Тачим Освобождението с 400 паметника (ТЕМАТА)
2

Тачим Освобождението с 400 паметника (ТЕМАТА)

В София монументите са 20, следват я Плевен и Ст. Загора

400 паметника увековечават подвига на героите на Освобождението по българските земи. От тях 20 са в София, сочат данните на Столичната община. Според данни на сайта kmeta.bg обаче оцелелите до днес паметници, посветени на Руско-турската освободителна война (1877-1878), са само 244.Според неофициалната статистика Плевен и Стара Загора са следващите градове с най-много паметници, посветени на героите от освободителната война.

Монументите, които не са стигнали до наши дни, едва ли са унищожени умишлено – никой не би посегнал на подобни паметници: съсипали са ги най-вероятно ерозията на времето и прословутата нашенска немарливост, смятат известните ни скулптори проф. Емил Попов и доц. Цветослав Христов.

За времето си тази война е била твърде продължителна и кръвопролитна и „концентрацията“ на паметниците в страната е най-висока

на територията на най-лютите битки

където са лобните места на най-много именити и безименни герои – Плевен, Стара Загора, Шипка, Шейново... „Аз съм роден и израснал в Плевен. Спомням си, че когато отивахме на лозе, минавахме по черни пътища, заобиколени и отляво, и отдясно с паметници – повечето семпли възпоменателни колонки на загинали войници. В Мъртвата долина край града много народ е намерил смъртта си“, разказа доц. Цветослав Христов, ръководител на катедра „Скулптура“ в Националната художествена академия.

Има два пика в строежа на паметници, свързани с бележитата дата 3 март – единият е непосредствено след Освобождението от османско владичество до Балканската война, когато споменът от събитията е още пресен, а другият – през 1975-а-1985-а: период, в който се честват 100-годишнината от войната и 1300 години от създаването на българската държава, посочват скулпторите.

В началото повечето паметници са поръчани и дарени от Русия, дори надписите на тях са на езика на „братушките“. Те започват още от Свищов, където Царят освободител – император Александър ІІ, е стъпил на дунавския бряг и е имал щаб, и

продължават по пътя на войските из цялата страна

Споменатият монумент например е изработен като елементи в Русия, след което те са донесени и монтирани тук като комплекс. Малко по-късно, когато българският народ и страната се съвземат икономически и се еманципират политически, и ние започваме да организираме конкурси и по-активно да материализираме в паметници признанието си към освободителите. Сред първите през 1903 г. се появява конната статуя на Александър ІІ пред Народното събрание, проектирана от италианския скулптор Арнолдо Дзоки.

През 1926 г. се обявява конкурс и за паметника на връх Шипка.

Творческият колектив, спечелил конкурса, обаче се отказва заради заради суровите условия горе, друг екип го взима присърце и го изгражда, а официалното откриване е през 1934 г. в присъствието на цар Борис ІІІ. Частите от 26-тонния паметник са били превозвани до върха с каруци с мулета и сглобявани там, разказва Цветослав Христов. В него имената си са вградили скулпторът Кирил Шиваров, проектирал бронзовата фигура на лъва, и майсторът Пеньо Бомбето със своята група дюлгери. С лъва обаче възниква драма: той трябвало да е върху монумента и да гледа на север, но румънската страна възроптала, че България сякаш иска да ги плаши с териториални претенции. Заради това и за по-добра видимост символът на сила се озовал върху корниза над главния вход. „Моят професор Любен Димитров участва вътре с композицията на опълченеца и руския воин в началото на криптата“, допълва историята Емил Попов.

Втората вълна на еуфория по паметниците за Освобождението създава

изцяло с държавна субсидия по времето на социализма

и с впрягане на целия професионален ресурс забележителни, макар и спорни понякога образци: Панорамата в Плевен (1977), „Бранителите на Стара Загора“ („Самарското знаме“) на големия скулптор Крум Дамянов над магистралата към Града на липите (1977) и много други. При Троянския проход в Балкана се появява грамаден над 50-метров мемориал „Беклемето“, или Арката на свободата (Паметник на руската бойна слава) на Величко Минеков в чест на руския капитан, пръв преминал прохода с частта си (1977).

Той и досега не е завършен отвътре

В арката има стъпала и на 25-ия метър настъпва чудовищна тъмница, обяснява доц. Христов, който е влизал там. Но от площадката на върха на монумента при ясно време се откриват цяла Северна и Южна България до Беломорието.

Само в София паметниците, посветени на Освобождението, са 20, като половината от тях са в центъра, уточняват от Столичната община. Сред най-известните са Цар Освободител, Докторският паметник, Руски паметник, Кръста срещу „Енергопроект“ в кв. „Лозенец“, поставен сега в близост до новата църква „Преображение Господне“, една от композициите на моста на ул. „Граф Игнатиев“ над Перловската река, Лъвът на Андрей Николов на Паметника на незнайния воин, посветен на падналите във всички войни, паметната плоча вдясно на катедралата „Александър Невски“ и др. Всъщност и самият храм-паметник „Ал. Невски“ е построен от българска и руска страна в прослава на Освобождението.

Още по темата четете утре в хартиеното издание на "Монитор"

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.