"За величието на една нация и моралния й прогрес може да се съди по отношението й към животните". Тази забележителна мисъл принадлежи на великия Махатма Ганди.

Ако ние, българите, решим да измерим моралния си прогрес според нея, резултатът би могъл да ни разплаче. Нещо повече, би следвало да ни засрами.

Как иначе да си обясним, че в XXI век много нашенци се отнасят към всяка живинка, която не се стриже, не се коли и не се дои, като към вещ непотребна, която изисква само разходи, затова трябва да бъде унищожена. Ето например тези дни във Велико Търново се е появил поредният зоофоб, който умъртвява улични котки по най-жесток начин. Помним случая на кучето с отрязаните крака. В Югоизточна България все още изпълняват дивашкия обичай на тричене.

В същото врeме, ако гражданин, станал свидетел на насилие над животно, набере единния телефонен номер 112, по – вероятно е да не бъде изпратена полиция на мястото на престъплението. Да, на престъплението. Защото измъчването на животни от няколко години е инкриминирано като престъпление по три члена на Наказателния кодекс. От 1 януари до момента са подадени близо 100 сигнала за подобно деяние. От декември миналата година до сега има издадени 20 съдебни решения. Въпреки тези цифри не всички мъчители и убийци на четириноги, пък и на птици, са получили заслуженото наказание.

Защо тогава осъдените са толкова малко?

Причини много, но основната е трагикомична. Оказва се, че когато човек позвъни на телефон 112, за да съобщи, че комшията му по двор дере жива котка на дувара например, операторката дълго ще го разпитва, докато накрая съчувствено ще му сподели, че не е наясно към коя графа от зададения електронен модел да отнесе деянието, за да го запише. А оттам насетне, пак неясно за нея, към кого да се обърне.

По тази причина дори кварталният да е на две пресечки от дувара на мъчителя, онзи ще одере котката, че и жива ще я зарови и никой няма да разбере.

Затова се предвижда да бъде създаден отделен горещ телефон, на който хората да се обаждат само за инциденти с животни. Това безспорно е похвално. Ще се осигурят още работни места, а служителите при добра организация и обучение биха могли да вършат добра работа.

Въпросът обаче е като цяло да се промени работата и експедитивността на работещите на тези телефони. И сега се случва от 112 да задават откровено тъпи въпроси и още по-тъпи съвети, които само губят време, но не помагат никак да бъде осуетено престъпление. Нагледен пример: Очебийно пиян влиза със залитане в автомобила си. Прави няколко неуспешни опита да запали колата. Звъня на 112, съобщавам адрес, а от там ми казват, че не са наясно към кое РПУ е адресът, но ме съветват да наблюдавам пияния и ако потегли, да намеря дежурни полицаи, на които да съобщя. Втори пример: Тийнейджъри със скейтбордове се спускат между колите по наклона на оживен столичен булевард. Звъня. Операторката ме пита за адреса. Казвам й в коя отсечка от булеварда се движат младежите. Отговаря ми, че не може да приеме сигнала, защото не давам точен адрес с номера на улицата.

Оказва се, че 112 не работи за хората, какво ли остава за животните. Да се надяваме, че новата линия няма да работи по същия начин.

 

 

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (6 - 10 май)

След всички таланти, избуявали през годините, българинът доказа, че е достигнал до съвършенството и покрива напълно идеала за многостранно развитата личност. Потвърждението за това дойде в дните, в които даже пълните атеисти се развихриха по темата за папското посещение и религиите.

Седмичен мониtоринг (22 – 26 април)

30 милиона яйца няма да изкукуригат и изкудкудякат по Великден. Тъжна новина и не съвсем. Всяка уважаваща себе си кокошка е наясно, че е важно не снасянето на яйцето, а откудкудякването му. Едни „репортери без граници“ вече се отчетоха предвеликденски с мощно кудкудякане, след като снесоха поредната кошница запъртъци, вапцани с черна боя.