Тимъти Шаламе – флуидният кинотитан на едно ново поколение

Тимъти Шаламе – флуидният кинотитан на едно ново поколение

Звездата от „Дюн“ е третият най-млад, номиниран за „Оскар“ за най-добър актьор

Той е наполовина принц, наполовина холивудска звезда, едновременно мъж, а все още дете… Във вените му тече еврейка, американска, френска, австрийска и руска кръв. Ще го познаем по перфектната рошава коса, изразителното скулесто лице, дръзката андрогинност в модния му фанатизъм, и разбира се чаровният поглед, съчетаващ небрежен непукизъм и ударна сериозност… Преди да се усетим, вече има 22 роли във филми, а все още е на 25. В следващите редове в наш главен герой ще се превърне Тимъти Шаламе – кинотитанът на едно ново постмодерно поколение, рушащ баналности, бинарности, стереотипи и флуидно жонглиращ с идентичност, сексуалност, език и стил.

Името му през изминалите години стана сред най-повтаряните в публичното пространство. Сега имаме нови поводи да си говорим за него покрай звездните му появи в мащабни продукции като „Дюн“, „Френският бюлетин“ и „Уонка“.

Затова, че Тимъти е на път да се превърне в кино легенда (или дори, че вече е) говорят не само сравненията му с Джеймс Дийн и Джони Деп, но и че е третият най-млад човек в историята, номиниран за „Оскар“ за най-добър актьор, както и най-младият от 1939 г. насам.

Голямото признание от Академията той получава след

възхитителния си пробив в лентата „Призови ме с твоето име“,

която е не само сърцераздирателна и красива любовна история, но ни даде задълбочена представа за способността му да предава емоциите с малко диалог. В нея той изобрази ролята на Елио Перлман – младеж, живеещ в Италия през 80-те години, който се влюбва в Оливър (Арми Хамър). Спартанската му воля да се слее със съдбата му пролича обаче не само по представянето му, заради което въобще забравихме, че играе, ами и в 3-годишната подготовка за ролята, по време на която се учи да говори италиански, както и да свири на пиано и китара. Не случайно тогава изданието The New York Times го включи в списъка си за най-добрите актьори на годината, а освен номинация за „Оскар“ за главна мъжка роля, получи и такава за „Златен глобус“ и БАФТА.

Изявите на Бродуей също не му непознати, тъй като след негово изключително представяне в Death of a Salesman много критици съзряват в него бъдещата звезда, която съвсем спокойно би могла да доминира холивудските среди. Точно тогава редактор на The New York Times го сравнява с Джеймс Дийн, а самият Тимъти споделя, че именно Голямата ябълка е мястото, което е централната точка на неговото вдъхновение и това, заради което е започнал да се занимава професионално с актьорската игра.

Все пак, това е и родното му място, където проплаква 2 дни след Коледа през 1995 г. Артистичната си флуидност наследява както от майка си, така и от баща си. Тя, Никол Флендър е трето поколение нюйоркчанин с половин руски-еврейски и наполовина австрийски-еврейски произход, брокер на недвижими имоти и бивша танцьорка от Бродуей. Той, Марк Шаламе, пък е французин, редактор на УНИЦЕФ и бивш кореспондент от Ню Йорк за Le Parisien. „Харесва ми да мисля, че нуждата да действам и да бъда видян идва от страна на майка ми, но способността да слушам идва от страна на баща ми.“, споделял е самият той.

Нашият герой още от малък се

лута между американската и френската култура,

тъй като израства, прекарвайки летата си в малко френско селце в дома на баба му дядо му по бащина линия. Владее свободно както английски, така и с френски език, и притежава двойно американско и френско гражданство. Самият той заявява, че времето му в страната на Волтер е довело до междукултурни проблеми на идентичността. Затова и не е изненадващо, че за една година записва културна антропология, вероятно в желанието си да отговори на належащи въпроси, свързани със собствената си личност.

В крайна сметка обаче артистичносто и нюйоркчанското амплоа надделяват във вътрешната му борба и тази енергия ясно се усеща и в „Един дъждовен ден в Ню Йорк", където, младата звезда за пореден път успя да ни плени (и където целуна Селена Гомес и Ел Фанинг!). Лентата, която бе многократно отлагана във времето заради скандалите около Уди Алън, донесе допълнително признание за Тимъти, след като в израз на съпричастност към жертвите на сексуално насилие, той дари възнаграждението за ролята за движението Time’s Up, както и за ЛГБТИ център в Ню Йорк.

Така, въпреки успехите на екрана, харизмата на Тимъти Шаламе надхвърля ролите му в киното и сериалите. Той разработва специфичен публичен образ на спокоен млад мъж, който използва несигурността си като начин да покаже отличителността на своята личност. В него ясно си личи разчупването на имиджа на мачото/алфа мъжа, който привлича хетеросексуалните жени с физическата си мощ и „мъжествен“ външен вид, както и с “доминантността“ си. С появата на Шаламе имаме

нов вид постмодерен тип мъжки актьор: андрогинът.

Момчето с характерно лице неведжъж е бил описан от медиите като секс символ и модна икона а именно неговата коса и андрогинна визия често биват подчертани като запазени марки. Престижното издание Vogue го обяви за най-влиятелния мъж в модата през 2019 г. и му приписва заслугата, че продължава „да пречупва границите между традиционната мъжественост и женственост“. Имайки предвид безпогрешното му усещане за стил, не е изненада, че той сам е поел инициативата да подготви своите визии и за участието си във филма „Малки жени", чийто дизайнерският екип не крие приноса му в подготовката на костюмите.

Впрочем Шаламе никога не е коментирал сексуалността си публично и въпреки подчертаната му естетическа джендър флуидност и слуховете след „Призови ме с твоето име“, е известно да е имал романтични отношение единствено с жени. В гимназията в продължение на 5 години се среща с дъщерята на Мадона – Лурдес, а по-късно разпознава любовта в лицето на Лили Роуз-Деп, дъщеря на Джони Деп. Двамата обаче се разделят в средата на миналата година, а след това името му се свързва с това на Ейза Гонзалес.

По последна информация

Шаламе е сам, но и едва ли се чувства самотен.

С пищния му график, където ще намерим ангажименти за нови роли в звездни кино продукции за няколко години напред, това не е учудващо. Тази година той меко казано отново ни заплени с главната роля в спиращия духа „Дюн“ на Дени Вилньов – шедьовър сам по себе си с пълен комплект от завладяваща музика, естетика, режисьорско майстортво и великолепна игра! И тук, както и в „Призови ме с твоето име“ и „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ Шаламе изиграва това, което най-много му приляга, защото произтича от самия него и е изписано във всяка гънка на лицето му – момче, живеещо между сънищата и реалността, свъхумен младеж, роден за велики дела.

Също в образа на интелектуално надарен и зареден с доза революционност го виждаме и в лентата „Френският бюлетин“ – хумористично и романтично обяснение в любов към авторите на периодичната преса от едно време. Тук, с още по-рошава коса от обикновено, ще го видим като Дзефирели – един лидерите на студентското движение, който последствие започва романтични отношения с една от авторките на изданието – есеиста Лусинда Кременц (Франсис Макдорманд).

Съвсем наскоро пък Шаламе зарадава почитателите си и с кадър от превъплъщението му като Уили Уонка в предстоящия филм „Уонка“ на Пол Кинг. И въпреки че за тази лента ще трябва да почакаме чак до 2023 г, ще имаме възможност да се насладим на актьоркската му игра и малко по-късно тази година, когато ще го видим в Don’t Look Up с Леонардо ди Каприо и Дженифър Лорънс…

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.