Танасе от Търново станал ктитор на  църквата „Скауне“ в Букурещ
7

ЗАБРАВЕНАТА БЪЛГАРИЯ

Танасе от Търново станал ктитор на църквата „Скауне“ в Букурещ

Храмът е исторически паметник на Румъния от национално значение

Вълнуващо е, когато насред шума в центъра на милионен град изведнъж се озовеш на тихо място, запазило атмосферата отпреди три века. Точно такова е усещането с прекрачването на прага на църквата „Скауне“ в Букурещ, построена с парите на Танасе от Търново. Това е един забележителен исторически паметник, сякаш застинал в началото на XVIII век, благодарение на работата на талантливите румънски реставратори. Вълнението за нас е още по-голямо, защото на стените на храма се виждат изобразени ктиторите Танасе и неговият племенник Ставро – напълно неизвестни в родината си България, но оставили трайна следа в румънската култура с едно свято дело.

„Скауне“ е най-старата запазена в първоначалния си вид църква в Букурещ, построена от търговци или занаятчии. Тя е исторически паметник на културата на Румъния от национално значение (клас А). Намира се зад болницата „Колця“ на едноименната улица „Скауне“ № 2 между високи жилищни блокове. И ако сега това е централно място в Букурещ, някога съвсем не е било така. През XVII и XVIII век тук, в покрайнините на града, е имало една бедна махала, възникнала на брега на малък приток на река Дъмбовица – Букурещиоара, който по-късно е бил пресушен. Махалата била наречена „Скауне“ като дървените пънове, прилични на стол (scaun означава стол – бел. а.), на които месарите режели месото на закланите животни и го продавали на населението. От мазнината на добитъка правели сапун, който също продавали. По-рано, през XVI век, месарите и сапунджиите работели на мястото, където сега е Университетският площад, а преди се е намирал манастирът „Свети Сава“.

Постепенно влашката столица започнала да се разраства и месарите преместили своите дървени пънове край Букурещиоара.

Към града започнали да прииждат търговци

и занаятчии от земите на юг от Дунава.

Сред тях имало и много българи, които търсели по-спокойно място от поробената си родина. Дейността си тези търговци и занаятчии съсредоточавали на определени улици и махали и така се сформирали общностите на кожарите, месарите, шапкарите, шивачите, дърводелците, седларите и други. И ако в миналото само високопоставени князе и управници можели да стоят църкви, с настъпилите промени търговците и занаятчиите също имали тази чест. По-заможните от тях вдигали църкви на своята гилдия, за да има къде да се молят и да бъдат споменавани, когато отидат във вечността. Храмовете били по правило на местата, където тези хора живеели и развивали дейността си. С превръщането на Букурещ във важен търговски и занаятчийски център това станало особеност на града и било отбелязвано от чужденците, които посещавали румънските княжества.

Съществуват данни, че влашкият княз Константин Брънковяну с грамота от 1691 г. дал на преселниците от Чипровци известни привилегии, потвърдени по-късно и от други местни владетели. Позволявало се извършването на търговия в страната и извън нея, притежанието на движимо и недвижимо имущество, ползването на гори и пасища, строенето на църкви, манастири и училища в обществена полза и други.

„Скауне“ е първата църква на месарите и сапунджиите и една от най-старите в Букурещ. Преди да се построи в сегашния си вид, тук е имало дървен храм, чийто основател остава неизвестен. Света литургия се е чествала още през 1611 г. и доказателство е архивен документ със списък на служещи свещеници. Най-старото споменаване на църквата обаче е от 1669 г. и 1675 г., а след това – от 1701 г.

С годините дървеният храм постепенно се разрушил и не било възможно повече да се поправя. На мястото му била построена нова тухлена църква с парите, завещани от Танасе от Търново. Историкът Йонеску-Гион пише в „Историята на Букурещ“, че тя е изградена на място на Черника, един от големите собственици на земя по това време. Завършена е на 8 септември 1705 г. Според някои румънски изследователи Танасе е бил овчар, заселил се във влашката столица. И той като останалите режел месото на дървените пънове край Букурещиоара и го продавал на хората. Други пък, като Константин Джуреску, го споменават като български търговец.

Преди да се пресели в отвъдното,

Танасе оставил на племенника си Ставро спестени пари,

с които искал да се построи нова църква на мястото на дървената,

за да остане завинаги спомен от него. След смъртта му заръката била изпълнена от племенника и край Букурещиоара се появила хубава църква, изрисувана вътре от талантлив художник, чието име, за съжаление, не знаем. Живописта на неизвестния творец е реставрирана и има голяма художествена стойност. Подовата настилка също е оригиналната. По нея повече от три века хората пристъпвали, отправяйки горещите си молитви към Бога.

На стените над входната врата са изобразени българите ктитори. Неизвестният художник е изрисувал Танасе с черна широка дреха, наметнат с червен плащ. Русолявият мъж с дълги мустаци държи в дясната си ръка църквата, а от другата й страна е племенникът му Ставро със съпругата си Йоана и малкият им син Васил. Нищо не знаем за тези хора, но святото им дело ги е увековечило завинаги.

От основаването на църквата е оцелял надпис над входната врата отвън, който гласи, че тази свещена църква, посветена на Успение Богородично, е построена благодарение на покойния Танасе от Търново и усилията на племенника му Ставро.

Дълго време гилдията на месарите и сапунджиите поддържала финансово своята обичана църква. Споменава се, че през 1843 г. е извършено боядисване и измазване по инициатива на епископ Йоан Костакопул, а арките отпред са затворени със зидария. Храмът е ремонтиран и през 1878 г. После идва един много тъжен период в историята му. В продължение на 30 години – от 1910 г. до 1939 г., църквата е изоставена. През отворените врати влизали животни, а влагата повреждала ценните стенописи.

Точно в периода между двете световни войни Букурещ придобива нов облик. Изграждат се квартали и широки булеварди най-вече в централната част на града. При това мащабно строителство част от църквата останала заровена под земята с около метър. Важни възстановителни работи са извършени през 1939 г. и 1944 г. Насипите са изчистени, но дворът останал под нивото на околните улици и затова сега се слиза по няколко стълби. Почернелите оригинални фрески били възстановени от художника Георге Попеску. На 8 септември 1944 г. църквата е осветена отново и е преименувана на „Рождество Богородично – Скауне“.

Мащабен ремонт бе извършен и наскоро по европейски проект на стойност 9 млн. леи. В продължение на две години храмът бе затворен за посетители, но през юли 2020 г. тази светиня - национално богатство на Румъния, бе осветена и отново отвори врати - обновена и с реставрирана уникална живопис.

Преди да се влезе в храма, от двете страни на вратата, има две големи надгробни плочи. Не се знае чии са. Първоначално са били вътре в църквата, но по-късно са изнесени навън. Входната врата е с подписа на майстора и годината, когато е направена – D(umi)t(ru) Lere(scu) 1795.

„Скауне“ привлича вярващи и

с чудотворната икона на Света Богородица.

Историята й е много любопитна. През 1928 г. д-р Петре Йон от болницата „Колця“ се разболял тежко. Лекувал се, но не оздравявал. Една нощ сънувал, че в камбанарията на църквата има неизвестна на никого икона на Богородица, която ще му помогне да се възстанови. Три вечери подред лекарят сънувал едно и също нещо и решил да го разкаже на енорийския свещеник. Сънят се оказал истина и светинята била открита в кулата. Новината бързо се разнесла из околността и много вярващи започнали да прииждат и да търсят спасение от Богородица. Казват, че иконата и днес чувала молитвите на хората.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.