Тинейджър от Възпитателното училище-интернат „Ангел Узунов“ в град Ракитово  след повече от 17 години открило майка си, с която не поддържал връзка, тъй като е бил отглеждан в социално заведение.

18-годишният Хасан изживял радостта да я чуе по телефона и да говори с нея няколко дни след празника на жената-8-ми март. За трогателната история разказа за медиите учителят във Възпитателното училище-интернат в родопското градче Свилен Топчиев.ВУИ „Ангел Узунов” – Ракитово е училище за момчета от 1 до 12 клас.

Част от децата идват от Центрове за деца от семеен тип от цялата страна. Хасан е едно от тези момчета. Той знае, че има родители. Дори при едно дело ги е виждал, но не поддържал връзка с тях. Тази пролет ще навърши 18 години и прояви желание да се свърже с майка си, разказва преподавателят по история.

Чрез инспектора в „Детска педагогическа стая“ в неговия район Хасан успял да намери предполагаем адрес на родителите си. Класната възпитателка Цветана Добрева му помогнала да подготви собственоръчно картички и мартенички за майката и бащата. Момчето изпраща картичките с мартенички и честити на майка си празника 8-ми март, а на баща си“първа пролет“. Надеждата да отговори някой от тях след толкова години не е голяма, но Хасан вярва в доброто и решава да чака.

Междувременно 14 момчета от ВУИ – Ракитово приемат предизвикателството, отправено към тях от учителите Свилен Топчиев и Петър Петров, психолога Мариана Пелева и ресурсния учител Сузана Тронова. Идеята е само за няколко дни да научат стихове за майката и за учителката, за да поздравят за празника 8ми март жените от училището и от Клуба на пенсионера в Ракитово. Подготвени са ученическите униформи, вълнението е голямо. В последния момент три от момчетата се отказват от участие в рецитала, защото времето е кратко и не са могли да научат стиховете наизуст. Вероятно тук оказва влияние и факта, че част от децата много трудно говорят за майката – някои нямат майки, други са оставени по Домове за деца без родителски грижи.

Отказват се Дамян, Митко, Валери. Но останалите 11 продължават и след часовете в петък на 8ми март, облечени в ученическите униформи, застават пред публиката от ученици, служители, учители. Думите от хубавите български стихове предизвикват буря в сърцата както на рецитаторите, така и на публиката. Сълзи в очите на учителките и служителките предизвикват изпълненията на Иван от VІ кл., Николай от VІІІ кл., Златин от Х кл., Христо от VІІІ кл., Асен от VІ кл., Денис от VІ кл. Традиционно добре се представят Теодор от Х кл., Симеон от Х кл., Махмуд от ХІ кл. Приятна изненада за публиката са Алекс от VІІ кл. и Гюлдуван от Х кл.Веднага след представянето в училището директорът Георги Янушев и учителят Свилен Топчиев съпровождат рецитаторите до Клуба на пенсионера в Ракитово, където повече от петдесетина пенсионери, преимуществено жени, са се събрали за празнуване на 8 март.

Те вече познават момчетата от ВУИ. Повечето от момчетата не са излизали пред толкова голяма външна публика. А и в помещението на клуба те са на една ръка разстояние от пенсионерите. Няма дистанция и сцена, сякаш публика и изпълнители са се смесили. Златин моли да остане там, но да не участва. Обикновено увереният Денис стиска в изпотената длан листчето със стиховете, а Иван почти е скован от напрежение и когато идва неговият ред да рецитира почти не може да изговори думите.

Независимо от притеснението момчетата са добре приети от пенсионерите. Жените, а и възрастните мъже, им ръкопляскат и им говорят като на свои деца и внуци. Показателно е, че един от пенсионерите два-три часа след рецитала, срещайки учители от ВУИ в центъра на Ракитово, специално ги поздравява. Вълнението му е толкова голямо, че говорейки за децата гласът му трепери и все още сълзите му напират и е готов да се разплаче. Успява да каже само няколко думи и се отдалечава.Няколко дни след 8 март идва поредната изненада. Майката на Хасан се обажда и иска да чуе момчето си.

Толкова години са минали, но едва сега намира сили да заговори. Разбрал кой е от другата страна, Хасан най-напред сяда на стол в учителската стая на ВУИ, преди да поеме телефонния апарат. Сигурно стотици пъти си е представял този момент, когато ще чуе гласа на майка си. Оказва се, че там е и малката му сестра, която живее с родителите си. Тя също иска да го чуе. Обикновено се казва, че по Коледа се случват чудеса. За Хасан тазгодишният 8-ми март донесе истинско чудо. За останалите момчета от ВУИ – Ракитово този празник също ще остане незабравим, завършва историята с щастлив край Свилен Топчиев.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини