"Съсипаха я тази държава". Сигурно сте чували тази реплика и няма как – оказа се, че това е любимата фраза на българина. Над 70% от сънародниците ни я използват, показва социологическо проучване. Това е част от националната колекция от мъдрости, които и буквално да ги преведеш, и по-смисъл да ги преведеш, си остават неразбираеми за чужденците.

Вземете например друга знаменита мъдрост: „Българска работа“. Отидеш в общината или при данъчните да си свършиш работа, а там те прехвърлят от кабинет на кабинет и навсякъде опашка – българска работа. Видиш хубави чушки на пазара, ама отгоре хубавите, а отдолу – скапаните – и пак българска работа. Или пък националите по волейбол водят с 2:0 гейма, мачкат съперника, забавляват се на игрището, и вземат, че паднат с 2:3. Пак българска работа. Зимата не изчистят снега навреме – отново български патент.

Е как ще го обясниш това на американците, за които изразът Americam blend, например, има съвсем друг смисъл. Нещо хубаво, нещо cool – американска работа.

То на американците не може да им обясниш и какво е това, детето да ти одере кожата. Имахме тук една американка, говореше български, но като й казахме, че детето й е одрало кожата, каквато си беше бледичка, още повече пребледня. Как така собственото ми дете ще ми дере кожата? Или пък ако малкият много писка да го нахокаш: Кво се дереш бе!

Българският жизнерадостен песимизъм понякога е силно непонятен дори тук, на близо, в съседна Сърбия. Както знаем, братята сърби много обичат хладно пиво и гореща плескавица. Веднъж се пошегувах с един приятел сърбин, че действителността у нас е такава, че понякога в ресторантите ти сервират топла бира и студени кебапчета. Това е някаква си наша българска шега, ирония, ама сърбинът даде на късо като крал Милан Обренович след Сливнишката битка. „Как така, вика сърбинът, топла бира и студени кебапчета? Не требва ли да е обратно?“.

Е требва, брачо, нали това е смешното! Ама сърбинът клати глава и вика: Не разумем!

Ами на опашката в кварталния супермаркет? Час пик, банани на промоция, кенчета бира на 79 стотинки, петъчен ден, народът ще се избие, а от 8 каси – само две работят. Разбирайте – опашката е станала голяма като ламя.

„Е нема да се оправим никога“, казва чичката до мен и тъжно си поглежда пазарската кошница: шише гроздова, две краставици и кисело млеко. Хората от опашката кимат одобрително: „Не, не, в никакъв случай нема де се оправим“. И верно, не мога да разбера – как може в час пик само две каси да работят? Хората - нервни, касиерките – претрупани с работа. Българска работа...

Абе то че ще се мре, ама току здраве да е. Това е друга мисъл на българския песимистично-оптимистичен светоглед, която трудно може да бъде разбрана от чужденец. Много умни глави са си блъскали главите над това чудо, наречено българска народопсихология. Като Иван Хаджийски, който въпреки че загива млад на фронта, много добре ни е намерил дамара на нас, българите, в своята „Оптимистична теория за българския народ“.

Трудничко ще е за преводачите да намерят еквивалент и за „Г.з глава затрива“, а пък тази наша поговорка е особено актуална за някои български политици, които сега няма да споменаваме по име.

Но да се върнем на началото... съсипаха я тази държава. Кой я съсипа, бе синковци? Ние сами си съсипахме държавата. Щом в чужбина работим като японци и спазваме правилата като германци, значи и у нас можем да правим така. И да си подредим държавицата. Ама не искаме, не искаме. Защо ли? Може би защото все се стремим и вълкът да е сит, и агнето цяло... А ние да сме някъде на топличко.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Оскарите филмираха и България

Малко кич, много суета, щипка политкоректност, обилно парфюмирана посредственост, но и много талант. Наградите Оскар за поредна година показаха защо приковават вниманието на милиарди. Обичани или отричани, невъзможно е да останеш безразличен към тях. Паднал им бил рейтингът? Но на мен не ми пука от рейтинги и, въоръжен с голяма чаша червено вино, онзи ден седнах пред телевизора да гледам церемонията.

Защо пияниците грип не ги лови

Има такъв разказ, но вече не помня Джек Лондон ли беше авторът, или някой друг. На един кораб избухва епидемия – разболял се почти целият екипаж. Само двама от най-презрените моряци на борда не се разболели – постоянно били къркани до козирката и вирусът, бактерията или каквото там било дяволското изчадие, не успява да оцелее в спиртосаните им организми.