Теодор Трихина изтощавал плътта си и заприличал на мъртвец

Теодор Трихина изтощавал плътта си и заприличал на мъртвец

Вижте кои трима светци почита църквата

На 20 април църквата ни почита преп. Теодор Трихина, Св. Григорий и Анастасий, патр. Антиохийски.

Преподобният Теодор Трихина, тоест власеничник, бил син на богати родители и произлизал от град Константинопол. Като изоставил заради Бога родителите си, богатството и славата, той напуснал отечеството си и приел монашество в един пустинен манастир.

Тук той водел толкова строг начин на живот, че твърде много изтощавал плътта си, и заприличал по лице на мъртвец. В продължение на цели нощи стоял на молитва и въпреки студа никога не покривал главата си и носел само една бодлива космата дреха, за което и бил наречен власеничник, или Трихина. После на негово име започнал да се назовава и манастирът, в който светецът прекарал своя суров живот. За подвизите си свети Теодор получил от Бога власт над бесовете и като извършил много чудеса, с мир си отишъл при Господа. Той вършел чудеса не само приживе, но и след преставянето си, защото от неговите свети мощи изтичало благовонно целебно миро, с което за слава на нашия Бог Христос се лекували много болести и били прогонвани нечистите духове.

В тридесет и петата година от царуването на император Юстиниан Велики (царувал от 527 г. до 565 г.), след кончината на Антиохийския патриарх Домн Младши (управлял патриаршеската катедра от 546 г. до 560 г.), на патриаршеския престол встъпил Анастасий, наречен Синаит поради това, че бил взет за светителската Катедра от Синайската планина.

През това време в Църквата започвали смутове по повод на неблагочестивото мъдруване на някои личности относно Божествената Христова плът, а именно - че по време на пребиваването на Спасителя сред хората до Неговите доброволни страдания, плътта Му сякаш не била изпитвала страдания, не се подчинявала на природните потребности и едва ли не нашият Господ Иисус Христос приемал храна и питие допреди страданията и възкресението Си по същия начин, както Той вкусвал, когато се явявал на апостолите Си, след възкресението (към такива мисли се придържали така наричаните еретици автардокети, от гр. "нетленни", отрасъл на ерестта на монофизитите). Това нечестиво мъдруване се зародило в Константинопол. Подробно за него е написано в житието на свети Св. Евтихий, патриарх Константинополски.

Към това еретическо мъдруване отначало се присъединил и съблазненият от еретиците император Юстиниан (но после той изоставил тази ерес), който и искал да издигне това еретическо учение в догмат на вярата. Вследствие на това в църквата настанало такова голямо объркване, че бил свален от патриаршеския престол патриарх Евтихий, който се възпротивил на ереста.

Всички, които поради незнанието си се колебаели дали да приемат това учение, или не, чакали съвет и указания от анти-охийския патриарх Анастасий Синаит, тъй като свети Анастасий бил мъж твърде запознат с Божественото Писание, твърд в изповядването на православната вяра и свят по живот. Еретиците положили всички усилия, за да привлекат свети Анастасий на своя страна, с надеждата, че ако той е благосклонен към тяхното учение, всички православни ще последват примера му. С тази цел те се обърнали за помощ към царя, но не постигнали успех, тъй като свети Анастасий писмено изобличил царя за неговата заблуда. Също така той изпратил свои пастирски послания и по всички Сирийски области до духовенството и миряните, като ги поучавал да се пазят от споменатата ерес. Освен това в Антиохия той ежедневно поучавал в църквите, като повтарял апостолското наставление: „който ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде" (Гал. 1:8).

Като научил за всичко това, император Юстиниан се разгневил срещу светейшия патриарх и поискал да го свали от престола, както и Константинополския патриарх Евтихий, но изведнъж почувствал, че се приближава смъртта му и се отказал от намерението си. Умирайки, царят се покаял за ереста и написал в завещанието си патриарх Евтихий да бъде върнат от заточението на своята катедра. Така Юстиниан умрял в разкаяние и бил причислен към благочестивите царе; а в Църквата отново се въдворил мир.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.