Със 70 лв. застраховаме овошки срещу градушки

Със 70 лв. застраховаме овошки срещу градушки

Средно 70 лева на декар струва застраховката на зеленчукова или овощна градина срещу буря и градушка.

Това съобщиха застрахователни експерти пред „Телеграф“.

Тази премия важи при застрахователна сума 1000 лева на декар – тоест това е максималният лимит на отговорност на застрахователя.

Ако към буря и градушка се включи покритие и за риска осланяване, тарифното число скача на 9-10%. Така премията ще стане 90-100 лева на декар при същата застрахователна сума. Но застрахователи предлагат и много отстъпки, например за еднократно плащане и други бонуси.

Важно е да се отбележи, че повечето компании предлагат застраховка само за площи над 5 дка, а някои – и за над 10 декара. При други обаче няма минимални изисквания за площ, за да се сключи полица

Информация

Преди сключване на договора компаниите искат подробна информация за земеделската площ и насажденията. Някои държат да научат и какъв е сортът череши например. Това е така, защото ако са късни, рискът да бъдат ударени от градушка е по-висок спрямо този при ранните, тъй като стоят по-дълго време на дървото, обясниха експертите.

Масово застрахователите покриват риск осланяване чак след 20 април. Това е така, защото вероятността от слана преди тази дата е много голяма и те ще бъдат на загуба. Това пък предизвиква недоволството на земеделските производители, които от години настояват датата да бъде изтеглена по-напред във времето. Защото застраховката иначе за тях губи смисъл. Застрахователни експерти пък контрират, че дори искането да бъде прието, това ще повлече със себе си и тотална промяна на общите условия и методика на застрахователите. Причината е, че покритието на риска започва след прецъфтяването и образуване на завръзи. Дори да се изтегли датата, няма да се плаща обезщетение, защото осланяването ще бъде на цвят. Така, за да се покриват щетите, застрахователите ще трябва да променят методиката си и да започнат да признават и осланяване на цвят.

Схема

За да си намалят разходите за застраховане на насажденията, малки и средни регистрирани земеделски производители могат да се възползват от специална схема на Държавен фонд „Земеделие“. При нея държавата поема част от премията.

Отделеният ресурс за тази година по тази схема е 5 милиона лева.

Тази година, поради зачестилите неблагоприятни климатични условия напоследък, зърнените култури за първи път влизат в обхвата на подпомагане. По предложение на бранша Министерство на земеделието, храните и горите пренотифицира пред ЕК държавната помощ като включи в нея културите: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица.

Бенефициери на помощта могат да бъдат земеделски стопани, отглеждащи: овощни култури над 5 дка и срок на експлоатация на насажденията под 20 години; зеленчукови култури, отглеждани в оранжерии над 1 дка; зеленчукови култури над 3 дка; етерично-маслени култури над 5 дка; тютюн над 1 дка; зърнени култури и маслодайни култури над 3 ха. Земеделските стопани, отглеждащи зърнени и маслодайни култури, се подпомагат за първите 2 000 ха от площите си.

Размер

Максималният размер на подкрепата, която може да получи един фермер, който отглежда овощни, зеленчукови, етерично-маслени култури и тютюн, е до 65% от стойността на застрахователната премия. Размерът на цялата застрахователна премия е 30 лева за декар. Държавата поема от тях 19,5 лева за декар. Останалите 10,5 лева за декар се плащат от стопаните. Застрахователната сума е до 500 лева. Това са парите, които застрахователят би платил при пълно пропадане на реколтата.

За пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица подпомагането е в обратно съотношение. Държавата поема 35% от премията, а стопанинът останалите 65%. Размерът на премията е общо 6 лева на декар. Фондът плаща 2,1 лева, а стопанинът 3,9 лева за декар. Застрахователната сума при тези насаждения е 100 лева. Според застрахователни експерти при тези култури, с изключение на рапицата, тя е адекватна на разходите.

Недостатъчно

И земеделци, и застрахователни експерти коментират, че застрахователната сума за овощни и зеленчукови насаждения по тази схема обаче е ниска. Причината е, че разходите за декар на стопаните са поне около 1000 лева, а при пълно пропадане на продукцията те ще вземат само 500. Застрахователи обаче посочват, че стопанинът може да си направи допълнително и полица по пазарни цени за по-висока сума, над тази, за която получава подкрепа по схемата.

По схемата застрахователите покриват рисковете буря и градушка. Ограничено е обаче предлагането на покритие по риск осланяване, обясниха още експертите.

Не покриват суша

Никоя застрахователна компания у нас не дръзва да предложи на пазара застраховка срещу суша. Причината е, че рискът от засушаване у нас е твърде голям и компаниите ще бъдат на загуба. „Ние нямаме климата на страни като Германия, Холандия, където превалява често. България се намира в сушав регион и предлагането на такава застраховка би било голямо предизвикателство. Освен това природата доста се промени, налице са много климатични аномалии – има продължителни периоди на валежи, редуващи се се продължително засушаване. Затова застрахователите избягват да покриват този риск“, обясниха експерти по земеделски застраховки.

Красимир Кумчев: Дърветата ми останаха без един плод, а искаха да ме обезщетят на 70%

Нямаме избор, станали сме като проф. Рачев, казва производителят

Наредбата за държавната помощ съм я писал аз навремето. Но интересът към схемата на ДФЗ не е голям. Колегите са притеснени, че застрахователни компании не са коректни при изчисляване на щетите.

Това коментира пред „Телеграф“ земеделският производител Красимир Кумчев. В неговото стопанство обаче задължително застраховат насажденията, защото – по думите му – земеделието е отрасъл, който много зависи от природата.

Липса на доверие

Кумчев обаче смята, че проблемът е в доверието към самите застрахователни компании. Един от нерешените въпроси е датата, от която да се покрива осланяването. Той е на мнение, че това трябва да става от 1 април, та дори тарифното число да е по-високо от сегашните 6% . „Да, рискът тогава е много по-голям, но стопаните трябва да имаме избор. Сега разчитаме само на Господ. Станали сме като професор Рачев – в телефоните си имаме няколко сайта за метеорологични прогнози и постоянно ги следим“, посочи Кумчев.

Оценяване

По думите му, вторият проблем е оценяването и заплащането на качествените щети. „Пада градушка и броят колко плодове са паднали и колко са останали на дървото. И приемат за щета само това, което е на земята. Но тези на дървото вече не стават за пряка консумация, могат да отидат само за преработка. И така цената им – примерно на ябълките – пада от 1,20 лева на килограм на 12 ст. Това е 10 пъти по-малко“, казва Кумчев и продължава: „Имах един случай. Беше юли, когато падна страшна градушка, ледените късове бяха огромни. На дърветата не бяха останали листа, камо ли плодове. Идват застрахователите и казват, че ще ме обезщетят на 70%. Питах ги какво трябва да стане, как трябва да изглеждат дърветата, за да получа обезщетение на 100%. А дърветата бяха като през зимата – нямаше нищо по тях. Накрая, след преговори и обаждания до застрахователния офис, стигнахме до 92%. Застрахователят си призна, че до 100% никога не го докарват“.

Той отново лансира идеята си, че за да се намери баланс между интересите на застрахователите и стопаните, трябва да се създаде държавна застрахователна компания за застраховане на земеделската продукция, която да е в подкрепа на бизнеса подобно на Българската банка за развитие.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.