Татяна Дронзина: Никой днес няма работещ модел за страни като Афганистан

Татяна Дронзина: Никой днес няма работещ модел за страни като Афганистан

  • На карта е заложена азиатската политика на Съединените американски щати
  • Огромните ресурси, вложени от САЩ, доведоха до подобрение в здравеопазването, образованието, може би и правата на жените
  • Рано е да се отговори на въпроса ще има ли сериозна бежанска вълна и кога

Нито САЩ, нито който и да е друг днес разполага с работещ модел на национално строителство в страни от типа на Афганистан – модел, без който не може да има истинско постконфликтно възстановяване. Това каза проф. д-р по политически науки Татяна Дронзина в интервю за "Монитор". 

- Проф. Дронзина, прибързано ли бе изтеглянето на силите на САЩ от Афганистан?

 - Така зададен, въпросът не е пълен и не е съвсем точен. Правилната му формулировка би трябвало да включва продължението "прибързано или не за кого”. Ако за света връщането на талибаните изглежда като епизод от кошмарен сън, за САЩ то далеч не е такова. Изтеглянето на американския контингент бележи края на една двадесетгодишна война, най-дългата в историята на страната, която беше насочена срещу международния тероризъм. Но целите на САЩ вече отдавна надхвърлят този рубеж. Китай, Индия, Иран, Пакистан и Русия - четири ядрени сили, две азиатски и световни мегаикономики и един яростен многогодишен противник - всички те по един или друг начин са свързани с бъдещето на Афганистан. Отношенията на Америка с всяка една от тях зависят от преговорния процес, който ще се случи или не. На карта е заложено нещо много повече от антитероризма или двустранните отношения – на карта е заложена азиатската политика на САЩ. От гледна точка на американския интерес администрацията на Байдън трябваше да изтегли войските в съответствие със споразумението, което администрацията на президента Доналд Тръмп подписа с талибаните през февруари 2020 г., но това трябваше да стане като част от координирана регионална стратегия, осъществявана заедно с регионалните сили. Именно нежеланието на САЩ да сътрудничат с тях доведе до това, че страната, която изразходва милиарди долари, в крайна сметка се оказа без рамка за управление на регионалните напрежения. Стратегията на администрацията на Тръмп за Афганистан и Южна Азия дори не споменава Китай, Иран или Русия, въпреки че и трите са споменати в Стратегията за национална сигурност от декември 2017 г. Когато през 2018 г. реши да преговаря за изтеглянето на военния контингент, администрацията на Тръмп установи, че тези страни вече са ангажирани в мирни преговори чрез т.нар. Московски процес. В резултат трябваше да инициира сътрудничество с всички тях, за да осигури изтеглянето си по най-добрия начин. Остава, разбира се, големият въпрос дали онова, което е най-добро за САЩ, е най-добро и за света. Аз лично дълбоко се съмнявам. Нито САЩ, нито който и да е друг днес разполага с работещ модел на национално строителство в страни от типа на Афганистан – модел, без който не може да има истинско постконфликтно възстановяване.

 - Къде сбъркаха в такъв случай американците?

 - По официални данни правителството на САЩ изхарчи 145 милиарда долара в опити за възстановяване на Афганистан, неговите сили за сигурност, държавни институции, икономика и гражданско общество. Министерството на отбраната изразходва 837 милиарда долара за бойни действия, по време на които 2443 американски и 1144 съюзнически войници бяха убити, а 20 666 американски войници - ранени. Най-малко 66 000 афганистански войници и повече от 48 000 афганистанци загубиха живота си; броят на ранените е около 75 000. Огромните ресурси доведоха до подобрение в някои области – общественото здравеопазване, майчиното и детското здраве, образованието, може би и правата на жените. През 2018 г. продължителността на живота скочи от 56 на 65, което е увеличение с 16%. Между 2000 и 2019 г. смъртността на децата под пет години се понижи с повече от 50 процента. Между 2001 и 2019 г. индексът на човешкото развитие в Афганистан се е увеличил с 45 процента. Между 2002 и 2019 г. афганистанският БВП на глава от населението почти се удвои, а общият БВП почти се утрои. Между 2005 и 2017 г. грамотността сред 15- до 24-годишните нарасна с 28 процентни пункта сред мъжете и 19 пункта сред жените главно поради увеличаването в селските райони. Още през 2002 година обаче Световната банка предупреди САЩ, че се наемат да възстановяват страна, която е преживяла две десетилетия съветска окупация, гражданска война и произвола на талибаните. Да не говорим, че не разполагаха с кохерентна стратегия за това какво искат да постигнат. Те създадоха нереалистични очаквания в нереалистични срокове. Американците бяха победени от необузданата корупция, която сами създадоха, съдейки за  резултатите на своята работа по вложените средства, а не по постигнатите резултати. Вместо да правят нужното за страната, те реализираха собствените си идеи за промяна. Но културната и политическата действителност на общество като афганистанското не се поддава толкова лесно на модифициране. Не бяха положени достатъчно усилия, за да се създаде институционален капацитет в страната. Не беше решен и въпросът с персонала – според ироничната забележка на политик от онзи период всеки, който има пулс и диплома за магистър, можеше да стане част от американския персонал в Афганистан. Инвестициите не се превърнаха в работни места, сигурността не се повиши. Върховенството на закона не беше постигнато, въпреки че бяха изразходвани грандиозни средства, просто защото никой не се интересуваше от официалната съдебна система – конфликтите между афганистанците традиционно се решават от посредник. Бяха наложени непонятни, нефункциониращи технократични модели, напълно чужди на традициите и начините на действие на местните.

