А грометеорологичните условия през първата половина на месец януари се характеризираха с наднормени температури на въздуха в по-голямата част на страната и отсъствие на валежи.
Агрометеорологичните условия през първата половина на месец януари се характеризираха с наднормени температури на въздуха в по-голямата част на страната и отсъствие на валежи.
Средните денонощни температури на въздуха за периода варираха между минус 0,3°С в София и 3,6оС във Варна. Най-топло е било във Варна, Бургас, Сливен, Пазарджик, Пловдив, Враца и Видин със средни температури по-високи от 2,5°С. Отклонението на температурите от нормата за месец януари е положително навсякъде, с изключение на Благоевград и Елхово. По-топло от нормата е било в Северозападна България, с отклонения достигащи 2,6°С във Враца и Видин. Отчетеното отклонение на средните денонощни температури в Южна България, и по-конкретно в Кърджали, Хасково и Ст. Загора е под 1°С.
За последните 30 години е установено, че съществува тенденция за повишение на средната денонощна и средната месечна температурата на въздуха през зимните месеци на цялата територия на страната. Тази тенденция има различно проявление във времето и пространството. През декември и февруари има райони в които не са отчетени положителни аномалии. През декември само в Югозападна България е по-топло от нормата. През януари средните температури на въздуха са по-високи от нормата в цялата страна. През февруари, по-топло от нормата е в Северна България. По-високите януарски температури, обаче не променят характеристиката на месеца, като най-студен. Той остава най-студения месец в годината. Януари е месецът с най-голям брой случаи с регистрирани екстремни стойности на минималните температури на въздуха. Броят на дните с минимални температури по-ниски от -15°С и -10°С, считани за критични и лимитиращи условията за презимуване в температурно отношение, в сравнение с останалите зимни месеци е най-голям. През последните 30 години средният брой дните с минимални температури по-ниски от -15°С в Северна България е 4, а в Южна броят им е 3. Същата тенденция се наблюдава и при средния брой дни с температури по-ниски от -10°С. В Северна България този брой е 30, а в Южна, броят на тези дни е 20.
Най-опасни за земеделските култури са случаите, в които минималните температури на въздуха са били по-ниски от -15оС за повече от 3 дни. Броят на тези случаи в Северна България е най-голям в Севлиево, 26 и Кнежа, 20. В североизточна България този брой варира между 3 в Шумен и 12 в Алфатар В Южна България, най-голям брой такива случаи са регистрирани в Чирпан, 14.
Сумата на падналите през първата половина на януари валежи е незначителна. Продължителната есенна суша, поднормените количества на валежите през декември и отсъствието на валежи през първата половина на януари повишават риска вегетационния сезон да започне с осезаем дефицит на почвени влагозапаси по целия профил на еднометровия почвен слой.
Прогнозата за времето през предстоящата седмица се характеризира с постепенно разсейване на мъглите, но ще бъде облачно. Само на изолирани места ще превали съвсем слаб сняг, по Черноморието - слаб дъжд. В понеделник ще се появи слаб вятър от север-северозапад, а във вторник и ще се усили до умерен. Облачността ще се разкъса и намалее до слънчево време. В сряда ще остане ветровито, с променлива облачност. Минималните температури ще са по-ниски, дневните ще се повишат чувствително, но за кратко. Към края на деня ще започне застудяване. В четвъртък ще преобладава облачно време, вероятността за валежи е малка. Ще бъде ветровито и сравнително студено. В петък вятърът чувствително ще отслабне, до вечерта ще се смени с югозападен. Облачността ще се разкъса и ще намалее. През почивните дни ще бъде сравнително топло, но през втория ден ще има повече облачност, а вероятността за валежи се увеличава.
Времето през седмицата ще бъде подходящо за извършване на сезонните работи на полето – почвообработки и в овощните градини – резитби.
Проф. д-р В. Казанджиев
Доц. д-р В. Георгиева
НИМХ
Монитор
