0

Л ев Толстой сваля бутафорната брада (впрочем доста сполучлива), а съпругата му София – рижата перука, още в самото начало на спектакъла „Ясна поляна“ по пиесата „Чехов каза „сбогом“ на Толстой“ на съвременния хърватски драматург Миро Гавран, чиято премиера в столичния Театър 199 миналата седмица бе аплодирана от самия автор и половинката му, актрисата Младена Гавран.

Лев Толстой сваля бутафорната брада (впрочем доста сполучлива), а съпругата му София – рижата перука, още в самото начало на спектакъла „Ясна поляна“ по пиесата „Чехов каза „сбогом“ на Толстой“ на съвременния хърватски драматург Миро Гавран, чиято премиера в столичния Театър 199 миналата седмица бе аплодирана от самия автор и половинката му, актрисата Младена Гавран.

Актьорите Георги Кадурин и Мариана Миланова остават до края с истинските си лица. Този избран от режисьора Иван Урумов жест подсказва поне 3 неща – че това, което ще гледаме, не е послушно копиране на биографията на бележити личности, а инвенция; че големите артисти, писатели, художници са едни в публичния си образ, а съвсем други в реалния живот; че и героите, и актьорите ще подходят към историята като към хитро намигване и към себе си, и към публиката. Физическа прилика с Чехов при ту шеметно смешния, ту драматично угрижен Иван Юруков също не е търсена, освен на моменти като лека закачка с образа. Неслучайно и пейзажът на имението със задължителните руски брезички прилича на театрална завеса (сценограф е Мария Диманова). „Ясна поляна“ е една почти гениална, издевателска игра, в която Толстой и Чехов със съответните си съпруги София Толстая и Олга Книпер (отличната Миланова и винаги успяващата да бъде забавна София Бобчева), не са онези Толстой и Чехов, които знаем от дебелите книги, макар да са запазени някои основни характеристики на представите ни за тях като характер и биография. Забележими са

огромното самомнение на автора на „Война и мир“

в прецизното и атрактивно изпълнение на Кадурин, тихата война, която от години писателят води с жена си, творческото му изчерпване. Както и деликатността на Чехов, безмерната му почтеност... Но само толкова: двамата велики литератори са единствено повод за друг разговор – с днешна дата.

Толстой и София са поканили младия писател Антон Чехов и съпругата му актриса да гостуват в тяхното семейно имение Ясна поляна. Домакинята е отегчена, домакинът – гладен и изнервен... Много скоро ще стане ясно, че това не е обикновена покана за убиване на лятната скука в провинцията, защото великият Лев Николаевич не прави нищо случайно: той ще поиска да бъде увековечен от талантливия младок подобно на немския класик Гьоте от неговия секретар Екерман. Ще приеме ли Антон Павлович коварно подадената ръка, която хем ще го погали, хем ще го унизи? А какъв достоен удар ще подготвят нежните им половинки, за да се противопоставят на мъжката гледна точка за събитията? С невероятно чувство за хумор спектакълът говори за модерните вечни неща – за брака, верността, измяната, за отношенията между мъжете и жените и

несвършващата война на половете

за безмерното его на творците и съперничеството между поколенията в изкуството, за изчерпването на идеите и артистичната лекокрилост... Вдъхновената игра на четиримата актьори очертава великолепна комедия на характерите, която интелигентно и невероятно находчиво поставя въпроса за избора дали и точно как да запазиш човешкото си достойнство. Музиката в постановката е на Дони.

...Междувременно новото българско издателство „Кръг“ (импринт на изд. „Лист“) току-що пусна на книжния пазар автобиографичното есе „Изповед“ на Лев Толстой в талантливия превод на журналиста от „Монитор“ Денис Коробко. Може би точно тази творба е дала идея на Гавран за оригиналната мистификация в основата на „Ясна поляна“...