Теглим до 6.8 млрд. лева нов държавен дълг годишно

Теглим до 6.8 млрд. лева нов държавен дълг годишно

Борчът ни стига близо 30% от БВП до 2023 г.

От 2021 г. до 2023 г. е предвидена възможност за поемане на нов държавен дълг в рамките на 4.5 - 6.8 млрд. лв. годишно. Това е записано в проекта на Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2021-2023 г., публикувана за обществено обсъждане.

Планираните суми превишават погашенията по дълга, които ще са в размер от 1.1-3 млрд. лв. Причина за това е необходимостта

да се покрият планираните дефицити в бюджета

на страната. Припомняме, че в от публиквания законопроект за държавния бюджет става ясно, че дефицитът на касова основа през 2020 г. ще е в размер от 4.4% от БВП, а догодина ще спадне на 3.9% от очаквания БВП.

Тригодишната стратегия се разработва ежегодно, заедно с представения вече държавен бюджет и промени в данъчните закони. Документът описва приоритетите в дълговата политика и възможните рискове пред макроикономически показатели като БВП, безработица, инфлация и други. В следващите 3 години основната цел ще е да се финансира планираният недостиг в бюджета, както и да се намалят разходите за обслужване на дълга в средносрочен аспект. Това ще стане чрез

предоставяне на високоликвидни дългови инструменти

с различен матуритет и с усвоявания по държавен заем. От финансовото министерство обаче изтъкват, че по отношение на финансирането на инвестиционни проекти и програми с държавни заеми ще продължи да се прилага консервативен подход.

Очакванията са до края на периода отношението дълг - БВП да достигне 28.2%. През тази година показателят ще е 23.5%, а през следващата – 25.6%. Държавният дълг към края на 2020 г. ще достигне 28 млрд. лв. За сравнение, в края на 2019 г. сумата е 22 млрд. лв. Въпреки ръста, стойността е под предвидения праг в бюджета за тази година, който е 31.5 млрд. лв.

Както бе записано в есенната прогноза на финансовото министерство, българската икономика ще се свие с 3% през тази година. Заетостта ще намалее с 2.6%, а безработицата ще достигне 5.6 на сто.

Средногодишната инфлация се прогнозира да бъде 1.4%.

Вземането от фирми ще нарасне с едва 0.6%, а това от домакинства – с 5%.

През следващата година икономиката ни ще се възстанови постепенно, като отчете 2.5% ръст. Потреблението на домакинствата пък ще надмине нивата от 2019 г. заради по-голям доход и ръст в заетостта. Растежът на БВП през 2022-2023 г. ще е съответно 3 и 3.2 на сто. Заетостта постепенно ще започне да се възстановява, като за 2021 г. ще се увеличи с 0.9%, а през 2022 г. С до 1.5%. Достигане на броя на заетите наблюдаван през предкризисната 2019 г., се очаква да се случи едва през първите месеци на 2023 г. Прогнозира се коефициентът на безработица отново да възстанови низходящия си тренд. Още в следващата година ще има

възстановяване на пазара на кредити

Ръстът във фирменото кредитиране ще е близо 1.9%, а в това на потребители – 5.6%. Предвижда се в периода 2022–2023 г. ускорението в растежа на кредита за частния сектор плавно да продължи, както за предприятията, така и за домакинствата, в синхрон с възстановяването на вътрешното търсене. Общо годишното нарастване на вземанията от предприятия ще се ускори до 3.8% и 4.6%, съответно през 2022 и 2023 г. Годишният растеж на вземанията от домакинства през 2022 и 2023 г. ще бъде съответно 6.7% и 6.9%. Общо растежът на вземанията от частния сектор в края на 2023 г. ще бъде 5.5%.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.