З дравейте, скъпи блондинкофили! Днес ще разсъждаваме върху житейските избори на една жена в периода, в който ЕГН-то и липсата на бръчки издават, че е между 20- и 30-годишна.
Здравейте, скъпи блондинкофили! Днес ще разсъждаваме върху житейските избори на една жена в периода, в който ЕГН-то и липсата на бръчки издават, че е между 20- и 30-годишна.
Ние сме прясно завършили университет и прясно навършили 24 (тук да се уточни, че Преси е с точно 104 дни по-млада, най-вече защото Гери не обича това да й се напомня). До преди да хвърлим абсолвентските шапки във въздуха приятелите ни, колегите и роднините до девето коляно размахваха поучително пръст при изричането на следното предупреждение: „Малки сте още за сериозни гаджета!“. И дежурните съвети, че сега ни е времето да учим, да градим кариера и прочие, защото по „онова време“ жените нямали такъв шанс за професионално развитие. Видиш ли обаче три листа на календара по-късно започнаха да валят въпроси за сериозен партньор, жилище, сватба, бебе...
Момент! Вече дори не взимаме стипендии от университета, така че нямаме откъде да заделяме за собствен дом и... памперси. Не сме спестили и докато получавахме такива, но пък сме си ги изкарали с безсънни нощи на учене и е напълно логично парите да отидат за поливането на изпитите. Били ли сте в Банско? Там броиш 7 лв. за кебапче покрай студентския празник – ядеш и ревеш.
Та, да се върнем на темата. Дават ни се за пример съученички, които вече имат три бебета и развод зад гърба си. А ние, горките, още не сме допринесли с нито един наследник към родословното дърво. Е, да, ама съученичките живеят при мама и тате и, ако изобщо имат диплома за висше образование, тя е от някой треторазреден университет (нали знаете – от онези, в които получаваш 6, защото си преписал правилно името на дисциплината и имаш по-малко от три грешки при изписването на името си, но за това ще говорим друг път). „На 25 си, вече си стара мома“ (или магарица, зависи дали го чувате от устата на майка си или баба си) е новата клетва по семейните сбирки. Ъмм... Не е, защото искам да умра сама със 110 котки, които ще изядат лицето ми като издъхна и никой няма да намери трупа ми две седмици?!
Не сме допринесли за разрастването на списъка с послушни деца на семейния дядо Коледа, защото – представете си, не си представяме, че е честно с получаването на дипломата да ни се издава официално „разрешително“, дори „задължително“ да влезем в родилното. Пък ние тепърва се учим как да се перем сами (да живеят обществените перални в Студентски град!). Кому е нужно да подлагаме и едно невинно и все още не причинило никаква вреда на никого бебе на изпитанието да стане свидетел на първите ни самостоятелни стъпки в живота!? Когато ще си играем на ези-тура, за да решим дали днес ще си позволим пюрета или памперси.
Чудно е и друго. Не е ли важно и какъв и кой ще е таткото, с когото – ако досега сме слушали чинно съветите дори не сме се запознали? А и студентската любов, повярвайте ни, невинаги води до щастлив финал. Особено когато гаджето, наравно с нетърпеливите родители, баби, дядовци и лели, отмерва и последните секунди до заветното завършване, за да се впусне в семейния живот. И започваме да се питаме - „За това ли учихме?“ Не беше ли, за да се развием професионално? Е как да стане това, драги родители и критици на житейските ни избори, като последните пет години сме дриблирали между лекции, упражнения и работа, а веднага след това поемаме на спринт към майчинството? Горко им и на работодателите ни, но и за това ще си говорим някой друг път.
Не си мислете, че само защото доброволно влизаме в графата на вече „старите моми“, сме против свиването на семейно гнездо. Съвсем не. Но ако може, само ако може, пропуснете следващия път коментара за биологичния ни часовник. Може до преди няколко месеца да сме били малки за гаджета, но все пак знаем как да отмерваме времето сами.
Монитор
