О т 3000 до 100 000 лева и нагоре могат да глътнат декорите за една постановка в театъра или операта в зависимост от епохата и жанра й, режисьорската и сценографската концепция и финансовите възможности на институцията. Няма практика в България „одеждите“ на спектаклите – тоест декорите и костюмите, да се застраховат самостоятелно. Те са подсигурени чрез цялостната застраховка на сградата на театъра и неговото имущество. Застраховани са и онези, които ги произвеждат и ползват – персоналът на техническите служби и актьорите. Така че ако театърът изгори, а заедно с него и декорите, застрахователите ще платят обезщетение, но ако изгори или се съсипе само декорът, това си е проблем и грижа на самия театър, обясняват директори на трупи.
От няколко хиляди до няколко милиона лева възлизат тези годишни застраховки на храмовете на Мелпомена у нас. За част от големите столични театри те се вместват в рамките на няколко десетки хиляди, докато за други като Сатиричния се измерват в милиони. За Народния театър „Иван Вазов“ сумата само за застраховка на сградата е 6 000 000 лева. Няколко милиона, разделени на два пъти годишно, вече внасят за застраховки и от Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“ в Пловдив, чиято сцена през 2013-а бе унищожена от пожар, включително с част от декора за постановката „Възвишение“ по романа на Милен Русков. Три години по-късно пораженията бяха напълно възстановени, но след тази „обица на ухото“, след мащабния ремонт и преоборудването с най-модерна техника голямата и малката сцена вече се застраховат на реална балансова стойност, включваща и стойността на мегаремонта, разкрива за „Монитор“ главният счетоводител на театъра Галина Калева.
И без бедствия и аварии декорите
подлежат на постоянна реанимация
която си поема театърът, обяснява директорът на академичната трупа Мариус Донкин. Особено при по-стари и дългогодишни спектакли като „Пигмалион“, „Г-н Ибрахим и цветята на Корана“ и др. над тях периодично работят майсторите от тапицерските, железарските, дърводелските ателиета към Народния. Изобщо лекуването им е постоянен процес, защото металът ръждясва, дървените сглобки се отпускат... В складовете под сградата на „Иван Вазов“ декорите трудно издържат, защото отдолу текат подземни води и там е много влажно, заради което сценичната „мебелировка“ мухлясва и често трябва да се кашира. По-добри са условията в складовете за декори в местността Къро.
„Постановъчният ни стил е да се стремим да сме икономични, но понякога сценографите започват да се разпростират като в имперски театър“, шеговито коментира директорът Донкин, като уточнява, че максимумът за постановъчни (сценография, костюми, реквизит) при тях е 25-30 000 лева. Най-скъпо е излязла визията на някои спектакли, реализирани във времето, преди той да седне на шефския стол: например въртящият се в няколко равнини декор, наподобяващ раковина в „Процесът против богомилите“ и „Хамлет“, където на сцената има 14-16 тона желязо. Най-скъпият в това отношение спектакъл е „Хамлет“ - 80 000 лева, потвърждава зам.-директорът по техническата част инж. Емил Марков. „Полет над кукувиче гнездо“ е също от скъпоструващите с 66 000 лева.
Най-новият хит в Народния – „Един безумен ден“ по „Сватбата на Фигаро“ от Бомарше, има кралска визия, която обаче не е коствала баснословни суми. Декорът там е 9500 лева, импрегнацията за него и мебелите – 4800, а разкошните костюми – 10 550 лева. Обикновено във всеки театър
съотношението между разходите за костюми и тези за декори е 1:2
По-голямото перо са декорите, но „Сватбата на Фигаро“ прави изключение. Благодарение на въображението и изобретателността си сценографът Елена Иванова е постигнала богато изглеждаща „опаковка“, използвайки ефектни памучни и изкуствени бродирани покривки за костюмите. Под нейно ръководство 50-те уникални костюма (за всеки от дамските са изразходвани по 30 м различни тъкани) са изработени в ателиетата на Народния само за месец. „Ако не беше еуфорията, която цялото представление носи, нямаше да забележите чак толкова красотата на костюмите“, скромно отбелязва тя.
Директорът на общински театър „София“ Ириней Константинов също е застраховал по правилата имуществото на театъра и служителите. „Застраховката е направена на база стойността на имуществото, което е много по-високо оценено от сумата за застраховка“, разяснява принципът той. „Но ако чига (подемник от сценичната механизация – б.а.) пробие декор или изгорят костюмите на „Анна Каренина“, това си е наш проблем, застрахователят не изплаща тези загуби“, посочва пример Константинов. Екипът му е имал случай при гастрол в Скопие да се изкриви кръгът от сложната сценография на „Парижката Света Богородица“, но са го поправили със собствени сили. Най-скъпият декор при тях е именно този от спектакъла на Лилия Абаджиева по безсмъртната творба на Виктор Юго – почти 25 300 лева. Съдебната зала от „Нощта на 16 януари“ възлиза на близо 15 400 лева, а високият и технологично, и в метри декор на „Франкенщайн“, символизиращ алпийски глетчер, е за над 10 000 лева. Най-скъпи там (много повече от съответния декор) са костюмите за 7-те героини от „Тирамису“, защото са от световни марки. Театърът ги ползва на базата на спонсорски отношения, но реалната им цена е към 16 000 лева. „При всеки проект имаме план-сметка колко от общия бюджет да отиде за декор и костюми“, допълва информацията Ириней Константинов. А практиката показва, че като цяло разходите за изработване на сценографията и костюмите са
незначителен дял в общия бюджет
на всеки един театър или опера – едва 4-5%. Много повече разноски отиват за заплати, хонорари, режийни...
В Сатиричния театър най-много средства са вложени във визията на комедията „Да, г-н премиер“ от сър Антъни Джей и Джонатан Лин – около 24 000 лева. Тъй като става дума за британски премиер, за сцената са закупени мебели тип „Честърфийлд“, но произведени от български фирми, обяснява директорът Калин Сърменов. Той не крие, че има и „рискови“ декори, но професионализмът на онези, които боравят с тях, ги прави удобни и сигурни. Декорите за заглавията от актуалния афиш се съхраняват в складовете в сградата на Сатирата на ул. „Стефан Караджа“, които са прясно ремонтирани, с обновена настилка и отлични условия за работа и поддръжка. Онези, които не се ползват в момента, са „командировани“ в склад в квартал „Слатина“.
Няма спор, че най-разкошните спектакли са на сцената на Софийската опера и балет. За „тежката артилерия“ в репертоара – Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на Нибелунга“, „Дон Карлос“, „Княз Игор“ и др., се правят по 150-200 костюма и с декорите сметката излиза от 50 000 до 200 000 лв. на постановка. Не им отстъпва и мюзикълът Mamma Mia! с декор като картичка от гръцки остров, включващ вятърна мелница, лодката, плаваща в морето, и други механични екстри, с помощта на които интериорът се трансформира в екстериор и обратно за броени секунди.
Монитор
