Тихомир Безлов, главен експерт програма „Сигурност“: Излишният риск, лошата социализация и ниските доходи превръщат младежите в престъпници

Тихомир Безлов, главен експерт програма „Сигурност“: Излишният риск, лошата социализация и ниските доходи превръщат младежите в престъпници

АКЦЕНТИ: 

  • София е на 3-то място по тревожност спрямо заплахата от криминални престъпления
  • Най-много престъпления извършват младежите на възраст между 15 и 29 години
  • През 2019 г. е отчетено рекордно ниско докладване на престъпления - 62%

-Г-н Безлов, какво наложи да се проведе изследването за „Битовата престъпност и доверие в полицията“?

-Първоначално беше фокусирано върху битовата престъпност в малките населени места. Ще забележите, че там всъщност нивата са ниски. Това ни накара да проверим каква е реалната ситуация. Периодично през годините от 2000 г. насам правим изследвания върху жертвите на престъпления т.н. виктимизационни изследвания. Този тип данни са алтернативни на полицейската статистика, защото се получават директно от населението и не зависят от полицейската статистика През 2019-2020 г. имахме възможност да направим още едно такова изследване, за да се провери каква е ситуацията с престъпността. Полицейските регистрации на криминалните инциденти показваха устойчив спад през последните 4-5 години. Искахме да проверим дали този спад е реален и дали има някакви особености в новата ситуация.

-Къде са отчетени най-високите проценти на битова престъпност и къде най-ниските през последните години?

-За съжаление този тип изследвания, които са национални представителни, но даже с по-големи извадки не могат да направят оценка на престъпността на ниско ниво, т.е. на ниво общини не могат да го направят дори и за по-малките области. При полицейските данни винаги може да се слезе на ниво районно управление. Проблема при тях обаче е, че не е ясно дали са еднакви критериите при регистрация на престъпленията навсякъде и дали има проблеми при процеса на докладване и какви са те. Точно поради тези проблеми с полицейската статистика се търсят алтернативни подходи, които набират информация, през представителни изследвания на населението, чрез които да се оцени дали има разлика в ситуацията. Ако използваме данните на полицейската статистика най-високите нива са в София, Варна и Бургаска област. Най-ниски са в районни управления като Мадан, Кирково, Златоград - тези с турски малцинства. Вероятно част от причината е, че в тези районни управления се надценява демографията, т.е. там живеят по-малко хора, отколкото реално са регистрирани в статистика. Оттам като изчисляваме престъпленията на 100 000, получаваме твърде ниски нива.

-След пика на битовата престъпност в периода 2009-2012 г., тя намалява ли или се увеличава?

-Ако използваме данните от виктимизационните проучвания има ръст на престъпността по-време на кризата, точно в този период 2009-2012 и след това нивата започват постепенно да спадат към 2015 г. до такива подобни на преди кризата.

-На какво се дължи това?

-Предположението е, че влошената икономическа ситуация води до ръст на престъпления с по-лек характер. Като например – разбивания на коли, вандализъм, проникване в жилища, кражба на селскостопански продукти и др.подобни Това са престъпления, които не изискват професионализъм, а са масови и обикновено се извършват точно по икономически причини. По време на кризисните години, когато има ръст на безработицата, спад на доходите, обикновено има и ръст на престъпленията. Така е било в началото на 90-те, по време на кризата 1996-1997 г., дори и през 2000 г. има малък ръст и след това идва следващата криза 2009-2012 година.

-В коя възрастова група процентът на битовите престъпници е най-висок?

-Групата, в която се извършват и най-много престъпления, е на младежи между 15 и 29 години. И когато има демографски спад при тази група, съответно има условия на спад в битовата престъпност.

-Защо според вас това е така точно при тази възрастова група?

-България не е нищо по-различно от това, което се случва по света. Статистиката за престъпленията регистрира, че това са най-големите извършители. Обикновено това е свързано със склонността да се поема риск, лоша социализация, по-ниски доходи.

-На кое място сме по усещане за несигурност и недоверие в полицията?

-Цялостното усещане не сме сравнявали, но на равнище градове в Европа, има едно изследване Евробарометър, което е периодично, се провежда през 4-5 години. Там попадат 2 български града – София и Бургас от общо 80-85 града. Показателно и притеснително беше, е че София попада на 3-то място по тревожност спрямо заплахата за криминално престъпление, а Бургас на 27. Безспокойството се измерва с един класически въпрос - „Страхувате ли се вечерно време да се разхождате във вашия град?“. Двете първи места в изследването са заети от Атина и Рим. Като то включва не само европейски градове, а и македонски, сръбски, турски и др. градове на страни извън ЕС страните. В това отношение градове като Скопие, Белград, заемат места след София. Въпреки че имаме спад на регистрираните престъпления, както във виктимизационната, така и в полицейската статистика, имаме едно високо ниво на тревожност, което вероятно е натрупано от опита с престъпността, особено през 90-те години на миналия век.

