Енергията на публиката може да те повдигне като асансьор. Няма единица мярка за тази сила, нито има име, но можеш да я усетиш реално, каза в инетрвю за "Монитор" Шанън Ларкин

-Здравейте, Съли и Шанън. Как сте? Добре ли си прекарвате в България?

Шанън: Добре сме. Уморени. Имахме доста дълго пътуване с тур бусовете от Будапеща до тук, през тези планини и завои... А като пристигнахме (29 март), имахме наистина много работа да свършим.

Съли: И леглата бяха ужасни. Но въпреки липсата на сън се чувстваме супер. В София винаги си прекарвам страхотно. Обичам града!

- Има ли разлика между концертите ви в Европа и тези в Щатите?

Съли: Ние просто се качваме и свирим. Гледаме да си прекараме добре, да направим добро шоу и да забавляваме публиката. Може би има разлика във феновете. Наистина можем да кажем, че феновете в Източна Европа са голяма сила и винаги си прекарваме добре. Колкото повече публиката ни дава, толкова повече ние можем да раздадем.

Шанън: Всичко зависи от публиката. Всяка вечер излизаме и се опитваме да влагаме душата и енергията си. Но ако има публика, която е много силна, концертът става много силен. Повдига те като асансьор. Няма единица за измерването на тази сила, но можеш да я усетиш реално. Процесът е цикличен, както каза Съли, те дават на нас, ние на тях.

- И двамата познавате страната и публиката ни. Но ако трябва да ни рекламирате пред някого, който не е идвал никога, какво бихте му казали?

Съли: Бих му казал да се разходи из София, да поговори с хората, да отиде до морето, защото тук има много култура, която активира много позитивна енергия. За държава и столица, които, както съм чувал, са преживели много трудни моменти, водили сте много битки, борите се с бедността, имате проблем с увеличаващия се брой роми, и въпреки цялата тази тъмна енергия българите са много позитивно настроени, а това ми показва на мен колко силни хора сте.

Шанън: Впечатлен съм много от старите сгради, които видях. Все пак идваме от Америка, страна на няколкостотин години, и когато се загледам в сграда, която е строена хиляда-седемстотин-и-не-знам-си-коя, е впечатляващо. Обичам и храната ви.

-Съли, прочетох автобиографията ти „Пътищата, които избираме“. В нея признаваш, че правенето на музика е като психотерапия за теб. В нея изливаш всичките си чувства, страхове. Чувствал ли си се обаче някога публично „гол“ заради това?

Съли: Да, така е. Но в момента предпочитам това, защото живях и по другия начин – затворен, пазещ всичко в себе си. Спомням си как се чувствах тогава (б.а. - Съли е страдал от паник атаки), и как – сега, когато се научих да изливам всичко и да прилагам тази терапия чрез музика. От деня, в който написах първата си песен, моят живот полека започна да се променя и осъзнах, че имам това място, което да пълня с всичките си чувства, да изливам всичко лошо. Пиша в тетрадка, нещо като журнал. Някои от текстовете се превръщат в песни, някои си остават между кориците. Но днес предпочитам много повече да бъда на показ, да бъда достъпен и да помагам на други хора да им се чуе гласът, вместо да таят всичко вътре в себе си и да живеят в тъмнина.

Шанън: Затова и стартираме нашата фондация Scars, чието име е взето от песента ни Under Your Scars. Записахме я в студиото само с едно пиано. Никога не сме записвали подобно парче и взехме цялата идея от текста, за да направим фондацията. Тя ще помага на хората да извадят навън всичко, което ги яде дълбоко вътре в тях. Трябва да сме горди с „белезите“ си. Ще събираме пари, с които да плащаме на експерти да помагат на тези хора, страдащи от паник атаки, зависимости, склонност към самоубийство. Всичко, което кара хората да се чувстват глупави, беззащитни.

Съли: Всичко вече е готово, остава само да тръгне сайтът, чрез който хората да се свързват с нас, ако искат да даряват или да са част от нашите събития. Ние като група ще правим специални концерти, за да събираме пари, ще отделяме процент от продажбите на мърчандайз стоките ни, на свалянията на песните ни. Ще организираме семинари, в които хората ще могат да говорят, да разкажат своите истории. Искаме да работим в гимназиите с децата, за да хванем проблема възможно най-рано и да не позволим да растат с този вид психично заболяване.

-Помагането на хората ли е логичната стъпка в кариерата на успелите хора?

Съли: Не знам. Знам само, че това е правилната стъпка в нашата кариера.

Шанън: Всичко е безвъзмездно. Ние няма да получим заплащане за това. Godsmack е вече на 20 години, спечелили сме достатъчно, за да имаме добър живот, и най-накрая дойде моментът да дадем своята дан – да натоварим един голям куфар с добра карма и да го разнесем по света. А това е безценно. Музиката е международен език. Аз също имам проблем – алкохолик съм и преди 3 години започнах да се лекувам. При нас със Съли по време на срещите с фенове са идвали толкова много хора, които са ни казвали - „Вашата музика ми помогна да мина през труден момент“. Не трябва да си музикант, за да ти помогне музиката да се справиш с депресията и зависимостите. Един текст, с правилното послание, може да те спаси да дръпнеш спусъка.

