Питат ли ме дей раят на земята, тамо аз ще отговоря – край някоя тихо шумоляща река, с въдица в ръка. Ромонът на реката, звънът на парите и смехът на девойка са най-приятните звуци за човешкото ухо, беше писал някъде Радичков.

Не ми трябва ни шум на пари, ни девичи смях, стига ми само да приседна с въдица край реката. Водата тихичко бърбори, насекоми жужат около ушите, а привечер започват и щурците. Симфония! Без мобилен телефон, без претенциозна жена, само ти, майката природа и едно тихо съзерцание в душата, което мъчно се описва с думи.

Риболовът е мъжко занимание, без съмнение. Трудно ще обясниш на любимата страстта да бродиш в тръни и коприва до кръста, докато си избереш подходящо местенце. И цялата суетня около такъмите и подготовката за големия ден, която започва ден-два преди това. Да си извадиш червейчета от някое селско торище. Да подготвиш кюспето. Да не забравиш и късметлийската си шапка с надпис „Рали Златни Пясъци“ от средата на 80-те. Колко шарани е видяла тази шапка, ехе-хееей!

Там, край реката, сте само ти, природата и рибата. А рибата не е глупава, не е, особено щуката! Голям дявол е щуката, що кукички ми е завлякла в дълбините.

Край реката седиш, гледаш и мислиш за свои си работи. А най-хубаво е изобщо да не мислиш. Май това е нещо като „дзен“. Толкова е хубаво, че покоряваш много други дейности на това си хоби. Купуваш стара джипка специално за рибарските недели. Стара, стара, ама няма горски път, нито гъста есенна тиня, която да й се опре. Високи гумени ботуши, кепчета, такъми. Имам познати с такъми за по 20 000 лева! А ако седнеш в старата лодка и влезеш навътре в някой язовир... Ех, мечти!

Най-хубаво е обаче да отидеш на дълъг риболовен уикенд. С палатка, с каравана, все едно. Цял ден ловиш риба и си щастлив като дете, което открива света. А вечер, когато си нарежеш домат и сирене с швейцарското ножче, това е най-вкусното нещо на света! Бирата се изстудява в бързеите, мастиката – и тя. Само че ги обезопаси добре! Мой приятел на Малки Искър цял ден нищо не хванал, а вечерта реката му донесла две-три шишета с ракия и уиски от разсеяни къмпингари. Все пак, добър улов му е донесъл Малкия...

Риболовът е философия, изпълнена със символика. Апостол Петър, и той е бил обикновен рибар, преди да стане „ловец на човеци“. Свети Николай пък е покровител на рибарите. Не само те, а цяла България яде шаран на 6 декември. Хемингуей има забележителен разказ по темата - „Реката с две сърца“ (Big Two-Hearted River). Някой си Ник е за риба и нищо особено не се случва, но е написано с гениален майсторлък. Ала най-великата рибарска епопея е „Старецът и морето“. Но за това не се говори, трябва да се прочете.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

5 женски коли, които вече не се произвеждат, а много ми липсват

Аз съм класически мъж и шофьор. Тоест, псувам останалите участници в движението, поздравявам ги с: „Айде карай бе“ и си бъркам в носа, когато си мисля, че никой не ме гледа. Освен това съм убеден, че съм най-добрият водач на МПС в света и недоумявам защо простакът зад мен ми премигва с фарове.

Последното писмо на никулденския шаран

Аз съм никулденският шаран. Баща ми беше шаран, дядо ми – и той. В нашата рода сме потомствени шарани. Ние, рибите, по принцип си мълчим, но ето че идва сетният ми час и не мога повече да мълча. Пиша ви последното си писмо.

Ако го нямаше този ден (за Шрек, Мавзолея на Георги Димитров и Вашку да Гама, но не от село Рупча)

Тази нощ сънувах Шрек. Зеленото филмово чудовище ми беше откраднало рубриката. Всичко започна с едно телефонно обаждане. Началството се обади и ми вика: „Няма вече да водиш своя собствена рубрика. Шрек се справя много по-добре от теб“.