Талант, лунички, пиърсинг на езика, или коя е Силвия?
7

Талант, лунички, пиърсинг на езика, или коя е Силвия?

Пленителната актриса представя в Македония новия си филм „Тими“

Точно днес пленителната Силвия Петкова е в Скопие, но не за да посети фамилията на своя македонски съпруг, режисьора Зоран Петровски. Актрисата, чието нежно присъствие в пращящия от тестостерон сериал „Под прикритие“ и в ученическата сага „Революция Z” зрителите оцениха и обикнаха, е в съседната нам страна, за да представи на кинофестивал най-новия филм, в който участва - „Тими“.

Само в петнайсетина минути късометражната творба на Любо Йончев е побрала жестоката драма на млада жена, завърнала се след дълго гастарбайтерство в чужбина, за да стопи отчуждението, настъпило между нея и детето й и да си го възвърне. Но вместо това, може би ще й се наложи да го изостави пак. „И аз, и момченцето актьор Константин Гергинов

на първа репетиция се скъсахме от рев

– не крие Силвия. – Той си представяше какво би било, ако неговата истинска майка постъпи по подобен начин, а аз си представях, че може да се случи нещо такова с моето детенце. Цялата мъка остана в очите ни и сега е на екрана“. „Тими“ вече обиколи няколко филмови форума като заглавие в официалната им селекция – в Армения, Румъния, Гърция, „Златна роза“ във Варна, и със сигурност му предстои дълъг и щастлив фестивален поход. Оказва се, че край Акропола още с началния кадър са разпознали българката, която помнят от „Радостта и страданието на тялото“ на техния корифей Андреас Пантзис. А след прожекцията самият Пантзис се обажда на любимката си в София, за да й признае, че е плакал и е възхитен от изпълнението й.

„За първи път гледах филм, в който играя, все едно че не съм аз. Без да се самоанализирам и критикувам. Наблюдавах сякаш съдбата на една друга жена, съчувствах й и по никакъв повод не я свързвах със себе си, както става обикновено. Това за мен беше голям знак“, категорична е актрисата. Тя не пести похвалите за режисьора Любо Йончев и дори намеква, че ще ревнува, ако пропусне да я покани в свои следващи проекти. „Той беше изключително добър водач. Невинаги успяваш по такъв вълшебен начин да се свържеш емоционално с режисьора си. Аз не съм от актьорите, които се опитват да пренаписват сценария, напротив – имам ужасно голяма нужда от напътствия. Защото за мен най-важно е да сбъдна мечтата на режисьора – той да види „рожбата“ си точно такава, каквато я сънува“, обяснява Силвия.

За разлика от своята героиня в „Тими“, тя е безупречен родител и се радва на хармоничен семеен живот. Неотдавна, след отпуска по майчинство, се върна в трупата на театър „София“ в одеждите на Пипи дългото чорапче. Роля, която страшно й отива – не само защото луничките и пиърсинга на езика са си нейни, а не сценичен грим. Чисто физически по-трудна роля не е имала: да „излъжеш“ децата, че си на техните години, да не се задъхаш, без нито за миг да спреш на място и да замълчиш, а на сцената да няма дори чаша вода – на 31 не е съвсем лесно... „Първосигнално ми идва да кажа, че Пипи ми е най-близка по душа, но истината е, че във всичките си героини съм вложила част от себе си. Аз не съм нито само дивичка и лудичка, нито само сериозна, прагматична и обсебена от перфекционизъм. Всичко в едно съм“, казва актрисата. Благодарна е, че досега никога не са се опитвали да я оковат в клишето –

на хулиганката, сухарката или фаталната красавица

Режисьорите някак си проектират върху лицето й своите фантазии като върху бял лист. Може би самата тя изпраща тези сигнали до Вселената – че не иска да се повтаря. Тя е и момичето гамен във филма „Лов на дребни хищници“, и девствената свръхнабожна счетоводителка в спектакъла „Тирамису“, и колебаещият се между любов и дълг криминален психолог Яна Танева в „Под прикритие“, и романтичната идиотка Димитрова – учителката по литература в „Революция Z”. В „Тими“ вече е и изтормозена майка, разкъсвана между собствения си живот и обичта към детето. „Ако трябваше да играя вечно едно и също, не знам дали щях да съм все още в това поприще. Аз съм човек, на когото много бързо някои неща могат да му омръзнат“, откровена е Силвия Петкова.