 -Кои са топ 3 приоритетите ви сега?

Съли: Дъщеря ми - искам да съм сигурен, че пораства по правилния начин, с правилните ценности, с добър морал и семейни устои; моята банда и моето здраве.

Шанън: Бог, семейството ми и музиката.

-Кой е най-запомнящият се рокендрол момент във вашия живот?

Съли: Имаме толкова истории, че е много трудно да разкажем една, която е „най“. Помним различни случки заради различни причини. Има такива, които те карат да се смееш, такива, заради които си казваш „Мамка му, защо съм го направил“, други те карат да си горд. Мога да разкажа един свой велик момент, когато бях вокалист на Balck Sabbath за една песен. Беше през 1999 г. Бяхме на турне с тях, а Ози никога не прави саундчек, за разлика от останалите в групата - Тони Айоми, Гийзър Бътлър и Бил Уорд. Искали да свирят песни от Heaven and Hell, албум, в който са с вокалист Рони Джеймс Дио, а Ози не искал да пее това. В един момент се почука на врата на гримьорната ми. Беше личният асистент на Тони Айоми и ми каза: „Тони иска да се качиш на сцената и да изпееш с тях Heaven and Hell“, а аз: „Мили, Боже!“ Пита ме дали знам текста. Разбира се, че го знаех! Имам много такива спомени, когато сме свирили с определени групи. Но в случая излязох на сцена и пях с Black Sabbath!

Шанън: Аз пък искам да разкажа за най-запомнящия се момент с Godsmack. Когато се присъединих към бандата и изкарахме албум, той продаде няколко хиляди копия само през първата седмица. Аз се зарадвах и казах: „Ей, момчета, май ще имаме златен запис!“ До този момент не бях имал златна плоча. Но за да получиш физически този лиценз и да ти стои на стената, трябва да платиш. И момчетата казаха, че ще чакаме за платинена. Но аз си исках златната плоча, това ми беше мечта – да имам златна плоча. Дойде рожденият ми ден, бяхме на турне с Metallica. Момчетата ми завързаха очите и ме вкараха в една стая с Metallica и ми връчиха златната плоча. Направиха го заради мен.

-Има ли нещо по-хубаво за вас от това да правите музика?

Шанън: Може би сексът...

Съли: О, да, това определено е в топприоритетите ми. Това е – храната и (подсвирква с многозначителен жест за орална любов).

-Значи храна, секс и музика?

Съли: Ако може по едно и също време.

-Последен въпрос – кога една рок звезда остарява?

Шанън: Всички наближаваме 50, но винаги някой идва с нова идея. Така Съли дойде и каза: „Имам идея за малко по-зрял звук за новия албум.“ (Б.а. - When Legends Rise, който излезе миналата пролет.) Той е и продуцент на музиката на групата. Всички се съгласихме. Това помъдряване и промяната на музиката ни дойде с това, че помъдряваме като хора. Пък и трезвеността вече ми помага за пръв път да се почувствам като мъж на моята възраст.

Съли: Аз мисля, че феновете ще ни кажат кога сме остарели и не ставаме. До момента, в който продължаваме да имаме успех като този в момента, докато продължаваме да растем, значи имаме какво още да дадем. Но когато започнем да издаваме албум след албум, от които никой не се интересува, никой не идва на концертите ни, тогава ще е време да спрем.

Шанън: Няма да позволим да сме ездачи на умрял кон. Колкото и да го пришпорваш, той няма да тръгне. Но все още Godsmack расте.

ВИЗИТКА

- Godsmack е американска рок група, основана през 1995 г.
Имат седем албума зад гърба си, като три от тях са оглавявали най-престижната класация Billboard 200, първият – едноименният Godsmack, е четири пъти платинен, а вторият – Awake – два пъти платинен
- Продали са над 20 милиона копия от записите си, а кметът на Бостън Марти Уолш обяви в тяхна чест 6 август за Деня на Godsmack
- Смятани са за една от най-силните метъл банди на поколението си, а тяхната отличителна черта са живите участия. Пътували са по турнета с ветерани като Black Sabbath и Metallica
- Първото им гостуване в България беше през 2015 г. на фестивала Summer Chaos в Бургас. Съли Ърна направи два самостоятелни концерта със соловия си проект година по-късно в зала 1 на НДК
- Godsmack направиха първия си концерт в София на 30 март в зала „Арена Армеец“, която се оказа тясна за всички фенове. Над 12 000 души посетиха шоуто, което веднъж вече бе отложено от ноември 20018-а заради смъртта на сина на китариста Тони Ромбола, която спря цялото турне
- Групата се съгласи да даде единственото си интервю за българска печатна медия три часа преди шоуто, а пред „Монитор“ говориха фронтменът и основател на бандата Съли Ърна и барабанистът Шанън Ларкин

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. Атанас Мангъров: Има опасност родители масово да престанат да ваксинират децата си

Трябва да се страхуваме повече от заболявания заради липса на имунизация, а не от страничните й ефекти, казва в интервю за "Монитор" завеждащият детското отделение към Инфекциозна болница „Проф. Ив. Киров” - София