Да ги стигнем американците. Сетих се за този „крилат почин” от близкото ни минало след аварията с тока в София в понеделник. За късмет не успяхме да потънем изцяло в мрак за цяла нощ, както Ню Йорк на 13 юли 1977 г.


Докога обаче ще се надяваме само на късмета си или веднъж поне акълът ще ни дойде навреме. Нещата в случая опират и до поговорката за лудия и баницата. Хубаво е, че енергийният регулатор иска от ЧЕЗ анализ на аварията. Но ще има ли смелостта да глоби монополиста на електроразпределението в Западна България и ще го накара ли да инвестира за модернизация на старата инфраструктура?
Подобно е положението сигурно и в останалата част на страната. Да си спомним юли 2010 г., когато кабелите не издържаха и оставиха без ток най-голямото ни летовище Слънчев бряг.
Въпросът сега е не дали трябва да се инвестира, а кога и колко. На първото питане отговорът е ясен - колкото се може по-бързо. За точната сума обаче трябва да се произнесат експертите. Не ми се вярва проблемите да се решат толкова бързо, колкото ни се иска, и причините са прекалено много – като се започне от манталитета ни да чакаме до последно, и се стигне до стремежа на монополистите да не се охарчват много-много. Явно ще дочакаме „големия мрак” като в Ню Йорк, който да ни накара да действаме спешно. Последствията от него ще са потресаващи и за справяне със ситуацията ще трябват милиарди. Може би пък за някого е по-изгодно това да стане, защото при по-голяма инвестиция и рушветът ще е по-голям?
Стана дума за експерти, но и на неразбиращите много от жици им е ясно, че ако осигуриш на един голям град повече алтернативни кабели за захранване с електричество, толкова по-добре. Безспорно е, че родните бандити редовно крадат жици и съвсем удобно набеждават за това полуграмотните ни мургави съграждани. Но нали за това е концесионерът – не само да прибира печалба от търговията на едро с ток, но и да се грижи захранването на абонатите да е нормално.
Нормалните неща обаче са случват главно в нормалните страни, намиращи се на стотици километри на Запад от родината ни. Където е невъзможно строител на кооперация да изгради и подари трафопоста на местния монополист, защото иначе няма да получи разрешение за експлоатация на сградата. Там тръгне ли предприемачът да строи в офиса му, начаса се появяват представители не на една или две фирми, а на няколко, които му предлагат офертите си за захранване с ток, газ, вода... И той избира най-изгодната, а не се чуди на кой чиновник да даде рушвет, за да не го правят на маймуна.
Родните маймунджилъци може да се допълнят с още много неща, като например разрешаването да се строи в курортите и вилните зони, без да е осигурено нормално захранване с ток и вода. За липсата на канализация да не говорим.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Чадър за плаж, за бизнес и за борч

Заразата, дошла от далечните източни земи, ни донесе извънредно положение, но и доста надежди. Не само за оздравяване и по-скорошна победа над вируса, а и за спасение за икономиката и за оправяне на немалко други неща.

Ген. Мутафчийски – Гласът на разума

„Той е правилният човек на правилното място”, каза преди време за него зам.-министърът на отбраната ген. Атанас Запрянов.Думи, които могат да потвърдят всички, които работят и контактуват по служба с генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски – началник на Военномедицинска академия и председател на Националния оперативен щаб за коронавируса.

Проф. Михаил Константинов: Масово побъркване

Ще започна с фактите, а ще гледам с тях и да завърша. У нас за пореден път се сбориха президент и управляващо мнозинство, но това е силно бял кахър на фона на всичко останало. Примерно на факта, че снегът още е малко и вода може и да няма. А и посевите могат да измръзнат, което ще ни докара комбинация от жажда и глад. Напоследък обаче Господ даде и малко сняг. Та дано продължи да вали. Поне още две седмици, ако може, че иначе ще трябва да захлопваме кепенците.