Токио - град на неона

Токио - град на неона

В града на ярките цветове и вендинг машините буквално се плаща на хората да те тъпчат

Като в интернет игра, в която от всяко ъгълче на екрана изскача ярко прозорче с идеята да привлече вниманието ти. Токио невинаги има нужда от нощно осветление, особено когато на интересна почит се радват неоновите знаци. Всяка табела се бори за вниманието на минувачите.

Те са толкова ярки и толкова цветни, че веднага ти

придават усещането за магия

Ето така се бори сивото всекидневие - особено когато си пътешественик по душа. Неслучайно Токио е един от градовете с най-много неонови знаци на територията си. Особено ключов в това отношение е регионът Шинджуко, където вероятно предупреждават епилептиците да се движат с повишено внимание измежду светлинното шоу.

След няколко месеца японската столица ще се превърне в спортна такава, като приеме Олимпийските игри на свой терен. И ние - пътешествениците по душа, също чакаме на нисък старт да стегнем куфарите за Токио - градът, от който

животът и светлината сякаш струят

А след коронните номера на последната година, жертва на които паднаха и самите Олимпийски игри, със сигурност всички имаме нужда от повече цвят.

Оставяйки патетизма настрана, Токио вероятно не е чак толкова пъстър и весел през деня. Това всъщност е най-населеният град, а туристите разказват, че са радостни, че за кратко са успели да походят сами на някоя улица. Големите върволици от хора, където ако един се спре да си върже обувката ще отнесе няколко поздравителни адреса заради забавянето на движението, не са патент на Токио, разбира се. Затова ще дадем и статистика - още през 2019 г. населението на града е надвишавало 13,9 милиона души. За сравнение, според данни на НСИ от същата година в София живеят 1,2 милиона. Иначе казано, в Токио живеят

над два пъти повече хора на квадратен километър

в сравнение с нашата столица. За сметка на това улиците са чисти и подредени. Фасовете по земята са само мит там, пък макар и доста често да се срещат автомати именно за продажба на цигари. Всъщност в Токио има над 200 000 такива вендинг машини, като на някои локации са разположени на 12 метра една от друга.

Фактът, че толкова много хора живеят в японския град, както и този, че той е притегателен център за туристи са в основата на един от най-любопитните факти за него. А именно

наличието на професия "натъпквач"

(или по-цивилизовано наречено - "бутач"). Практикуващите я обикновено се позиционират на натоварените метростанции. Там пътниците са толкова много, че на тези хора буквално се плаща, за да ги поберат във вагоните. Тези работници обичайно са с униформи и са лесноразпознаваеми, като на станциите има по един такъв човек за всяка от вратите на влака. Традиционно те побутват хората, за да се направи място за всеки, който желае да влезе. Самите пътници също са придобили този рефлекс, при това без да се стрелкат помежду си със злобни погледи и коментари.

Самият

град Токио е построен през 1602-3 г.,

като преди това - още от 12-и век, си служело със статута на малко рибарско селце. Наричало се Йедо/Едо, като мястото запазило това си име до 1868 г. Промяната се наложила, тъй като именно тук императорът пренася своята резиденция. Според традицията пък столицата трябва да съдържа термина, който я обозначава и в названието си. Така се ражда Токио, което в буквален превод означава "източна столица".

Днес градът се смята за един от трите финансови центъра в света заедно с Лондон и Ню Йорк. Тук се намират седалищата на някои от най-големите инвестиционни банки, застрахователни компании и мн. др. и както вероятно вече се досещате, е доста скъп за живот. Ако човек има възможност да се поглези обаче, със сигурност ще спечели. Сред любопитните факти за Токио е, че се слави като града с

най-много ресторанти, притежаващи звезди "Мишлен"

Те са над 200 на брой, като само през последната - при това пандемична - година, 18 нови обекта се присъединиха към това число.

Надали за някого е изненада, че сушито е на особена почит в Токио, като много ресторанти му обръщат специално внимание. Други според "Мишлен" пък впечатляват с китайска храна, изработена с японска техника. В случай че азиатската кухня не е по вкуса ви, в Токио ще намерите и престижни заведения, сервиращи френски, италиански и др. ястия.

Ако се чудите къде да пиете по нещо с дружка, като едновременно с това си подарите уникално преживяване, мястото със сигурност е ресторант „Робот“ (или The Robot Restaurant). Противно на названието си, това не е ресторант, а място, където можете да си кажете наздраве и да се насладите на шоу като никое друго. Гарнирано с много неон, като според очевидци обстановката те кара да се чувстваш сякаш около теб еднорог е повръщал цветовете на дъгата. Самият спектакъл пък е разделен на няколко части. Трае 90 минути, а в него ще видите

летящи китаристи, нинджи, клоуни и какво ли още не

По ирония на съдбата роботите са сравнително малко. Пропускът за един човек традиционно е около 72 долара, като имайте предвид, че музиката е толкова силна, че на всички невръстни се раздават приспособления за предпазване на слуха.

Сред по-конвенционалните туристически забележителности пък е Токийската кула. Построена през 1958 г., тя често бива сравнявана с Айфеловата в Париж. Това съвсем не е случайно - именно на съоръжението във френската столица е базирана и японската конструкция. Причината за това била фактът, че дизайнерът търсил вдъхновение от западната култура.

Токийската кула има две обсерватории. Първата е на височина 150 метра и от нея посетителите могат да се насладят на 360-градусова гледка към региона Канто. На разположение са също кафене и магазини. На още 100 метра височина е специалната втора обсерватория. Този етаж се отличава със секция със стъкло на долния етаж и може да се види не само градът, но и планините Фуджи и Цукуба.

Със сигурност вниманието си заслужава и друга кула - Skytree (в букв. превод от английски означава "небесно дърво"). Името не е случайно - това е

най-високата кула в Япония

Тя се издига на 634 метра, като е и сравнително млада. Конструирането й започва през 2008 г., а за посетители е отворена четири години по-късно. В основата на кулата има голям шопинг център и аквариум. Има възможност и за качване на 350 и 450 метра.

В обиколката на туристическите магнити със сигурност не бива да се пропуска и Императорският дворец. Той е отворен за посещения обаче само веднъж в годината - навръх рождения ден на императора. В останалите дни не може да се види, защото е обграден от масивни каменни стени, дървета и водни канали. Част от градините обаче са все пак достъпни за любопитните очи на пътешествениците, като изключение правят традиционно дните понеделник и петък.

Феновете на аниметата

със сигурност ще се чувстват като у дома си пък в квартала Акихабара. Именно той се превърна в център на тази култура, като на територията му могат да се забележат много магазини за електроника и игри. В случай че луксът тече в кръвта на туристите, те най-често се отправят и към улицата „Гинза“, където чакат бутици и магазини на някои от най-популярните и скъпи марки. През почивните дни движението на улицата се затваря, за да може да побере потока от пешеходци.

Посещението си струва още на храма Сенсоджи, района Шинджуку, където се намират и кметството на Токио, Токийският университет и статуята на Хачико - кучето, което до последно останало да чака своя стопанин, дори и след неговата кончина.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.