни като птици и зайци.

- Как оценявате мерките, които са предприети в Китай? Видяхте, че за отрицателно време там дори бе построена нова болница и ремонтирани други?

- Тук ще цитирам директора на СЗО: "През последните няколко седмици станахме свидетели на появата на неизвестен досега патоген, който е ескалирал до безпрецедентна епидемия и който е посрещнат от безпрецедентен отговор. Китайското правителство трябва да бъде поздравено за извънредните мерки, които предприе за ограничаване на огнището, въпреки тежкото социално и икономическо въздействие, което тези мерки оказват върху китайския народ. Досега щяхме да видим много повече случаи извън Китай - а вероятно и смъртни случаи - ако не бяха усилията на правителството и напредъка, който постигнаха, за да защитят собствения си народ и хората по света. В много отношения Китай всъщност поставя нов стандарт за реакция на огнища.“

- А у нас действаме ли адекватно?

- От това, което се вижда и чува по медиите, от наличните високо квалифицирани и с богат опит в областта на вирусологията наши експерти, макар и не „безпрецедентни“, мерките у нас са адекватни и силно се надявам да „забравим“ скоро за коронавирус 2019 и да бъдем „безпрецедентни“ за следващите заплахи. Едва ли ще стигнем китайците и да построим болници за 10 дни, но е крайно време да довършим националната детска болница. Да не забравяме, че децата са в групата на най-уязвимите от инфекциозни и най-вече генетични болести и генетични предразположения.

- Как можем да се предпазим, какво да имаме предвид - маските достатъчно надежден начин ли е да не се заразим?

- Препоръките на СЗО и ежедневните призиви на българските експерти включват: максимално избягване на контакти, спазване на хигиена (често измиване), използване на подходящи маски и при поява на признаци, подобни на грип, незабавно обръщане към личния или друг лекар. Разбира се, това предполага наличието на: подходящи маски, достатъчно вода и максимално чист въздух.

- Превръщат ли се тези нови зарази в най-голямата глобална заплаха за човечеството?

- Нека не забравяме, че освен заразните, ежедневен проблем са „незаразните болести“. Това са: „генетичните болести“ – над 7000 вида, от които страдат у нас над 250 000 (70% са деца), и „генетичните предразположения“ - всички останали болести: рак, сърдечносъдови, диабет, неврологични, психиатрични и много други. От тях сме застрашени всички по всяко време. Тук отново ще цитирам СЗО (20 май 2019). „Мобилизиране на обществото за прилагане на решения при незаразни болести (генетични и генетични предразположения) в страни с нисък и среден БВП“ „Затруднения при прилагане на решенията“: (1) липса на: политическа воля, лидерство, ангажираност, капацитет и действие; липса на конкретни политики и планове за превенция и контрол; (2) трудности при определянето на приоритети сред конкуриращите се здравни програми; (3) адекватно и предвидимо разпределение на ресурсите; (3) въздействие на противодействащите икономически, търговски и пазарни сили; (4) недостатъчен технически и оперативен капацитет; (5) недостатъчно (вътрешно и международно) финансиране; (6) трудности при ангажиране на силно фрагментиран и не регулиран частен сектор. (II) Икономически доказателства в подкрепа на политическите решения за финансиране на интервенции при незаразни болести“ (генетични болести и генетични предразположения“. Глобалните оценки показват, че инвестирането в набор от икономически ефективни и осъществими интервенции ще: предотврати - 8 100 000 преждевременни смъртни случаи и генерира икономически загуби - 350 000 000 000 US$ от икономическия растеж (2018 -2030) и 47 000 000 000 000 (трилиона) US$ през двете десетилетия от 2010 г.“ Липса на политически приоритети и действия за предотвратяване и контрол над незаразните болести (генетични, рак, сърдечносъдови др.) поставя света в риск не само да не постигне целта за устойчиво развитие и да намали преждевременната смъртност с 30%, но също и да забави икономическия си растеж и ще задълбочи демографската криза. Незаразните болести са реалната заплаха в глобален план.

- Винаги сте твърдели, че бъдещето е в прецизната медицина. Как да избегнем подобни ситуации?

- Не случайно в отчета си през 20.01.2015 г. президент Обама обяви инициативата „прецизна медицина“. Генетичните и най-вече геномните изследвания (едновременно изследване на група или всички гени) са основен инструмент за въвеждане на експоненциално навлизащия в световното здравеопазване и у нас, изключително перспективен и стратегически в дългосрочен план подход - прецизна медицина. Тя включва: превенция, профилактика, индивидуализирано лечение, рехабилитация, грижи за пациента и семейството на база: геномните характеристики, начина на живот, факторите на околната среда (вода, въздух) и социалния статус. Тази революционна промяна в медицинската практика и здравеопазването води до различни, противоречиви очаквания при основните участници в процеса: здравеопазване, пациенти, социално и здравно осигуряване, фармацевтична индустрия и научни изследвания. Освен доказаните ползи, генетичните и особено геномните изследвания крият редица значими рискове и заплахи. Това наложи провеждането на генетични и геномни изследвания във всички страни под строг контрол в рамките на конкретни национални програми. Не само „подобни ситуации“, а всички ситуации, свързани със здравеопазването не могат да бъдат решени без ефективно приложение на генетичните и геномните изследвани. От тях се нуждаят годишно всички: бременни (65 000); новородени (60 000); болни с генетични болест (3000 - общо над 250 000); семейства с репродуктивни проблеми (общо около 200 000); болшинството от хилядите болни с рак, сърдечносъдови, неврологични, психиатрични и др. за превенция, профилактика и лечение с непрекъснато нарастващия брой на непосилно скъпи лекарства за „таргетна“ и „генна“ терапия. Разбира се, и инфекциозните болест. За да се внедри подходът на „прецизната медицина“ по работещия модел на всички европейски страни, българското здравеопазване се нуждае неотложно от: безкомпромисна регулация над генетичните и геномни изследвания, актуални стандарти по „медицинска генетика“, клинично-диагностични алгоритми, съвременна инфраструктура и адекватен кадрови потенциал - всичко в рамките на национални специфични програми. Аз вярвам, че скоро ще „забравим“ за коронавирус 2019 и че българското здравеопазване ще започне ускорена подготовка за внедряване на подхода за „прецизна медицина“.

Визитка:

Проф. Иво Кременски е сред водещите специалисти по генетика у нас

Консултант към лабораторията по геномна диагностика към МУ "София"

Дългогодишен национален консултант и ръководител на Националната генетична лаборатория

Специализирал е „Биохимична диагностика“ в Erasmus University в Ротердам

Член е на международни научни организации

Той е един от инициаторите на „Българския геномен проект“

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.