 - След 11 септември 2001 г. САЩ обявиха война на тероризма. 20 години по-късно каква е равносметката? Дава ли резултати тази война?

 - Отчасти. След 2001 година в САЩ не се случи нито един терористичен атентат, който да се доближава по мащаби на целите и размера на загубите до този от 11 септември. В същото време така наречената война срещу международния тероризъм доведе до появата на места за задържане като Гуантанамо, Камп Букка и Абу Грейб, където бе погазено цялото международно хуманитарно право – за първи път в историята на страната. Основите на новата концепция на тази нова война бяха заложени от група високопоставени административни служители на Белия дом. Според тях женевските конвенции вече нямат място в съвременната епоха; президентът има извънредни пълномощия да я води; терористите са незаконни бойци, а военните операции могат да бъдат провеждани в цял свят. В резултат във военната база в Гуантанамо задържаните можеха да бъдат измъчвани, държани без адвокат и контакти с близките си в продължение на години, тъй като са извън юрисдикцията на САЩ. Въпреки това рецидивизмът там достигна 21 процента. Не по-малко зловеща е и сянката на лагера в Ирак Абу Грейб, за зверските мъчения в който световната общественост узна през 2004 година благодарение на доблестта на един обикновен военнослужещ. По данни на годишния доклад на Червения кръст за същата година 70-90 от задържаните там не са имали нищо общо с тероризма. Новата законодателна рамка даде правото да бъде задържан всеки чужденец, ако има основание да се вярва, че е член на „Ал Кайда“ или пък е участвал в терористичен акт. С това вековната презумпция за невинност беше ликвидирана.

- Според вас имаше ли възможност да се избегне идването на власт на талибаните, или, когато и да се бяха оттеглили американците, резултатът щеше да е същият?

- С политиката, която водят, когато и да се изтеглеха, САЩ все нямаше да избегнат идването на талибаните – освен ако не го бяха направили тогава, когато талибаните се съгласиха на капитулация, но американското правителство отказа заради проблема с Мулла Омар. Причините за това са обяснени може би най-добре в доклада на Службата на генералния инспектор на САЩ за възстановяване на Афганистан от 17 август тази година, в който се казва, че въпреки огромните инвестиции и големите загуби през последните 20 години САЩ са били осъдени на провал от самото начало поради липса на разбиране на афганистанската политика, култура и воля на афганистанците. В резултат беше насърчавано разрастването на една прослойка от властови посредници, които плячкосват населението или отклоняват помощта на САЩ далеч от предвидените й получатели, за да обогатят и овластят себе си и своите съюзници. Затова проектите, предназначени за смекчаване на конфликта, често водеха до неговото изостряне.

- В цялата сложна ситуация къде е Европа?

- На 17 август 2021 след среща на външните министри на страните членки бе публикувана Декларация на върховния представител от името на Европейския съюз. Съюзът призова страните да зачитат всички поети ангажименти и да продължат към по-нататъшно приобщаващо, всеобхватно и трайно политическо решение. ЕС заяви, че ще продължи да подкрепя афганистанския народ и демокрацията, доброто управление, правата на човека и социалното и икономическото развитие, включително усилията за предотвратяване и управление на рисковете, свързани с регионалната нестабилност, трафика на наркотици, тероризма и неконтролираната нелегална миграция. Сътрудничеството обаче ще зависи от мирното и приобщаващо уреждане и зачитане на основните права на всички афганистанци, както и зачитане на международните задължения на Афганистан за борба срещу корупцията и предотвратяване използването на територията на Афганистан от терористични организации. Страните членки също така се договориха да не допускат масова мигрантска вълна.

- Кой е най-същественият проблем пред Афганистан и афганистанските граждани?

- По мое мнение най-същественият проблем е сигурността и управлението. Що се касае до последното, то там истински сложните въпроси са корупцията и междуетническите отношения. Предстои да видим дали талибаните са способни да поведат страната в руслото на мирния живот, като се откажат от отглеждането на опиума, който в момента замества разрушеното и деструктурирано земеделие на Афганистан. Правата на жените са друг аспект, който ще привлича вниманието на цивилизования свят. Най-добре би било преговорният процес да прерасне в мирен процес, а впоследствие и в процес на национално помирение. В момента обаче е прибързано да се правят прогнози дали това ще се случи.

- Да очакваме ли сериозна бежанска вълна и ако да, кога?

- Рано е да отговаряме на този въпрос.

 

ВИЗИТКА:

Родена е на 10.12.1959 г.

Завършва философия в СУ „Свети Климент Охридски“, където защитава дисертация и става доктор по философия

Доцент и професор по политология. Гост-преподавател и гост-изследовател в университета Карлос Терсеро де Мадрид, Университета в Гранада, Университета в Торино, Централноевропейския университет в Будапеща

От 1987 досега е главен асистент, доцент, доктор, професор в катедрата по политология на СУ „Свети Климент Охридски“

От 2011 г. е член на Обществото за изследване на тероризма

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.