Култовото музикално дуо The Chemical Brothers ще отпразнува своя 30-и рожден ден тази вечер грандиозен концерт в зала „Арена Армеец“.

Зрелищното аудио-визуално пиршество с роботи, лазери, огромни LED стени и всякакви екстри ще бъде допълнено и от гост звездата Джеймс Холройд - едно от най-разпознаваемите имена в хаус сцената във Великобритания и техен дългогодишен подгряващ диджей. Той ще нажежи въздуха до червено преди началото на “най-великия лайв денс спектакъл”, както медиите описват турнето на „химичните братя“ No Geography, представящо последния им едноименен албум. Само няколко дни преди да кацнат в София за шоуто си половинката от дуото – Том Роуландс (другата половинка е Ед Симънс) отдели половин час да си поговори с „Монитор“ в едно от редките интервюта на легендите.

- Здравей, Том. Най-накрая идвате в България и няма как да не започна с въпрос дали познавате някой българин, знаете ли нещо за страната?

- Знам един ваш електронен артист. Казва се KiNK (б.а. българският продуцент Страхил Велчев, който е доста успешен на британската ъндърграунд сцена, а самият Джош Уинк поставя неговия трак Inside Out в класацията си Топ 10 и то на второ място, след което парчето прозвучава и на най-големият фестивал на Острова – Гластънбъри). Моите музикални познания се простират до „Мистерията на българските гласове“ - невероятни гласове. Техният албум, който издадоха през 80-те с хорова музика. Приличат ми малко на църковни песнопения. Спомням си, че бях много впечатлен от невероятната сила на гласовете им.

- Ще ни донесете и чисто нов албум No Geography. Текстът на заглавната песен гласи: “If you ever change your mind about leaving it all behind”. Как хората по цял свят трябва да променим мисленето си?

- Това е една интересна идея взета от поема. Взехме я от творба на един поет, които чухме през 70-те в Ню Йорк. Скоро пак срещнахме този поет, казва се Майкъл Браунстийн. Той ни разказа, че посланието на стиховете му е как близките взаимоотношения между двама души може да са валидни за цели общства. Идеята е много силна, защото едновременно е интимна, но и показва връзката между всички нас. Това съвпада и с нашата цел да обединяваме хората. Всичко беше изразено толкова красиво в поемата, че ни подейства като вдъхновение и дори стана заглавие на албума. Както знаете ние пътуваме много по цял свят, пускаме музика, срещаме различни хора и виждаме, че те споделят по еднакъв начин емоциите си навсякъде. Това е способността да накараш хората да са заедно. Музиката, която ние специално правим е за споделяне, да бъде изживяна на живо с други хора.

- В момент, в който родината ви е разделена между крайностите на Брекзит, вие пуснахте албум с име No Geography? Какво е посланието ви към политиците и обикновените хора?

Ние не сме политически банда. Никога не сме говорили директно. Но


не правим музиката си в някакъв вакуум


далеч от обществото и проблемите му. Всеки ден като отивам до студиото мога да се огледам и да видя какво се случва около нас. Когато започнем да творим искаме да изразим начина, по който се чувстваме точно в този ден, и ако хората говорят с омраза, ние няма да го покажем директно, но това ни влияе и се отразява на музиката ни. Това, което се опитваме да правим обаче е да изразяваме позитивни послания. Има достатъчно негативни неща в света, ние искаме да дадем нещо като облекчение, отговор. Ясно е, че не харесвам премиера ни, но никога не сме писали песен за това.

- Разкажи ми повече за процеса на писането на песните. Колко време ви отне, къде ги създадохте?

- Издадохме Born in the Echoes през 2015 г. и направихме турне. След като се върнахме отново влязохме в студио. Всъщност аз винаги съм там. Вместо да седя на дивана да гледам телевизия, аз постоянно пиша музика. За мен е важно да съм в студиото, да свиря, да експериментирам и да намирам нови идеи. Затова писането на музика е постоянен процес. Когато дойде момента да се съберем за албума, ние поканихме една певица Aurora. Тя дойде у дома, аз живея в английската провинция, и прекарахме страхотно време заедно, наистина креативен период, пълен с вдъхновение. Тя даде тласък на голям ентусиазъм и превъзбуждане по този проект и като че ли го побутна да бъде завършен.

- Да поговорим малко за шоуто, с което идвате у нас. Престижното издание New Music Express го описа като „няма по-велико денс лайв шоу в света в момента“. Освен че концепцията винаги ви е била да забавлявате публиката, какъв ефект искате да постигнете допълнително с точно тази мултимедия, която сте избрали?

- Това шоу е продължение на всичко, което правим в последните 25 години. Дори и когато започнахме в малките клубове и мазета, наш приятел правеше странни филми и ги прожектираше с маслени лампи. Ние пък свирехме и правехме музика с много базисни инструменти. Все още работим със същите хора, с които започнахме. С нашия добър приятел Адам Смит. С него изградихме много стабилни отношения. И дори в началото да не сме имали възможност да реализираме всяка идея, която ни хрумне,


сега можем да разпуснем въображението си


и да изкараме наяве всичко, което е в главите ни. Това, че вече го правим на големи концерти, не ни пречи да държим връзката с начина, по който започнахме. Много се радваме, че хората оценяват този вид работа. Да видиш реакциите на хората е привилегия.

