Съкровище от златни и сребърни накити, открито в останките на Западния корпус на Дворците във Велики Преслав, ще се завърне на мястото, където е било скрито в продължение на 7 века за първи път след откриването му през 1971 година.

В трезора на археологическия музей във втората българска столица в рамките на Нощта на музеите ще бъде изложено т. н. Малко преславско съкровище от XIII век, намерено в каменен сейф при проучвания на дворцовата част на стария град.

В следстоличния период по време на Второто българско царство Преслав запазва своето значение на важен военен, административен и търговски център. След като цар Петър IV се оттегля в Преслав целият район става известен като Петрова земя, а центърът на бившата столица е преобразен.

На мястото на разрушените сгради изникват нови постройки обслужващи висшето съсловие. Открита е и луксозната за времето си „сграфито“ керамика, накити и множество български и византийски монети от XIII-XIV в. Не случайно и цар Иван Асен II в грамота до дубровнишките търговци, споменава Преслав – значителен търговски център, един от най-желаните от страна на чужди търговци пунктове за търговия.

Преустройството не подминава и западния корпус на дворците. Върху руините са построени нови по-леки сгради, вероятно опожарени в края на XIII век при намесата на византийският военачалник Михаил Глава при похода срещу Ивайло.

Точно в останките на тези сгради през 1971 година е открито съкровище - първата колективна находка от сребърни и златни накити, намерена в Преслав. В добре обработено варовиково блокче с призматична форма е открито цилиндрично гнездо с плътно прилепнал похлупак. Камъкът е бил зазидан в стените на сградата и е служел като скривалище за ценности. Собствениците на накитите най-вероятно са загинали и не са могли да си ги приберат.

В Нощта на музеите на 18 май любителите на историята и археологията ще могат да видят още един уникален експонат от района - манастирски слънчев часовник от IX - X век, открит в стената на манастир край село Невша. Такива часовници са рядкост, те са били инкрустирани в стените на църкви.

Снимка: Археологически музей - Велики Преслав

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Библиотеката в Шумен тръгва с разнос на книги по домовете

Доставка на книги по домовете започва от 25 септември Регионалната библиотека "Стилиян Чилингиров". Услугата е предназначена за хора с трайно или временно ограничена подвижност и ще бъде безплатна за читателите, съобщи говорителят на читалнята Татяна Вътова.

Перлата на Шуменското плато беше затворена през  лятото заради размножаването на прилепите

Пещерата "Бисерна" отваря за туристи от 2 септември

Перлата на Шуменското плато беше затворена през лятото заради размножаването на прилепите

Пещерата "Бисерна" в Шумен отваря вратите си за посетители отново от 2 септември, съобщи пресаташето на Природен парк "Шуменско плато" Ирина Павлова. Перлата на платото беше благоустроена преди няколко години, но едва тази пролет стана достъпна за официални посещения, а от началото на май беше затворена отново за да не се смущават колониите от прилепи в размножитения им период.

Две епохи се срещат под стенописите на купола в най-големия мюсюлмански храм в България

Реставратори върнаха блясъка на Томбул джамия в Шумен

Две епохи се срещат под стенописите на купола в най-големия мюсюлмански храм в България

Фини извивки, поразяваща очите полихромия и нахлуваща през цветни витражи светлина посрещат от края на юли вярващите и туристите в най-големия мюсюлмански храм в България "Шериф Халил паша", познат популярно като Томбул джамия. Преди две седмици е приключила цялостната реставрация на молитвената част, а реставраторите са се прехвърлии в медресето и двора, като всички работи трябва да приключат до края на годината.