Да те няма 13 години, да се запилееш, да обещаваш, да не изпълняваш, да правиш каквото си искаш без да се съобразяваш с последствията и всички да продължават да поддържат с две ръце статуса ти на легенда. Tool го могат, определено.

Дали защото никой не успя да ги побере в рамките си и винаги щом си мислеше, че го е постигнал, те ту се пускаха голи по лепенки в клип, тук излизаха на концерт и два часа зад микрофона се чуваше само едно овче „бееее“, но факт че повече от десетилетие феновете им чакат пети албум от тях и не губят надежда. Рядко имахме повод да вярваме, че Мейнард Джеймс Кийнан и бандата ще се размърдат в студио. Те не дават дори интервюта, с които да правят опити да поддържат фенска маса. Като че хич не им пука. И изведнъж се оказа, че изобщо не са спали в последно време, ами са записали седем нови песни, който ще видят бял свят на 30 август под името Fear Inoculum, както се казва и дебютният сингъл от тавата. Пуснаха го едва преди няколко дни, още няма и видео, но пък завъртя брояча на Youtube като ротативка с близо 7 милиона гледания.

Парчето е класичски Tool, с аромат на омекотител, който бързо изчезва като се заслушаш в лириката (също класически Tool). Над 10 минути тежка бас линия и подчертана ритъм секция определят кривата на сърдечната ти дейност, докато хипнотизиращият глас на Мейнард пее за инокулум (от тълковния речник: Всяко едно потенциално заразно начало - вирусни частици, бактериални клетки, спори, дори ваксини).

Отново правят музика, която не е за едно слушане. Но тя не е просто сложна. Това никога не е било цел на Tool. По-скоро търсенето на деликатния баланс между толкова много наслоявания, заради различните музикални търсения, и тежките рифове, открива дълбочини, каквито не си подозирал, че съществуват. Електроника за бекграунд, екзотични струнни и ударни инструменти в интрото на песента, за да прелеят в категоричен прогресив.

Дори не смея да търся допълнителен смисъл в заглавното парче, който да ми даде кукичка що за албум ще изкара бандата. Убедена съм, че каквото и да помисля или да напиша, на 30 август ще се превърне, ако не в най-голямата лъжа и некомпетентност, то поне в ситна пепел. За едно съм сигурна – няма да има разочаровани. След 13 години, (с течение на времето е в природата на хората, да порастват, помъдряват, да се променят и улягат, но не и в този случай) Tool са си Tool, промяната е само в дълбочината. Общо взето Fear Inoculum те прави водолаз, който си е трупнал стабилни допълнителни тежести и за 10-те минути на песента успява да се гмурне и да потъне до над 100 м в собствения си сумрак.

И за финал, доказателство, че групата не прави нищо случайно и че границите падат пред името им – сингълът вече е в историята. Той счупи рекорда за най-продължителна песен влизала в престижната класация Топ 100 на сп. „Билборд“, като се нареди на 93-та позиция. Само за справка – бизнесът налага днес да не се правят парчета по-дълги от 3,5 минути, за да бъдат въртени по радиостанциите. С повищаването на напрежението преди излизането на петия албум, момчетата ремастерираха и тавата си Aenima от 1996 г., като новото издание тази седмица влезе в топ 10 на чарта за албуми на Билборд. Припомням само, че през 1996-а, с дебюта си, също влезе в престижната класация, като зае второто място.


Траклист Fear Inoculum:

1. Fear Inoculum
2. Pneuma
3. Invincible
4. Descending
5. Culling Voices
6. Chocolate Chip Trip
7. 7empest

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Япония – калейдоскоп от небостъргачи, дворци и храмове

Далечна, екзотична, интересна са само част от прилагателните, с които можем да опишем Япония. Мнозина свързват екзотичната страна с небостъргачите, огромните магистрали, бързите влакове и технологиите от бъдещето. Други се пренасят във времето на шогуните, самураите, гейшите и майко (обучаваща се да бъде гейша девойка – б.а). 

Мимо от „Джанго Зе“ вече е свирил на „Уембли“, чака го стадион „Юнак“

Мистър Морски и на улицата, и пред Мик Джагър

Мимо от „Джанго Зе“ вече е свирил на „Уембли“, чака го стадион „Юнак“

„Рита, ще влезем в морето след малко, тати говори по телефона“, „Какво?! Лапнала си пясък?! Плюй, тати, плюй“, „Хайде, ела да играем на топка“, „Рита, вече изяде два сладоледа“. Ей такива мили реплики разнообразяват най-лежерния и едновременно смислен разговор за музика, който съм водила в последно време. Този с Мимо от „Джанго Зе“. Веднъж разговорът беше прекъснат дори заради открит плажен чадър близнак, същия като този, който ползва и е наследил от баба си и дядо си, което веднага му навя мисли за странна „синхронизация“, заслужаваща песен. Представям си тънката усмивка на Мимо, докато ми казва с нотка на извинение в телефонната слушалка: „В момента филмът е „С деца на море“.