В ълнуващо е, когато насред шума в центъра на милионен град изведнъж се озовеш на тихо място, запазило атмосферата отпреди три века. Точно такова е усещането с прекрачването на прага на църквата „Скауне“ в Букурещ, построена с парите на Танасе от Търново. Това е един забележителен исторически паметник, сякаш застинал в началото на XVIII век, благодарение на работата на талантливите румънски реставратори. Вълнението за нас е още по-голямо, защото на стените на храма се виждат изобразени ктиторите Танасе и неговият племенник Ставро – напълно неизвестни в родината си България, но оставили трайна следа в румънската култура с едно свято дело.
Вълнуващо е, когато насред шума в центъра на милионен град изведнъж се озовеш на тихо място, запазило атмосферата отпреди три века. Точно такова е усещането с прекрачването на прага на църквата „Скауне“ в Букурещ, построена с парите на Танасе от Търново. Това е един забележителен исторически паметник, сякаш застинал в началото на XVIII век, благодарение на работата на талантливите румънски реставратори. Вълнението за нас е още по-голямо, защото на стените на храма се виждат изобразени ктиторите Танасе и неговият племенник Ставро – напълно неизвестни в родината си България, но оставили трайна следа в румънската култура с едно свято дело.
„Скауне“ е най-старата запазена в първоначалния си вид църква в Букурещ, построена от търговци или занаятчии. Тя е исторически паметник на културата на Румъния от национално значение (клас А). Намира се зад болницата „Колця“ на едноименната улица „Скауне“ № 2 между високи жилищни блокове. И ако сега това е централно място в Букурещ, някога съвсем не е било така. През XVII и XVIII век тук, в покрайнините на града, е имало една бедна махала, възникнала на брега на малък приток на река Дъмбовица – Букурещиоара, който по-късно е бил пресушен. Махалата била наречена „Скауне“ като дървените пънове, прилични на стол (scaun означава стол – бел. а.), на които месарите режели месото на закланите животни и го продавали на населението. От мазнината на добитъка правели сапун, който също продавали. По-рано, през XVI век, месарите и сапунджиите работели на мястото, където сега е Университетският площад, а преди се е намирал манастирът „Свети Сава“.
Постепенно влашката столица започнала да се разраства и месарите преместили своите дървени пънове край Букурещиоара.
Към града започнали да прииждат търговци
и занаятчии от земите на юг от Дунава.
Сред тях имало и много българи, които търсели по-спокойно място от поробената си родина. Дейността си тези търговци и занаятчии съсредоточавали на определени улици и махали и така се сформирали общностите на кожарите, месарите, шапкарите, шивачите, дърводелците, седларите и други. И ако в миналото само високопоставени князе и управници можели да стоят църкви, с настъпилите промени търговците и занаятчиите също имали тази чест. По-заможните от тях вдигали църкви на своята гилдия, за да има къде да се молят и да бъдат споменавани, когато отидат във вечността. Храмовете били по правило на местата, където тези хора живеели и развивали дейността си. С превръщането на Букурещ във важен търговски и занаятчийски център това станало особеност на града и било отбелязвано от чужденците, които посещавали румънските княжества.
Съществуват данни, че влашкият княз Константин Брънковяну с грамота от 1691 г. дал на преселниците от Чипровци известни привилегии, потвърдени по-късно и от други местни владетели. Позволявало се извършването на търговия в страната и извън нея, притежанието на движимо и недвижимо имущество, ползването на гори и пасища, строенето на църкви, манастири и училища в обществена полза и други.
„Скауне“ е първата църква на месарите и сапунджиите и една от най-старите в Букурещ. Преди да се построи в сегашния си вид, тук е имало дървен храм, чийто основател остава неизвестен. Света литургия се е чествала още през 1611 г. и доказателство е архивен документ със списък на служещи свещеници. Най-старото споменаване на църквата обаче е от 1669 г. и 1675 г., а след това – от 1701 г.
