Пътят на терористите уж бил заобиколил България. Аз пък виждам ежедневно на пътя камикадзета, при това на талази. Само че сме свикнали да ги наричаме другояче - недобросъвестни пешеходци.

Някой решил, че е шотландски боец, дарен с безсмъртие, друг, че е човек ала в „кожата“ на терминатор и е по-здрав от ламарината, на трети пък му е кеф да си прави лаф мухабет, докато пресича на червено, или просто са му криви всички шофьори и са длъжни да му козируват. Като правя изричното уточнение, че подобни екземпляри са си повярвали, че имат нужните способности както да крачат по улиците, така и да сядат зад волана, все пак стигам до извода, че общото между тези камикадзета е, че застрашават здравето и живота на всички участници в движението, включително своя. Досущ като терористите, са напълно реална невидима заплаха за всекиго, защото са навсякъде между нас. И току-виж, ако се врежат в теб, а ти предотвратиш масов самоубийствен атентат, избягвайки верижна катастрофа и даже оцелееш зад волана, лепват ти има-няма 20 години, та с живота ти пак е свършено. Не една или две човешки съдби бяха съсипани от спринтьори, повярвали в способностите на непознат, че ще ги мерне в последния момент в тъмнината, изскачайки на зебрата или притичвайки през столичното „Цариградско шосе“, а защо не и през Южната дъга, където на колите им е разрешено да летят с 80 км/ч. Ами ако този зад волана се е почерпил и не знае, че на теб явно ти е писнало от живота?! Парадоксът, че полицията респектира шофьорите и дори колоездачите с дрегери, а пешеходците могат да пропълзят на четири крака през „Дондуков“, не спасява човешки животи. Напротив! И не зная как ги виждат нещата терористите, но при всички случаи не си заслужава да затриеш с неадекватното си или нехайно поведение и себе си, пък и още няколко души, заради миг невнимание или повечко тестостерон.

Все пак има светлина в тунела... Полицаите явно са взели присърце отявления проблем с камикадзетата, които сякаш са решили да подновят позатихналата след разветите от джигитите бели знамена война по пътищата. Само за месец са друснали акт на 1148 съгрешили пешеходци. И вероятно са предотвратили не малко самоубийствени атентати. Казвам го даже с увереност, защото проследих внимателно как се превъзпитават и потенциалните убийци зад волана. Преди осем години тогавашната, а и настояща опозиция в парламента роптаеше неистово срещу драстичното завишаване на глобите. Само че точно тези солени глоби в съчетание с камерите на КАТ, след монтирането на които поутихна емблематичната фраза: „И кво праим ся?“, намалиха наполовина жертвите по пътищата. Та да се надяваме, че камикадзетата, избрали да се придвижват пеш, няма да прежалят ей така глобите от 10 до 50 лв.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Хосписът като социално-терапевтичен мол

Хосписът е социално-терапевтичен мол. Тази находчива метафора е използвал председателят на Националната асоциация на хосписите в България д-р Димче Миладиноски. Като се замисли човек, определението е право в десетката. За немощните възрастни и болни хора в подобни здравни заведения трябва да се полагат всестранни грижи – не само медицински, но и чисто практични – хигиена, храна, дори психология.

Хитрите изборни свраки

Очаквано, управляващите биха отбой за предизвикалия обществено недоволство Изборен кодекс, приет прибързано от депутатите миналата седмица. Причините да се стигне до това отстъпление, преди още президентът да е наложил вето, са няколко: едната е, че ще бъде бойкотирана работата на парламента.