Като малка тя е живяла 2-3 години в Кипър, където баща й е бил треньор по плуване, но днес почти няма спомени от ранното си детство и е забравила гръцкия. Но ясно си спомня необузданото си тийнейджърство: „Въобще не ми се учеше, постоянно исках да съм навън с приятели, не спирах да се моля на нашите да ме пускат на детска дискотека. Бях купонджийка и най-бойната в училище, за да си нямам проблеми с по-големите“. В зората на живата реклама у нас Силвето започва да се занимава с промоции на различни продукти и усеща, че общуването с хора и благородната манипулация й се удават. Така открива какво иска да прави като порасне и в 12-и клас естествено стига до младежката театрална школа на Петър Върбанов, а след това – и до класа на проф. Здравко Митков в НАТФИЗ. „Професорът много бързо ме свали на земята, когато бях яхнала ветровете. Всеки семестър искаше да ме къса, прилагаше специална тактика спрямо мен – беше видял, че се правя на много отракана и разбираше, че това по-нататък ще ми пречи. Първия семестър някои колеги показаха 1 етюд и с него се явиха на изпит, а аз бях подготвила 74, никой от които не беше одобрен от него. Нищо от това, което правех, не му харесваше. Борбата беше изобщо да завърша“, признава си днешната звезда. В края на следването състудентите й дават типичната витизчийска титла за висше актьорско майсторство „Най-най-най“. „Но собственият ми професор така и не ме оцени никога...гласно“, добавя тя.

Със Зоран Силвия се познава от Академията, после той я режисира в „Революция Z” и „Под прикритие“. „Имаше моменти на взиране очи в очи, в каквито си казваш: тук има нещо, нещо става... Но явно и двамата не сме били готови и сме се спирали. Докато веднъж не се засякохме в един бар след снимки. Той застана до мен, 10 минути се гледахме, без да промълвим дума. Сякаш всичко спря, започна да ми се вие свят. Само попитах: „Идваш ли с мене?“. Той каза „Да“, хванахме се за ръка и повече никога не се пуснахме. То е магия, не можеш да го облечеш в думи“, вълнува се и днес актрисата. За нея Зоран е олицетворение на истинския стабилен мъж, а тя е свикнала да се бори и да се справя сама, така че в прегръдката му някак успява

да се почувства най-сетне нежната половинка

което дотогава рядко й се е случвало. Месец след онази среща двамата вече правят опити за дете. Синът им Сива в момента е на годинка и 9 месеца. „Покрай малкия станах напрегната, искам всичко да е перфектно. А бях усмихната небрежарка, непланираща никога нищо, както дойде, супер лежерно ми течеше животът – нещо, в което Зоран се влюби, обаче аз изгубих. Понякога ми казва: „Къде ми е момичето, в което се влюбих?!“. Но може би е нормално да съм различна, докато се наместят хормоните“, усмихва се чаровницата.

До последно двойката не иска да знае пола на бебето, за да не го обременява с очаквания още от майчината утроба. Македонецът обявява името Сива чак в родилното и до ден-днешен с усмивка на задоволство отказва да разкрие на любимата си какво означава. Ако момченцето един ден я попита, тя е инструктирана да му отговори: „Само баща ти знае“. Петкова обаче прави собствено проучване и установява, че това е другото название на бог Шива, който властва в множество религии и култури. Друг бонус е, че фонетично прилича на името на нейната скъпа баба – Силва.

Актрисата е наясно, че битовизмите не ще подминат и нейното семейство, така че е по-добре да пробва да извлече удоволствие и от тях. Казва, че след излагацията в „Черешката на тортата“ е преоткрила готвенето и понастоящем е майстор даже на телешкото варено. Продължава да издирва и нови бг пиеси, каквито от 8 години представя със свои колеги в инициативата „Театър на бар-стола“. Убедена е, че в писането има смисъл.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.