The Chemical Brothers: Обикновените хора с необикновената музика

The Chemical Brothers: Обикновените хора с необикновената музика

Британското дуо написа историята на електронната музика, пристига с гигантски роботи и холограми в София

Култовото музикално дуо The Chemical Brothers ще отпразнува своя 30-и рожден ден в София на 10 октомври в столичната „Арена Армеец“. Зрелищното аудио-визуално пиршество с роботи, лазери, огромни LED стени и всякакви екстри ще бъде допълнено и от гост звездата Джеймс Холройд - едно от най-разпознаваемите имена в хаус сцената във Великобритания и техен дългогодишен подгряващ диджей. Той ще нажежи въздуха до червено преди началото на “най-великия лайв денс спектакъл за 2019”, както редица световни музикални платформи описват турнето на „химичните братя“ No Geography, представящо последния им едноименен албум.

Годината е 1989. Няма мобилни телефони, няма интернет. Мястото са коридорите на университета в Манчестър. Между мрачната академична обстановка на библиотеките и влизането от зала в зала за лекции, две момчета веднага надушват, че са от една порода. Това са Том Роуландс (роден на 9 юни 1970 г в Лондон) и Ед Симънс (роден на 11 януари в Оксфордшир).

Двамата през 1997 г.                                           Снимка: Press/Alamy

Единият се носи със светли развлечени суитчъри и късоподстригана тъмна къдрава коса, а другият е

истински нърд

– дълга руса коса, рехава и падаща около лице, на което изпъкват само едни огромни очила с кокалени рамки… Новите най-добри приятели обаче са тежко увлечени от хип-хопа и ходенето по ъндърграунд клубовете на града, наречени с общото наименование Мадчестър (от mad – луд и Манчестър – името на града). Не минава много и се захласват по електронната музика и бързонавлизащата дрога екстази. Дълги години след това продължават да живеят под един покрив и дори да ходят заедно във ваканция. Сами твърдят, че истински ги е свързало говореното за музика, обикалянето на музикалните магазини и изследване на електронната сцена, което бързо ги довежда до желанието да се пробват сами.

Първият си опит правят в малък клуб наречен Naked Under Leather („Гол под кожата“). По това време се представят с името Dust Brothers. В продължение на няколко години нямат проблем с името, което всъщност е взето „на заем“. В крайна сметка американските продуценти, чиято собственост е то, ги задължават да спрат да го използват и

през 1994-а се кръщават The Chemical Brothers

Стават резиденти на Social club в Лондон, едно от най-популярните места по онова време за всякаква модерна музика. Малко известен факт е, че Том и Ед са имали намеренията да се представят като The London Dust Explosion и дори са били отпечатали винили с това име и лого, с които са се появявали на участия в британската столица. До 1995-а и двамата твърдят, че нямат никакви намерения да напускат ъндърграунд сцената и малките клубове, но точно тогава съдбата прави необходимото и се появява, както Роулънд го нарича, техния „инцидентен поп запис“ - Block Rockin’ Beats, които се качва до първо място на официалните класации. Пак напомням, става дума за ерата, в която се налага да продадеш стотици хиляди копия от проекта си, за да се добереш до представителните места на чартовете!

Кадър от новото шоу, с което дуото пристига у нас на 10 октомври

30 години по-късно вече не е трудно да кажем какво точно вкара The Chemical Brothers в мейнстрийма. А именно – разбиването на пуританското мислене за границите на възможното смесване на рап с техно и рок. Бързи хип-хоп бийтове с отровни тежки техно звуци, гарнирани с рок атаката от синтезатора на Роуландс, който звучи като разакордирана електрическа китара.

Дебютният албум на дуото Exit Planet Dust, който излиза през 1995-а не просто оставя отпечатък в музикалната история, но

слага и началото на цял нов жанр – биг бийт


в който смело крачат и легендите The Prodigy.

The Chemical Brothers бързо успяват да надскочат рамките на големия, но все пак ограничен британски пазар, като пускат MTV разбивача Setting Son и поставят на колене Америка. Успяват да продадат 700 000 копия зад Океана и покоряват младата демокрация заедно с колегите си от The Prodigy, като стартират една посттехно вълна в САЩ. С развитието на високите технологии и липсата на дълбоки музикални традиции в Америка обаче биг бийта не просъществува много на пиедестала си, след като следващите групи бързо комерсиализират стила и започват да продават бийтовете си на рекламни компании. The Chemical отказват да правят това. Все пак, само няколко години по-рано са свикнали да получават обаждания от групи като Metallica, които искат да им направят ремикси, а не от високо ниво мениджъри в бездушни корпорации.

В началото на Mилениума двамата се опитват да променят стила си, да станат по –зрели, което във Великобритания е прието малко по-радушно отколкото в САЩ, където продажбите им падат главоломно. Но, както се казва – преди изгрев е най-тъмно. За феновете Том и Ед са изгубили посоката. Или мислят така поне до 2005 г, когато излиза  Push the Button и 2007-а с We Are the Night, и


двата отличени с "Грами" за

най-добър електронен албум


И докато дуото се е превърнало отдавна в световен музикален феномен и диктатори на музикалната сцена, въпреки високите технологии, извиращата от всякъде информация и папарашки лов, до ден днешен информацията за Том и Ед извън работата им в The Chemical Brothers остава повече от оскъдна. Официалните им биографии водят само към страници за групата, личният им живот е обвит в мистерия и само кратки проблясъци дават минимална информация за него. Като например фактът, че Том е женен и има три деца, а Ед все още е ерген.


Единствената му известна връзка е

с певицата Лили Алън


с която излиза през 2007-2008 г. Преди 5 години именно той сложи край на живите участия на The Chemical (за щастие явлението се оказа много временно), за да се отдаде на академична кариера на преподавател. Всичко това като, че ли е единствено и само доказателство и повод The Guardian да напише за музикантите „The Chemical Brothers никога не са претендирали да се звезди. Те са просто обикновени хора, които правят необикновена музика“.

В дискографията си освен ужасно много номер 1 албуми и сингли двамата имат и два саундтрака – на трилъра „Хана“ от 2011 г. и на „Игри на глада: Сойка присмехулка“ от 2014 г., за който пишат песента This Is Not a Game.

Третият член на дуото

Адам Смит е с Том и Ед от самото начало на групата

Когато през 2014 г. Ед Симънс обявява оттеглянето си от турнетата на The Chemical Brothers, за да работи като университетски преподавател, тогава той заявява „Това не означава, че се разпадаме. Все още сме твърде много заедно, записваме нови неща, правим диджей сетове. Просто обиколките не се вписват в плановете ми за академична работа“. И веднага бърза да уточни, че Том Роуландс ще продължи да изнася концерти с визуалния директор на групата Адам Смит. Именно той е от самото начало с The Chemical Brothers, известни като бандата с най-доброто шоу в света. Смит е директор на компания Vegetable Vision. „Той прави нашата мултимедия от най-първото ни участие в клуба на Анди Уийтерол и определено е третият член на групата“, заяви преди време Роуландс. Адам е и „виновникът“ у нас да пристигнат 7 ТИР-а с техника за концерта, защото не можем да набавим аналози на българска земя. Грандиозно шоу, което ще видим съвсем скоро, включва огромна въртележка, която те кара да „изгубиш контрол” по време на парчето EML Ritual и гигантски роботи, които стрелят с лазерни пушки докато звучи хитът Hoops. Огромни човешки холограми, порой от лазери, формирани в 3D мапинги са само част от останалите ефекти плод на фантазията на Смит.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.