Терорът на дупките

Терорът на дупките

Само който не кара редовно автомобила си по малките пътища в България, той не знае какво е това терор на дупките. За последните 25 години сигурно милиарди левове са отишли за ремонт на колите и за смяна на гуми. Вярно, от това може би печелят търговците и автомонтьорите, но в крайна сметка и те пътуват с возилата си по същите приличащи на лунна повърхност шосета.


След промените ни обещаваха какво ли не, включително и пътища като в богатите западни страни. Още чакаме това да се случи. Публична тайна е, че поне две трети от шосетата ни и дори част от аутобаните плачат не за какъв да е, а за основен ремонт. Дори в съседна Сърбия, чиито пътища бяха направени на салата от бомбардировки в края на миналия век, са в много по-добро състояние от българските. Балканската държава все още не е част от Евросъюза и не може да ползва големите субсидии да строеж и ремонт на пътища.
Тези дни наводнение отнесе част от шосето, станало причина преди няколко години Брюксел да ни спре парите за пътни проекти. В такъв случай естествено е да се запитаме за качеството на строителството, а не само за братските сделки, „прославили” ни в ЕС. Вече над 7 години сме в Общността, а имаме само 2 цели автомагистрали, като едната (между Перник и София) е с дължина колкото на някое късо авеню в Ню Йорк. Думата сега обаче не е за мечтаните ни аутобани, които като им завършим строителството в единия край, започваме да ги ремонтираме от другия.
Малките пътища в родината са почти 20 000 км и ако ги ремонтираме със същите темпове като сега, то може би още поне век няма да успеем да се отървем от дупките по тях. Немалко от тях обаче са грижа на общините, които нямат пари да купят боя, за да им начертаят осевите линии, та какво остава да ги поддържат в нормално състояние. Държавата обикновено казва, че няма пари, но по същите тези изровени пътища всеки ден пътуват стотици хиляди български граждани и нерядко буквално рискуват главите си. Нима човешкият живот не си струва да се изхарчат повече пари от хазната?
Типично по нашенски сме евтини на брашното и скъпи на триците. В богатата Америка за разбрали, че навременната поддръжка на шосетата и текущите им ремонти излиза от 4 до 14 пъти по-евтина от основната реконструкция. Тази операция се налага едва когато пътят съвсем не става за нищо, какъвто е и нашият случай. А може би това е и целта на някои чиновници ­ да не се напъват много и да поддържат шосетата, а да чакат да се разбият и да правят търгове за основен ремонт. Комисионата за по-голяма поръчка ще е по-дебела. Така почти до нула се свеждат шансовете ни скоро да пътуваме по-нормални пътища, преди да успеем да се качим на автомагистралата. В един момент обаче трябва да излезем от нея и отново да си чудим коя дупка първо да заобиколим, за да не си потрошим колата или главата.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

НАЙ-ГЛЕДАНИ