Тихото наследство на Таня Димитрова и Петя Накова

Тихото наследство на Таня Димитрова и Петя Накова

Двете са приятелки от ученическите си години, филмът на НВО тръгна в 23 държави

Тихо наследство. Тези думи се крепят върху борбата на две приятелки, дълги години работа и силата на едно семейство. Това е заглавието и на българската документална копродукция на НВО Европа, която се разпространява в цели 23 държави.

Един от главните герои в лентата е жестомимичният преводач Таня Димитрова, позната на широката публика като едно от лицата на НОЩ. Героят зад камера пък е режисьорката Петя Накова. Животът среща двете още в ученическите им години в шивашки техникум.

„Бягахме заедно от час, с Таня се напих за първи път… Такива стандартни истории имаме“, сподели Петя пред „Монитор“, а Таня увери, че познанството им се е случило в преломен за нея момент.

„В нашата връзка тя е по-интровертната, подредената, отличничката. Аз бях по-хулигански настроената, калпазанка, не ми се учеше.

Идеите за бягство бяха мои,

 а тя се съгласяваше. Петя се появи в един много важен момент и ме накара да повярвам, че мога. Нямам по-добър приятел. Аз съм само дете и нямам братя и сестри и затова смятам, че тя ми е повече от сестра. Много е важно какви са ти приятелите, държа да отбележа. И аз от един неуспяващ бележник смених картинката и в края на обучението си получавах стипендии за отличен успех. Така че тя има много ключово влияние в моя живот“, каза тя.

Накова, която дебютира в киното с „Ром Кихот“ като сърежисьор с Нина Пехливанова, дори дава съвет на приятелката си да запише специалност „Слухово-речева рехабилитация“ в университета. Скоро след това идва и идеята за „Яника“ - един от двата частни центъра в България за подпомагане на деца с увреден слух.

„Към тази специалност ме насочи и фактът, че винаги съм живяла с глухи хора, защото моите родители са глухи. Но никой не е очаквал от мен да се занимавам с това, дори напротив. Завършвайки техникум по облекло смятах, че ще стана велик моделиер. После осъзнах, че

 силата ми е да контактувам с деца

Покрай семейство, деца и университет накуп не успях да си намеря своето място като рехабилитатор, защото не ми харесваха рамките, които бяха поставени в държавните звена. Много си мечтаех да направя нещо, което да си е мое, за да се случат нещата така, както аз смятам, че са добре за глухите деца. Това изисква много ресурси и много умения. Въпреки дипломата си се развивах и като преводач. 10 години търсих начини да реализирам това пространство. Както можете да се досетите, е свързано с пари и с бизнес умения. Имам два неуспешни опита преди „Яника“, спомня си Димитрова.

И така

през 2009 г. „Яника“ отваря врати

Школата е кръстена на бащата на Таня - Янко, както и на дъщерите й Яна и Катерина. Няколко години по-късно Петя осъзнава, че е време да запознае зрителите с работата на приятелката си.

„След като направих дебютния си документален филм, започнах да се оглеждах за нови идеи. Винаги съм знаела, че един ден историята на Таня ще става за филм. И си казах: „Добре де, този един ден не е ли вече дошъл?“. И реших, че трябва да почна филма сега, за да е готов навреме. Ако в един момент нещата станат много развити и известни, то вече си закъснял да ги снимаш“, смята тя.

Работата по лентата продължава дълго и постепенно фокусът се измества. Отначало срещат трудности с финансирането, а след това двете получават тежката диагноза рак.

Първа борбата си започва Петя

а Таня е неотлъчно до нея. 

„Финансирането наистина е много важно, за да се снима филм. Ние имахме най-различни частични помощи - от НВО за развитие, от Столичната община, стартирахме краундфъндинг кампания… И накрая си казахме: „Продължаваме  заради приятелството и заради хубавата тема“. Другото трудно лично за мен беше как ще свърши този филм. Дали ще е с хубав край и какво ще реши Таня, като се върне, защото аз винаги съм знаела, че тя ще премине всичко… Но се чудих дали ще снимаме нов живот на Таня с генерални промени, или утешителното ще бъде, че всичко е както преди. В крайна сметка тя потвърди посоката, в която върви“, разкри режисьорката.

„Две различни неща са това да се случи на някой близък човек и да се случи на теб. Доста години преди да научим тази разтърсваща новина за Петя, баща ми се срещна с рака и изгуби битката. С моето семейство сме много свързани, бях до последно с него и в моята глава рак беше равно на смърт. Аз съм много оптимистичен човек, на моменти до глупост, но в това отношение бях страшен песимист. Когато научих за Петя, бях много отчаяна и мислих, че съм я загубила.  Опитвах се да съм полезна с каквото мога, но вътрешно бях много уплашена. На мен като ми се случи - не чак толкова. Когато ти си във вихъра, действаш, нямаш много време да го мислиш“, разказа ни и жестомимичният преводач.

И така „Тихо наследство“ става филм за силата на едно семейство. Голямата дъщеря  Кати поема грижите за сестричката си и за „Яника“, докато

Таня и съпругът й са в САЩ

за да се лекува. Кати и до днес е отдадена на работата в центъра. Яна пък тази година е абитуриентка и се е насочила към специалност „Реклама“.

„Аз никога не съм искала да влияя на избора им за каквото и да е било. Не харесвам свръхавторитарните майки. Дори казах вчера на мъжа ми: „Не знам дали направихме нашите деца най-учените, но ги направихме добри хора. Книгите се прочитат, но това да придобиеш ценности и те да станат част от теб не се чете, то е по-трудно.“ И двете израснаха в „Яника“ и цялото семейство познаваме всички деца. Но силата на Яна не е да работи с деца, въпреки че според мен има талант. Тя завършва училище тази година и иска да учи „Реклама“, заяви гордата майка.

Накова пък първоначално имала по-различна идея за филма, който е наличен в стрийминг платформата НВО GO и вече е с български субтитри, както и другите ленти родно производство,

за да са достъпни за глухи хора

„Отначало много исках в цялата история да има политическа нишка и критика как държавата прави половинчати неща за децата със слухови нарушения и въобще със специални потребности. След това обаче фокусът съвсем се измести заради личната история, трагичните събития и аз сега си мисля, че това не е случайно. Едно е да критикуваш системата, друго е да покажеш човек, който я променя със свои сили. И по-важното е да покажеш човек, който действа, за да може други да последват примера му“, категорична е тя.

И двете се надяват фактът, че НВО разпространява „Тихо наследство“ в 23 държави, да покаже на света, че хората в малка държава като България „не отстъпват на другите по професионализъм и желание за битки“.

Що се отнася до най-смелата им мечта - това е Къща „Яника“. „Едно място, което не мирише на институция, а на дом, кара децата да се чувстват щастливи. Щастливи ли са, лесно учат. Това е важно и за големите хора, но когато малките се чувстват обичани, успяват по-лесно да се справят с трудностите“, категорична е Таня.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.