-Ако можете да откроите един фактор, който според вас указва най-силно влияние върху спада на престъпността у нас, кой ще бъде той?

-Номер едно е демографията. Емиграцията и тежката демографска криза влияят на престъпността, тя намалява. Номер две са икономическите фактори. По-високият доход и по-ниската безработица също водят до спад. Специално по отношение на безпокойството, спрямо престъпността, то е по-високо отколкото би трябвало да бъде при тези нива на престъпност, но недоверие към полицията е с много високи нива. Ако погледнем данните на Евробарометърът, защото той ни позволява да се сравним с другите страни в ЕС, виждаме, че България, заема третата позиция от долу нагоре, с най-ниско доверие в полицията. След нас са Полша и Словакия. Ако средно в България 45% имат доверие в полицията, средно за Европа е 71%. Всъщност недоверието се оказва един много сериозен проблем, който влияе върху тревожността спрямо престъпността. Според нас нас това, което е възможно да се направи е да се повиши доверието към полицията като институция. Това е относително трудна задача, защото в България доверието в институциите е много ниско. Това, което би могло да се направи като практически стъпки е на регионално и на локално ниво, полицията да бъде активна и да говори за престъпността с населението. Но тази тема вече не е толкова актуална и дискусионна, както беше преди 15-20 г., когато беше тема номер едно. Хората продължават да си мислят, че престъпността е висока, просто трябва да има редовни срещи и дискусии, да се представят реалните данни в търсене на обратна връзка с местните общности. Има нови, различни и модерни форми, които биха довели до активна политика. Но в момента, преди всичко на национално ниво има централизация на информацията и не се стига до дискусия за конкретната престъпност по места. Ако се прави това най-вероятно ще се подобрят възприятията, т.е. ще се намали безпокойството и ще се повиши доверието.

-Казвате, че има ниското ниво на заявяване на престъпления от страна на гражданите какво е нужно, за да се пребори този проблем?

-Да, въпреки че имаме спад на престъпността през последните години, има по-ниско ниво на съобщаване на престъпленията. Това би било хубаво да се промени като тенденция. През 2019 г. е рекордно ниско докладването на престъпления - 62% не са съобщили, а най-високото ниво на съобщаване е през 2009 г., само 44% не са докладвали.

За да имат по-добра обратна връзка с населението, трябва да се опитват да говорят, да коментират конкретни престъпления и обеми в съответните райони. Респективно трябва да се осъществява обратната връзка с актуализирана информация за съответните заявени престъпления, какви мерки са взети, какви са проблемите. Това трябва постоянно да се прави и да е част от алгоритъма на полицейската обратна връзка, както има подобни практики в развитите държави. Това е добре отработена техника.

-Работите ли по други изследвания в момента?

-Да имаме различни проекти, които в момента започват. Разработваме такива за киберпрестъпността, за нелегалните оръжия в европейските страни. Сега се надяваме да направим едно ново изследване за битовата престъпност, заедно с други европейски страни, защото това сега се отнася само за България. Някои мои колеги работят по дългогодишна програма за сигурността на децата в интернет. Порнографията и въобще този тип рискове са редовно коментирани в различни наши анализи. Трябва обаче да се разглеждат реалистичните данни, защото по принцип един от проблемите е, че се преувеличава темата понякога. Освен това е по-трудно да се случват подобни неща. Има и по-тежки инциденти, но нещата не са такива, кавито бяха, въпреки ръста в потреблението. По-скоро рискове се крият при електронните разплащания, онлайн покупките, защото като цяло расте потреблението. Статистиката отчита, че се увеличава този вид престъпления. Много компании използват България за развиване на своята дейност, а това от своя страна развива капацитета, а това води до изкушения в криминалните среди.


ВИЗИТКА:

-Магистър по философия и немска филология от Софийския университет

-След дипломни квалификации в Софийския университет и Университета на Лайпциг

-Работи по въпросите на престъпността в България, като през последните 17 години е старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията

-Автор на редица доклади и социологически изследвания

-Един от основателите на виктимизационните изследвания в България и политически анализатор

-През последните 10 години е част от екипи, осигуряващи подробен и регулярен анализ на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония и Групата за контрол на риска

-Взема участие в анализа на различни инициативи за превенция и регулация на престъпността и е лектор в Софийския университет по магистърска програма „Глобализация”, както и гостуващ лектор в Академията на МВР и Дипломатическия институт към Министерството на външните работи

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.