- Както и сам каза, вашите концерти винаги са съпътствани с впечатляваща визуализация. Но не се ли чувствате понякога, че сте оставили себе си в мизансцена? Сравнени с огромните светещи стени, лазери и т.н. вие през повечето време стоите в тъмния ъгъл.

- Това е нашата идея. Искаме музиката да е водеща, да бъде звездата. Никой от нас не иска да бъде Оливър (б.а. Оливър Туист) в училищната пиеса. Идваме от културата на денсмузиката, където отиваш в някой клуб и дори не виждаш диджея, човекът не беше важен. Нещата са се променили днес. Аз лично обичам да ходя и да гледам страхотни банди с уникални фронтмени като U2, например. Но да сме звезди под светлините на прожекторите не е за нас. При нас единствено музиката е напред, тя е по-голяма от нас. Хората дори не знаят кои сме, но знаят нашите парчета. Винаги сме се опитвали да е така. И когато правим концерти се опитваме да изстреляме музиката напред. Не искаме хората да се вторачват в нас. Основната ни идея е „демокрация на дансинга“. Важно е какво става в тълпата, а не какво правим ние на сцената. Такива сме от началото.


Когато се разхождам в публиката на концерт, те не знаят кой съм


но знаят музиката на The Chemical Brothers. Tова е важното!

- Колко място за импровизация има в концертите ви при положение, че всичко изглежда изчислено до милиметър, за да е в синхрон мултимедията и музиката ви?

- Разбира се, че имаме свобода. Едно от нещата, което се научихме да правим през годините е точно това – да импровизираме. Ако например отидеш на една постановка и видиш как актьорът прави дадено нещо, което в точния момент е озвучено по правилния анчин, това те впечатлява. За него обаче стоят дълги репетиции, за да си сигурен, че нещата ще се случат в правилния момент. Същото е и с нас. Зад всичко това стои много работа. Електронната музика е идеална за импровизации, да си играеш с с нея. Не е като в банда, където басистът и барабанистът трябва да са в синхрон постоянно.

- През последните близо 30 години вие все сте пионери, правите музика, която като че ли идва от бъдещето. Някога чувствали ли сте се сякаш не сте си на мястото в настоящето?

- Чувствам се много в настоящето. Едно от нещата, които никога не сме правили е да живеем и да планираме бъдещето, като например да си кажем: „Трябва да сме №1 след две години". Живеем сега и правим музиката, която искаме в този момент. Нямам дори желание да си представяме бъдещето. Аз си мисля, че музиката ни е дори доста вкоренена в миналото. Черпим вдъхновение от психиделичния рок на 60те, 70те. Не искам да съм от бъдещето. Мисля, че сега е най-доброто време и място.

- По време на концерта ви на тазгодишното издание на фестивала „Гластънбъри“ посветихте част от шоуто си на Кийт Флинт, фронтменът на The Prodigy, който отне живота си в началото на годината. Какво беше той за вас, какво помните от него?

- The Prodigy е бандата, с която много работехме и свирихме в началото на кариерите си. Бяхме им подгряващи, заедно сме свирили на много фестивали.


Кийт Флинт беше чистото въплъщение на музиката


Когато си помислиш за Firestarter това е той, той имаше таква страст. Човек, който хората наистина разпознават. Преди малко си говорихме за фронтмени – той беше невероятен фронтмент, имаше това, с което хората могат да се свързват с него, този магнетизъм, привличаше ги. Силата му можеше да се види в публиката. Той беше истински рейвър и обичаше бандата си. Даваше повече от всичко от себе си за групата и феновете. Бях истински шокиран и тъжен като чух какво се е случило. Това ме разстрои много.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Жестока битка между най-младата и най-старата участничка във „Фермата“

Страховит женски сблъсък клати основите на „Фермата“. В последната седмица от шоуто една срещу друга се изправят най-младата и най-възрастната участничка. Двете ще се борят за място на големия финал, който ще се излъчи на живо на 14 декември.

Обявиха номинациите за Златен глобус 2020 (ПЪЛЕН СПИСЪК)

Драмата "Брачна история" на стрийминг платформата Netflix води по брой номинации за наградите "Златен глобус", като си завоюва общо шест. Следват я гангстерският епос "Ирландецът", също наNetflix, и одата за златно време на киното "Имало едно време в Холивуд" с пет номинации.

„Ирландецът“ доминира с 14 номинации за наградите „Изборът на критиците“ (ПЪЛЕН СПИСЪК С ПРЕТЕНДЕНТИТЕ)

Новият филм на Мартин Скорсезе „Ирландецът“ си завоюва най-голям брой номинации за предстоящите награди „Изборът на критиците“. Филмът, проследяващ историята на Франк Шийрън, с чийто револвер се прицелва Робърт де Ниро, ще има шанса да прибави в архива си общо 13 статуетки. Въпреки това лентата има 14 номинации, което се дължи на факта, че едновременно Ал Пачино и Джо Пеши ще се борят за наградата в категорията за актьор в поддържаща роля.