Тежката стъпка на лекомислието

Тежката стъпка на лекомислието

Как се измерва цената на един човешки живот? В литри гориво, в спестени минути или в изпреварени коли? Защо войната по пътищата става все по-жестока, сякаш той не е един подарен ни миг във вечността, а просто игра, която смятаме, че можем да превъртим? Колко хора трябва да си отидат, за да бъдем малко по-предпазливи и да се почувстваме малко по-смъртни?

Изглежда сякаш често дори не осъзнаваме какво вършим, улисани във всекидневните ни грижи и притеснения. Ядосани – от пътя, от шофьорите, от времето, което сякаш лети, от ангажиментите и от работата, ние натискаме газта, докато умът ни е на автопилот. Засилваме се по пътя, сякаш той е писта, а сигурността ни е гарантирана – независимо дали ще влезем в насрещното, или ще изпреварим редица от коли. Тази безотговорност обаче си има цена – по-висока, отколкото сме склонни да платим. За да спестим минутка-две или да изкараме яда си от „тъпите бавни шофьори“, ние жертваме живота си.

Завинаги се простиха с него четирима участници в меле на пътя, които никога няма да стигнат там, накъдето са се запътили. Всичко това заради необмислена постъпка на шофьора на една от колите. По информация от полицията той е навлязъл в насрещното при опит да изпревари движещите се пред него коли. Така не само той, но и невинните хора в блъснатата кола, стават жертва на лекомислието.

Това обаче не е единичен случай. През годините сме се нагледали на много подобни, в които са умирали млади хора, родители, деца, баби и дядовци. Нечии близки, които никога няма да прегърнат семействата си. Отишли си – внезапно, бързо, трагично и ненужно, под тежката стъпка на нечие невнимание, на нечии тиктакащ часовник.

Мястото на трагедията също е добре познато – дълги са черните хроники, белязали пътя край село Микре. Хората разказват с ужас как винаги се страхуват да пътуват там, защото той прилича по-скоро на писта – шофьорите летят и засичат останалите, без капка толерантност. Някои дори го определят като Бермудски триъгълник.

Какво обаче е решението? Очевидно да очакваме шофьорите сами да се вразумят и да спрат със зулумите на пътя е крайно нереалистично, та дори и утопично. Полицията обаче би могла да вземе предвид концентрацията на пътнотранспортни произшествия в участъка и да разположи екипи, които да подпомагат движението и да „пазят страх“ на безразсъдните водачи. Изглежда не опасността от настъпването на трагедия, а „шубето“ от глобата биха могли да отрезвят човека зад волана...

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.