Със стара жица - несигурен ток

Със стара жица - несигурен ток

Състоянието на енергетиката ни се обсъжда от десетилетия, но нещата явно си остават само до многото думи, изписаните стратегии и най-вече до милиардите, изхарчени почти напразно.

Винаги се сещаме за това, когато пристигне голяма сметка за тока или неочаквано останем на тъмно и студено. Естествено, тогава пустосваме наред всички в енергото. Само че фирмите, отговарящи за тока в домовете ни от почти 2 десетилетия, не са държавни. Частни са. Навремето, ако си спомняте, България бе разделена на три части и крайното разпределение на електроенергията беше приватизирано. Както винаги политиците ни разказваха, че едва ли не за нула време нивото на обслужване ще стане като в Западна Европа. Пак ни преметнаха. И цените на тока са много по-високи и услугата не е достигнала нивото, каквото е в богатите и напреднали държави, където немалко от българските граждани са на гурбет или живеят за постоянно. В големите градове нещата са сносни, макар че безпричинните прекъсвания не са рядкост. Причината е, че новите собственици на ерепетата гледат да пестят от инвестиции. В резултат в разрасналите се нови квартали около градовете мрежата, изчислена за малки селски къщи или вили, не издържа на натоварването. Така де, старите жици и малките трафопостове вече не вършат работа. В баровските квартали рано или късно нещата ще се оправят. Собствениците на лъскавите къщи ще намерят начин да накарат ерепетата да оправят мрежата. За малките села нейде из родината обаче едва ли има надежда. Най-малкото е нерентабилно да се инвестират пари за 2-3 къщи с още толкова обитатели някъде там в полето или в Балкана, в далечна махала. От доста време е ясно, че икономическата ефективност няма нищо общо с човещината.

У част от нас, човеците, все още е жив и меракът да се живее на аванта и да имаме ток, но да не плащаме. Дали е показателно или не, но по данни от ерепетата в баровските квартали около големите градове най-често се крадяло ток. Пък ни внушаваха как това се правело основно от едни други хора, които задигали и жиците от стълбовете или от шахтите под земята. За кражбите на кабели нещата са ясни. По-загадъчно е как може по-бързо да се намали броят им. Да не забравяме, че хората, залавяни най-често да крадат жици, обичат да казват, че гладът е по-страшен от тока. За най-лесно, може би, вината за затъналата до носа в проблеми родна енергетика може да се вмени на безсловесните прелетни птици. Те кацали по жиците и правели късо и токът спирал. Щъркелите пък много обичали да гнездят по стълбовете и не се отказвали от опасния си навик. Каквото и да си говорим обаче, токът за домакинствата ще продължава да поскъпва, като за оправдание ще се използва дори глобалното затопляне. Същият този ток, идващ по старите жици и прекъсващ, когато му скимне.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.