С годините дървеният храм постепенно се разрушил и не било възможно повече да се поправя. На мястото му била построена нова тухлена църква с парите, завещани от Танасе от Търново. Историкът Йонеску-Гион пише в „Историята на Букурещ“, че тя е изградена на място на Черника, един от големите собственици на земя по това време. Завършена е на 8 септември 1705 г. Според някои румънски изследователи Танасе е бил овчар, заселил се във влашката столица. И той като останалите режел месото на дървените пънове край Букурещиоара и го продавал на хората. Други пък, като Константин Джуреску, го споменават като български търговец.
Преди да се пресели в отвъдното,
Танасе оставил на племенника си Ставро спестени пари,
с които искал да се построи нова църква на мястото на дървената,
за да остане завинаги спомен от него. След смъртта му заръката била изпълнена от племенника и край Букурещиоара се появила хубава църква, изрисувана вътре от талантлив художник, чието име, за съжаление, не знаем. Живописта на неизвестния творец е реставрирана и има голяма художествена стойност. Подовата настилка също е оригиналната. По нея повече от три века хората пристъпвали, отправяйки горещите си молитви към Бога.
На стените над входната врата са изобразени българите ктитори. Неизвестният художник е изрисувал Танасе с черна широка дреха, наметнат с червен плащ. Русолявият мъж с дълги мустаци държи в дясната си ръка църквата, а от другата й страна е племенникът му Ставро със съпругата си Йоана и малкият им син Васил. Нищо не знаем за тези хора, но святото им дело ги е увековечило завинаги.
От основаването на църквата е оцелял надпис над входната врата отвън, който гласи, че тази свещена църква, посветена на Успение Богородично, е построена благодарение на покойния Танасе от Търново и усилията на племенника му Ставро.
Дълго време гилдията на месарите и сапунджиите поддържала финансово своята обичана църква. Споменава се, че през 1843 г. е извършено боядисване и измазване по инициатива на епископ Йоан Костакопул, а арките отпред са затворени със зидария. Храмът е ремонтиран и през 1878 г. После идва един много тъжен период в историята му. В продължение на 30 години – от 1910 г. до 1939 г., църквата е изоставена. През отворените врати влизали животни, а влагата повреждала ценните стенописи.
Точно в периода между двете световни войни Букурещ придобива нов облик. Изграждат се квартали и широки булеварди най-вече в централната част на града. При това мащабно строителство част от църквата останала заровена под земята с около метър. Важни възстановителни работи са извършени през 1939 г. и 1944 г. Насипите са изчистени, но дворът останал под нивото на околните улици и затова сега се слиза по няколко стълби. Почернелите оригинални фрески били възстановени от художника Георге Попеску. На 8 септември 1944 г. църквата е осветена отново и е преименувана на „Рождество Богородично – Скауне“.
Мащабен ремонт бе извършен и наскоро по европейски проект на стойност 9 млн. леи. В продължение на две години храмът бе затворен за посетители, но през юли 2020 г. тази светиня - национално богатство на Румъния, бе осветена и отново отвори врати - обновена и с реставрирана уникална живопис.
Преди да се влезе в храма, от двете страни на вратата, има две големи надгробни плочи. Не се знае чии са. Първоначално са били вътре в църквата, но по-късно са изнесени навън. Входната врата е с подписа на майстора и годината, когато е направена – D(umi)t(ru) Lere(scu) 1795.
„Скауне“ привлича вярващи и
с чудотворната икона на Света Богородица.
Историята й е много любопитна. През 1928 г. д-р Петре Йон от болницата „Колця“ се разболял тежко. Лекувал се, но не оздравявал. Една нощ сънувал, че в камбанарията на църквата има неизвестна на никого икона на Богородица, която ще му помогне да се възстанови. Три вечери подред лекарят сънувал едно и също нещо и решил да го разкаже на енорийския свещеник. Сънят се оказал истина и светинята била открита в кулата. Новината бързо се разнесла из околността и много вярващи започнали да прииждат и да търсят спасение от Богородица. Казват, че иконата и днес чувала молитвите на хората.
Монитор
