„Това е най-добрият филм от поредицата“ - с тези думи Том Ханкс започна промотурнето си за „Играта на играчките 4“.

Знам,че звучи абсурдно, защото участвам в него, но това е един от най-хубавите филми изобщо, които съм гледал

добави още холивудският ас, като не забрави да отдаде заслуженото и на новите попълнения в актьорския състав на продукцията, сред които Киану Рийвс, Тони Хейл и Карл Уедърс.

Ханкс озвучава героя Уди още от самото начало на поредицата, което бе дадено през 1995 г., като признава, че цял отдел в „Дисни“ се грижи за това какво могат да говорят актьорите по време на прес турнетата. В свое телевизионно интервю двукратният носител на „Оскар“ дори показа две страници от подадения му документ, в който са очертани границите от сюжета, които може да разкрива. „Има дори ориентировъчни въпроси за водещите“, намигна Ханкс, но не пропусна да отбележи, че вероятно вече си е навлякъл гнева на шефовете във въпросния отдел на компанията.

Премиерата на „Играта на играчките: Пътешествието“ по българските кина е заложена за 28 юни. Сюжетът ще се завърти около семейната екскурзия на детето Бони, което взима цялата банда от играчки със себе си. Уди обаче внезапно се отклонява, което му носи среща с отдавна загубената му приятелка – пастирката Бо Пийп. След годините, в които се е грижила сама за себе си, приключенският дух на Бо и животът, прекаран на пътя, вече не отговарят на деликатната й порцеланова облицовка и с Уди бързо разбират, че вижданията им по отношение на живота като играчка са коренно различни.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Япония – калейдоскоп от небостъргачи, дворци и храмове

Далечна, екзотична, интересна са само част от прилагателните, с които можем да опишем Япония. Мнозина свързват екзотичната страна с небостъргачите, огромните магистрали, бързите влакове и технологиите от бъдещето. Други се пренасят във времето на шогуните, самураите, гейшите и майко (обучаваща се да бъде гейша девойка – б.а). 

Мимо от „Джанго Зе“ вече е свирил на „Уембли“, чака го стадион „Юнак“

Мистър Морски и на улицата, и пред Мик Джагър

Мимо от „Джанго Зе“ вече е свирил на „Уембли“, чака го стадион „Юнак“

„Рита, ще влезем в морето след малко, тати говори по телефона“, „Какво?! Лапнала си пясък?! Плюй, тати, плюй“, „Хайде, ела да играем на топка“, „Рита, вече изяде два сладоледа“. Ей такива мили реплики разнообразяват най-лежерния и едновременно смислен разговор за музика, който съм водила в последно време. Този с Мимо от „Джанго Зе“. Веднъж разговорът беше прекъснат дори заради открит плажен чадър близнак, същия като този, който ползва и е наследил от баба си и дядо си, което веднага му навя мисли за странна „синхронизация“, заслужаваща песен. Представям си тънката усмивка на Мимо, докато ми казва с нотка на извинение в телефонната слушалка: „В момента филмът е „С деца на море“.