Здравейте, скъпи блондинкофили! Днес ще разсъждаваме върху житейските избори на една жена в периода, в който ЕГН-то и липсата на бръчки издават, че е между 20- и 30-годишна.

Ние сме прясно завършили университет и прясно навършили 24 (тук да се уточни, че Преси е с точно 104 дни по-млада, най-вече защото Гери не обича това да й се напомня). До преди да хвърлим абсолвентските шапки във въздуха приятелите ни, колегите и роднините до девето коляно размахваха поучително пръст при изричането на следното предупреждение: „Малки сте още за сериозни гаджета!“. И дежурните съвети, че сега ни е времето да учим, да градим кариера и прочие, защото по „онова време“ жените нямали такъв шанс за професионално развитие. Видиш ли обаче три листа на календара по-късно започнаха да валят въпроси за сериозен партньор, жилище, сватба, бебе...

Момент! Вече дори не взимаме стипендии от университета, така че нямаме откъде да заделяме за собствен дом и... памперси. Не сме спестили и докато получавахме такива, но пък сме си ги изкарали с безсънни нощи на учене и е напълно логично парите да отидат за поливането на изпитите. Били ли сте в Банско? Там броиш 7 лв. за кебапче покрай студентския празник – ядеш и ревеш.

Та, да се върнем на темата. Дават ни се за пример съученички, които вече имат три бебета и развод зад гърба си. А ние, горките, още не сме допринесли с нито един наследник към родословното дърво. Е, да, ама съученичките живеят при мама и тате и, ако изобщо имат диплома за висше образование, тя е от някой треторазреден университет (нали знаете – от онези, в които получаваш 6, защото си преписал правилно името на дисциплината и имаш по-малко от три грешки при изписването на името си, но за това ще говорим друг път). „На 25 си, вече си стара мома“ (или магарица, зависи дали го чувате от устата на майка си или баба си) е новата клетва по семейните сбирки. Ъмм... Не е, защото искам да умра сама със 110 котки, които ще изядат лицето ми като издъхна и никой няма да намери трупа ми две седмици?!

Не сме допринесли за разрастването на списъка с послушни деца на семейния дядо Коледа, защото – представете си, не си представяме, че е честно с получаването на дипломата да ни се издава официално „разрешително“, дори „задължително“ да влезем в родилното. Пък ние тепърва се учим как да се перем сами (да живеят обществените перални в Студентски град!). Кому е нужно да подлагаме и едно невинно и все още не причинило никаква вреда на никого бебе на изпитанието да стане свидетел на първите ни самостоятелни стъпки в живота!? Когато ще си играем на ези-тура, за да решим дали днес ще си позволим пюрета или памперси.

Чудно е и друго. Не е ли важно и какъв и кой ще е таткото, с когото – ако досега сме слушали чинно съветите дори не сме се запознали? А и студентската любов, повярвайте ни, невинаги води до щастлив финал. Особено когато гаджето, наравно с нетърпеливите родители, баби, дядовци и лели, отмерва и последните секунди до заветното завършване, за да се впусне в семейния живот. И започваме да се питаме - „За това ли учихме?“ Не беше ли, за да се развием професионално? Е как да стане това, драги родители и критици на житейските ни избори, като последните пет години сме дриблирали между лекции, упражнения и работа, а веднага след това поемаме на спринт към майчинството? Горко им и на работодателите ни, но и за това ще си говорим някой друг път.

Не си мислете, че само защото доброволно влизаме в графата на вече „старите моми“, сме против свиването на семейно гнездо. Съвсем не. Но ако може, само ако може, пропуснете следващия път коментара за биологичния ни часовник. Може до преди няколко месеца да сме били малки за гаджета, но все пак знаем как да отмерваме времето сами.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

50 нюанса тъпо... или най-скучните романтични филми на всички времена (СПИСЪК)

Здравейте, скъпи блондинкофили!

След по-малко от месец идва Свети Валентин и любовта витае във въздуха. Търговците се подготвят за Деня на влюбените както подобава – отрупват витрините със смачкани плюшени мечета, евтини шоколадови бонбони и всякакви боклуци във формата на сърце. Обвързаните мъже страдат, че не могат да полеят Трифон Зарезан на тежка маса с приятели (както ще направим ние), а дамите умуват върху две неща.

Мечтаната сватба ала Кари Брадшоу

Горчиво, скъпи блондинкофили!

Отново е вторник и ние отново сме на първа линия, за да раздаваме правосъдие какво е редно и какво не, когато става въпрос за отношенията между мъжа и жената (и всякакви вариации между двата пола, защото... нали). Днес обаче ще сме на празнична тематика, след като приятелка ни сподели, че е готова да се врече във вечна вярност на любимия си. Истина е, че съчувстваме и на двамата страдалци, чийто живот предстои да се превърне в непрестанно броене на мръсните чорапи, захвърлени на пода... Преди да се стигне до тази драматична развръзка обаче ще се състои всеобщ любим момент за жените – СВАТБАТА!

Перфектните мъже от малкия екран

Здравейте, скъпи блондикофили!

Днес е вторник и ето, че отново ще се впуснем в дълбокосмислени разсъждения за живота... Поне доколкото това се отдава на две блондинки. И тъй като – както вероятно се досещате, търсенето на Перфектния мъж е едно от нашите основни занимания (дори и когато сме на работа), то именно на Него ще се посветим и сега.